Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Културни войни“ с Владислав Апостолов:

Ерик Земур и новата френска съпротива

Владислав Апостолов
Снимка: Ани Петрова

Във времена на стерилна, сплашена и слабоумна политическа реторика, една епична реч стресна структурите на управляващите класи в Европа и стимулира обичайната реакция на режима – расизъм, расизъм, расизъм! За щастие този рекет на елитите над гражданите работи все по-малко и изглежда все по-жалко. И Ерик Земур го знае.

Тази седмица френският журналист, писател и интелектуалец обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на републиката на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец.

Земур нахлу в предизборния пъзел с близо 10-минутно слово, придружено от въздействащ монтаж на кадри с „доброто, лошото и злото“ в политическия, културен и обществен пейзаж на европейската държава. Постановъчно 63-годишният автор потърси паралел с прочутата реч на генерал Дьо Гол след падането на Франция през 1940-а година. Същата „ретро“ композиция с микрофона, бюрото и листовете хартия. Симетрично е и посланието за  спасение на Франция. Този път обаче, от идеологическата окупация на местните, мразещи културата си елити, за които Земур е токсичен образ от десетилетия.

Речта улавя и предава есенцията на дългогодишния и детайлен разказ на автора за патологиите, които превръщат франзуците в чужденци в собствената им държава. За няколко дни клипът със словото е гледан близо три милиона пъти в платформата YouTube, повечето реакции за пореден път демонстрират разрива между реалността и медийната, институционална репрезентация на реалността. Човек гледа и слуша Земур, чете коментарите на обикновени европейци и се чуди – кои всъщност са токсичните и опасни политици, кои са истинските фанатици с екстремни аргументи?

В чудесния български превод на Николай Облаков откриваме силата на Земур да изразява големи идеи с елегантни изречения, да посочва проблеми, които почти всички усещат все по-близо до себе си, но малцина са се осмелявали да назоват публично.

„Години наред едно и също чувство ви обзема, потиска, преследва: странно и проникновено чувство на загуба на собствеността ви. Вървите по улиците на градове си и не ги разпознавате. Гледате екраните, които ви говорят на странен и откровено чужд език“, казва Земур.

Той очертава пропастта между богатата история на Франция и днешната катастрофална демографска и културна перспектива: „Тази страна лека и блестяща, тази страна едновременно митична и научна, тази страна толкова интелигентна и фантастична, страната на Конкорд и атомните електроцентрали. Страната, която изобрети киното и автомобила, тази страна, която търсите навсякъде с отчаяние, за която децата ви изпитват носталгия, без дори да са я познавали, тази страна, която ценим… и която е в процес на изчезване.“

Земур казва как в продължение на десетилетия управниците отдясно и отляво са водили републиката по фатален път на упадък и дегенерация. Лъгали са, крили са сериозността на понижаването, реалността на подмяната.

Думите му звучат тъй познато за всеки, който следи заразата с Критическа расова теория в Америка, с „деколонизацията“ във Великобритания, със заклинанието за „западните медии, които винаги са прави“ в България. Познато за всеки, който е чул и чел унизителните мазохистични резолюции на Европейския парламент за вината на белия човек, докато живи хора и исторически паметници бяха обезглавявани по улиците.

Земур разобличава доктрината на институционалната себеомраза като злокобна форма на ново европейско самосъзнаие, критикува поставянето на пиедестал на малцинства, обсебени от идентичността си на обгрижвани жертви. Говори за миграцията и ислямизацията, за глобализацията и деиндустриализацията.

Изрича истината за кастата, отказала да живее според правилата, които предписва за другите: „Разбира се, гледаха ви отвисоко. Могъщите, елитите, себеправедните, журналистите, политиците, учените, социолозите, синдикалистите, религиозните власти ви казаха, че всичко е лъжа, че всичко е наред, че всичко е грешно, грешно! Но с течение на времето разбрахте, че именно те са лъжата, че те са тези, които са сгрешили всичко – че те са тези, които ви вредят“.

През следващите седмици и месеци ще се очертават все по-ясно шансовете му, в различни проучвания се движи между трети и втори, но всичко предстои. Очаквайте кампанията срещу него да бъде един едновременно зрелищен и срамен спектакъл на възмутената фалшификация. В медиите той сякаш има три имена Крайнодесният Ерик Земур. Крайнодесният – тази любима мерна единица за зло, пръкната от прогресивните мозъци, се лепи автоматично към него в отразяването му. Отразяване, което винаги напомня, че е бил съден и глобяван за „подбуда към расова дискриминация.“ Или казано на нормален език – за изричане на някои истини.

Земур е човек с недостатъци като всеки друг. Издигането в култ на политически играчи и актьори, на фигури със заявка за власт, никога не е формула за хармонично съществуване. Ала не е и хипербола да се признае, че той е сред малкото интелектуално подготвени, впечатляващо ерудирани, познати и безстрашни разобличители на официалната лъжа. На голямата конспиративна теория, че посочените патологии и проблеми са „конспиративна теория.“

Машината е добре смазана в занаята на подвеждащата реторика, на езиковата манипулация. Но двигателят се задъхва от нуждата за постоянна ескалация. А майстори на словото като Земур помагат за допълнително увреждане на реколтата на пропагандата. Слово на омразата наистина. Омраза към легион от лъжи и лъжци, все по-прозрачни и паникьосани. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР