Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„След края на историята“ с доц. Александър Сивилов:

Сталин – възхваляваният и отричаният

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

На 6 декември 1878 г., в малкото грузинско селце Гори, е роден Йосиф Висарионович Джугашвили. Години по-късно той се превръща в Сталин – съветският лидер, който покорява половината свят, превръща СССР в суперсила, а милиони хора го боготворят и до днес. В същото време той е най-ненавижданият от всички либерали и демократи, независимо къде по света живеят. Сочен е за сатрап, убиец на десетки милиони невинни и диктатор унищожил „истинската“ Русия.

От историческа гледна точка и двете твърдения са верни и за съжаление безпристрастната оценка на съветския политик, както и на голяма част от световното минало, се изгубват в маранята на това яростно противопоставяне. Дори и днес е малко вероятно да успеем да постигнем безпристрастна оценка на личността му, но поне сме в състояние да развенчаем огромна част от митовете, които се трупат през последните 65 години.

Класическа история от този тип е, че роденият в бедно семейство Йосиф е бил малтретиран от своя баща пияница като с това се обяснява „обсесивния“ му характер в последствие, както и репресиите проведени през 30-те години на ХХ век. Подобна гледна точка е залегнала дълбоко в идеите на западните историци. Оказва се, че дори днешната либерална гледна точка в Русия е друга, защото Сталин получава доста добро образование за времето си – учи в духовна семинария. Според Олег Хлевнюк, който няма как да обвиним в сталинизъм, а даже напротив – това е невероятна възможност, когато говорим за човек, роден в едно толкова малко село в далечната провинция на Руската империя. Освен всичко, в документите от личният архив на съветския лидер се вижда, че майка му се грижи за него доста добре и му дава един висок старт в обществото. Така се проваля една от класическите тези за „сатрапът убиец“, който е бил формиран като такъв, още докато е бил малък.

Ако се вгледаме в спомените на неговите съвременници, за огромно учудване може да видим коренно различна личност от класическата представа за него. Сталин е описван като човек, който умее да изслушва събеседниците си, често им влиза в положението, помага, но от друга страна малко говори за себе си и почти никога не се разкрива. Особено в ранния период на революционната му дейност Джугашвили лесно създава приятели. Заради това не е чудно, че успява след 1921 година да изгради една широка клиентелна мрежа, която ще му позволи през следващите 15 години да стигне до върха в партийната система.

Днес, в някои от гимназиалните учебници у нас, може дори да се срещнат твърденията, че Ленин е посочил Лев Троцки за свой наследник, а Сталин в един полу-криминален триумвират с други двама болшевишки дейци – Лев Каменев и Григорий Зиновиев. отхвърля мнението на вожда на революцията и налага своя режим още през 1927 г.

Това, което убягва на обществото е, че създаването на сталинската диктатура е един много продължителен процес, а в СССР дълго време съществува изключително силна опозиция. Сблъсъкът засяга всички сфери на обществото – култура, икономика и външна политика. Реалното унищожаване на опозицията започва едва след убийството на Сергей Киров през 1934 г. и завършва с последните акорди на Голямата чистка през 1939 – 1940 г. Широката група в партията, която подкрепя Сталин може да попадне от другата страна и нейните членове да бъдат тези – разстрелвани, но този път от троцкистите. Това не са само мои разсъждения, а и част от изследванията на западни съветолози като Джон Арк Гети или Шийла Фицпатрик.

Естествено, тази картина не може да служи за оправдание за размаха на репресиите, но поне частично обяснява истинските процеси, които настъпват в съветското общество. Както виждаме картината е доста различна от класическата приказка за пълния тоталитаризъм в СССР и срива класическото уравнение, в което нацистка Германия и Съветския съюз са едно и също.

Да не говорим, че съвременните изследвания показват един много по-различен образ на едноличния режим, който създава съветския лидер. На първо място той въобще не е толкова едноличен, а освен това явно има черти, които го правят много приемлив и дори желан съюзник на западните „демокрации“ в периода на Втората световна война.

От казаното до тук се вижда, че Йосиф Сталин е прагматик, политик на възможностите, който води своята страна по един от малкото възможни пътища за нейното оцеляване. СССР е обграден и през 1941 г. е изправен пред най-голямото изпитание, от което излиза като световна супер сила. Заради това днес руснаците са склонни да забравят милионите жертви. Съветският и руският катарзис за тях започва още през 1956 г., а на нас и до днес ни разправят същата приказка, която е безумно втръснала на обикновения руснак – Сталин е убиец, а вашата държава е същата като тази на Хитлер. Завити зад пропагандните одеяла вече е трудно да се погледне под нов ъгъл съветската история и нейните лидери, а имаме огромна нужда.

Защото Русия днес, е обградена точно по същия начин както СССР някога. Сталин се изкачва до поста си поради заплахата, идваща отвън. Обществото се отказва от свободата си заради страха, че времето ще бъде върнато назад към крепостните селяни и смъртта на Първата световна и гражданската война. Когато има враг хората търсят сигурността и силната ръка. Днес такива лидери са модерни навсякъде, а дори и ние в България все повече се заглеждаме към авторитетните водачи. Крачката е малка. Отказваме се от свободата си поради страха дали от нападение, дали от хибридна война, вирус или шпиони – няма значение. Вече дори не ни прави впечатление, че не можем да пътуваме свободно. Лесно някой нов семинарист ще може изпрати милиони хора да работят в лагери и ние няма да направим нищо. Историята трябва да се чете отново и отново, за да може да помним примерите ѝ, а демокрацията и свободата, която имаме сега може да изчезне за минута. Няма да са виновни нито Сталин, Путин, нито Лукашенко, Си Цзипин, Доналд Тръмп, Джо Байдън или който и да е, а ние ако не избягаме от клишетата и пропагандния новоговор на днешния ден.

Сталин (ЕПА/БГНЕС)

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени

Подкасти от БНР