Eмисия новини
от 12.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Ивайло Динев:

Все още имаме голям процент “работещи бедни“ – феномен, по който сме първенци в Европа

| обновено на 06.12.21 в 10:56
Ивайло Динев
Снимка: БГНЕС

Когато сравняваме доходи и жизнено равнище между България и развитите западни демокрации, сме доста далеч – казва в “Нашият ден“ Ивайло Динев, доктор по политология и изследовател в Института по социални и синдикални изследвания.

"Последните анализи в Института за социални и синдикални изследвания показват, че нужната заплата за издръжка на един човек е 1421 лв. Един работещ човек в България трябва да има тези доходи, за да може да живее нормално.

Знаем добре, че минималната заплата се движи доста нива назад, всяко покачване би било полезно. В България все още имаме голям процент на “работещите бедни“. Това е феномен, който липсва в голяма част от държавите в Европа."

Европейци ли сме с подобни доходи?

"Всеки, който е имал възможност да пътува из Европа, разбира, че с тези доходи, които взима у нас, трудно може да е европеец.

България все още е на първо място по индикатора за неравенство между различните слоеве. Ние все още сме една бананова република, която се опитва да разчита на ниска данъчна ставка и на привличане на чужди инвестиции. Докато динамиката на икономическите отношения вътре не водят до резултат, който увеличава едновременно доходите на всички доходни групи.

Имаме по-силно и по-бързо увеличаване на доходите на по-високите доходни групи. Това е проблем и на други общества. По този въпрос се говори на международно ниво.

Едни от тези консервативни реакции са свързани с политическата криза, в която се намира САЩ. Икономическото неравенство в САЩ се увеличава.

Тук проблемът е, че се появяват нови политически проекти, които вместо да адресират обективните икономически факти, адресират едни културни конфликти, чрез които искат да ангажират електората. Това се наблюдава и в Италия, и в Унгария, и Полша, и в Сърбия.

На много места появата на такава консервативна реакция е свързана с печелене на вота на бедни и обедняваща средна класа.

"Кандидатура на Земур не е учудваща. Подобни консервативни кандидати във Франция и крайнодесни популисти има още от 80-те години нататък.

Такива кандидати не са учудващи и за държави като България. Нашият политически терен е преизпълнен с такъв вид предложения, които са културно-консервативни и използват антимигрантски и антималцинствени политики.

Тази консервативна вълна не е нова, тя е определяща за политическата динамика в тези западни общества и отразява опита на консервативните партии да вземат вот от увеличаващото се разочарование сред тях."

Чуйте Ивайло Динев в звуковия файл.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Подкасти от БНР