Eмисия новини
от 06.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Накъде върви укрепването на европейската отбрана

Германски войници по време на учение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преговорите за геостратегическата ориентация на ЕС през следващото десетилетие вече са в ход. Евросъюзът се готвиза безпрецедентен скок на отбранителните способности. Върховният външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел вече запозна Европейската комисия и министрите от ЕС с инициативата „Стратегически компас“, а експертитеоценяват това като поредната стъпка за засилването на ролята на ЕС.

Новите стратегически реалности са предизвикателството, което стои през въоръжените сили на европейските държави. Макар и в самото начало, европейското сътрудничество ще е нужно, смята Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност.

Европа трябва да има собствен подход, да има стратегическа независимост – това вече всички държави го осъзнаха.“

Божилов е оптимист, че макар и по-бавно, ще се върви към европейска стратегическа автономия и определи това като задължително. Според Божилов е направено немалко в тази посока – европейски военен щаб, фонд за отбрана, европейски бойни групи, годишен преглед на отбраната.

Проектът за стратегически военен транспорт е започнат от Европейската агенция по отбрана преди повече от пет години, а България е домакин на тренировка за четвърти път. Като собственик на три самолета от европейската платформа „Спартан“ страната ни е част от усилията на всички държави да уеднаквят поддръжката, подготовката инженерно-техническия състав и пилотите на тези машини.

Подполковник Антонио Де Сеса  Снимка: Добромир ВидевПодполковник Антонио Де Сеса от Европейската агенция по отбрана наблюдава европейската летателна тренировка, в която участваха България, Италия, Литва и Словакия. Като заместник-директора на тренировката той обяснява важността от използването на европейска платформа за военния транспорт.

„Ние осъзнахме, че имаме нужда да тренираме наши пилоти. Тук – в Европа. Обикновено изпращахме нашите пилоти в Съединените щати. Но в Европа решихме да направим нещо подобно – програми, курсове. На по-късен етап разбрахме, че имаме нужда от инструктори. Всички тези дейности бяха разработени в рамките на програмата за европейски транспортен флот. На един етап 11 държави се обединиха и създадоха центъра, който трябваше да е в България. Решението обаче беше да бъде в Испания. А страната ви да допринася, като всяка година тук се провежда един от курсовете. Общото сътрудничество изисква общи тактики, техники и процедури. И това е смисълът на програмата „Спартан“.

Антонио Де Сеса твърди, че с общи усилия могат да се спестят и средства за поддържката и модернизацията на системите на държавите членки. Това може да става чрез общите програми. Представителят от Европейската агенция по отбрана допълва, че европейските усилия са били оценени дори и от САЩ при посещение в центъра за тренировки в Испания.

Снимка: БГНЕС

Поставят ли подобни европейски инициативи в ситуация на конкуренция ресурсите за НАТО и европейската отбрана? 21 от 27-те европейски държави са и членки на НАТО и е факт, че никоя от тях не може да си позволи да изгради отделни сили и за НАТО, и за ЕС.

Антонио Де Сеса определя като деликатен и по-скоро политически този въпрос, но е убеден, че дори и с едни и същи способности, ЕС и НАТО може да допълват нуждите си:

„Преди 15 години вероятно имаше голяма разлика между НАТО и Европейския съюз. Извън политическия аспект, сега можем да кажем, че се допълваме. България, както и Италия, и Германия, са държави членки и на НАТО, и на ЕС. Но на транспортните им самолети стои националният им флаг. Да, възможно е в повечето случаи, като се заговори за сигурност, да се разбира първо НАТО, а след това Европа. Но тук трябва да е ясен различният подход. Дори и при избор на способности. Ако трябва да придобивате способности само за НАТО, те не поставят условие дали ще предпочетете американски или европейски платформи. Докато целта на Европейската агенция по отбрана е да подобри европейските отбранителни способности и европейската отбранителна индустрия. Лесно може да се купят транспортни самолети от САЩ, но покупката на европейска платформа води до развитие на технологията тук, в Европа. Дори означава независимост по отношение на поддръжката. А ако имате Ф-16, зависите от доставчик, който не е в ЕС. Затова правим тези планове за тренировки. Ако ги развием в ЕС, общността би имала и съответната независимост. И това е целта на Европейската агенция по отбрана.“

Снимка: БГНЕС-архив

Анализатори като Йордан Божилов също отбелязват, че вече има припокриване, а не конкуренция в използването на едни и същи европейски способности е в рамките на НАТО, и в рамките на Европа. И това се случва главно защото самите държави продължават да изграждат собствени, а не коалиционни въоръжени сили.

„Средствата, които се придобиват, са за модернизацията на армията. Средствата, които всяка държава – било членка на НАТО или на ЕС, влага, са вложени в развитието на собствената армия, единствено и защото нито ЕС, нито НАТО разполагат със собствена армия. Тоест военните сили и военните способности и на двете организации са военните сили и способности на страните членки.“

Снимка: БГНЕС

„Модернизираме българската армия първо и най-вече в интерес на националната сигурност“, потвърждава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Ефтимов подкрепя европейски инициативи като „Стратегически компас“, но смята че трябва да се поддържа баланс с НАТО.

Като участник в разговорите по инициативата във Военния комитет на ЕС адмирал Ефтимов отбелязва, че това винаги води до повишаване на изисквания към армиите на страните членки.

България няма как да не се съгласи с изискванията по „Стратегически компас“, коментира анализаторът Йордан Божилов. Според него във финалния вариант, който ще е готов през март догодина, трябва да е ясно за кое в областта на обраната Европа ще разчита на себе си и за кое - на НАТО.

Европа не може да изгради собствена отбрана. Няма достатъчно военни способности, няма стратегически транспорт, няма средства за стратегическо разузнаване, способности за планиране и провеждане на мащабни операции. Европа няма ядрените оръжия и системите за защита на ядрените оръжия, каквато могат да предоставят САЩ“.

Освен на този въпрос, „Стратегически компас“ трябва да отговори и как европейски държави с различно развитие на отбранителния сектор, различия във военната култура и оценка на сигурността и рисковете ще действат заедно. Защото е възможно да се получи изоставане в този сектор не само вътре в ЕС, но и на ЕС спрямо глобалните партньори, напомня Йордан Божилов.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР
/radiobulgaria/history/list ۚRrM5x 0 ]v.p]v.]v.]v.Xv.]v.Традиции-size:1ڟ[foot]v.]v.8^v.p]v.^v./radiobulgaria/traditions/listqSQ.,ժgBP_Lли^v.^v.8_v.8^v.^v./var/www/html/bnr/app/Modules/News/View/Details/partials/gallery_inner.html п\Μeܽ)елP_v.8_v._v.^v._v.35d367308d7b41296ddb6bfd159a4c618dee3112квૐ_"