Когато в началото на пандемията българските учители успяха за броени дни да организират сами преминаването към обучение от разстояние, те спечелиха всеобщо признание и благодарност. По-късно отказът на част от гилдията да се ваксинира породи неразбиране и възмущение – не трябва ли точно рицарите на знанието, науката и човеколюбието да дадат пример за разумно и отговорно поведение. Впрочем, подобно преминаване на общественото мнение от едната крайност в другата важи за доста професионални общности.
Това ни кара да се запитаме има ли такова нещо като „съсловен“ авторитет и на какво се дължи наличието или отсъствието му. Предполага ли изборът на професия, свързана с работа с много хора, каквато е учителската, приемане на определени ограничения и задължения. Дали повишените учителски заплати ще привлекат към професията тъкмо хората, които имат качествата и уменията да обучават и възпитават младите. Каква е връзката между професионалното самочувствие и подбора на кадрите в образованието.
В търсенето на отговор на тези въпроси в рубриката „Всичко за образованието“ се допитваме до познанията и богатия опит на психолога Теодор Карайончев, който води тренинги и обучения на учители и сам има педагогически стаж.
