“Ръкомахайки. Жестовете на българина” е единствено по рода си у нас изследване, описващо над 300 примера от безсловесния народен говор. 
Авторът на книгата - Румен Стоянов, подтикнат от делото на бразилския фолклорист Руиш да Камара Кашкудо (1898 - 1986), представя свое половинвековно събирателство. То не претендира да бъде научен труд, нито изчерпателна история на българските жестове, а само напомняне, че незаслужено жестовете принадлежат към пренебрегваната част от нашата култура.
„Ръкомахайки“ е поредният пример, след „Из говора на село Драганово“, доказващ побратимството на Румен Стоянов в лова на безмълвни бисери с бразилеца Кашкудо, за когото казват, че посветил дълголетния си живот да събира ненужни неща, без които не можем.
За Румен Стоянов, доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин – почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност – отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по-безлични, блудкави, размиващи се в безпощадното уеднаквяване на света.
"Жестовете на българина трябва да бъдат събрани и обследвани, защото само по този начин можем да добием по-широка представа кои сме ние", каза Стоянов.
Според него има характерни жестове само за българите, но трудно могат да бъдат отсети от тези на географските ни съседи, защото не знаем "как ръкомаха румънецът, турчинът или сърбинът" и затова не може да бъде направена съпоставка.
Интервюто на Петър Волгин с Румен Стоянов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
