Отговорът е О.Ч.З. (Организация на чудовищата и зомбитата).
Абревиатура, станала един от символите на столичната, а и не само, метъл култура у нас в годините на т.нар. Демократичен преход.
Името на магазина, превърнал в средище, място за събиране, за научване на новини от сцената, за пазаруване на метъл артикули за хиляди дългокоси братя и сестри, идва от популярното у нас анимационно филмче "Приключенията на мечето Ръкспин".
Там мафиотската групировка, ръководена от злодея Куелър (Quellor), се нарича M.A.V.O. (The Monsters and Villains Organization).
Оставяме за малко мечетата и се разравяме в спомените и историята.
Да харесваш и слушаш рок и метъл не е просто въпрос на предпочитание и вкус, а начин на живот. Любовта и отдадеността към рока - няма аналог. Тя е част от гръбнака ти, а без него - няма как да ходиш изправен и да поемаш с достойнство и сила бурите на живота.
Потвърждава го и Максим Александров - дългогодишен продавач в магазина, силно разпознаваем сред братството и станал една от емблемите на ОЧЗ.
Макс става част от организацията преди точно 20 години - 2001 г. Преди това обаче, около десетина години, той е постоянното присъствие в магазина. Не като продавач, а като фен.
"Един ден се освободи място в екипа, за което кандидатствах. Кандидатствах и ме одобриха. Бях супер щастлив - направо не стъпвах на земята. За мен това беше най-великото нещо - да съм в рая на музиката", спомня си Макс.
Страна А / Страна Б
Някои помнят, други не, романтичните времена на касетите. Няма интернет и за да чуеш нещо трябва да си го купиш на касетка... или пък да отидеш до ОЧЗ.
Макс: "Там всичко беше зад гърба ми и можех по всяко време да се докосна до музиката. Това беше основното и най-важното, което ме правеше щастлив."
Къдравият бунтовник поема юздите на култовия магазин и остава там десет години - до 2011 г.: "Младостта ми мина там, в най-яката метъл среда!". Нашата също :)
Подготвен кадър / от другата страна на организацията
Макс идва като най-малкия в екипа, но със солиден опит и подготовка за работната позиция: "Като клиент бях научил абсолютно всичко в магазина, висях постоянно там. Последната година и половина работих наблизо и всеки ден ходих там - да разглеждам касети, да слушам. Те ме познаваха хората."
Пазителят на ОЧЗ пази топъл спомен в своята метална душа за годините си като продавач: "Обстановката беше много приятелска - от шефа до чистачката. Всички бяхме близки и си помагахме. Абсолютен екип. Дори за житейски проблеми - всеки гледаше с нещо да ти помогне. Беше като песен."
Със сигурност не балада, а нещо доста тежко.
Не "просто магазин" и не "просто работа"
Малко за историята на култовото място... Още през 90-те години двама братя поемат риска да направят у нас метъл магазин. Снабдяват го със стока от чужбина. Тениските с бандите внасят от Унгария, защото в страната ни все още никъде не се предлагат такива. Организират и екскурзии за ходене на концерти извън страната : Metallica, Faith No More, Pantera и др. Изгражда се колектив от приятели за създаването на магазин, в който се предлага всичко необходимо на един фен - като започнем от дрехите и музиката и стигнем до якета и кубинки, да си направиш татуировка, пиърсинг. Постепенно екипът се увеличава, нещата потръгват, за да се превърне в това, което беше ОЧЗ за феновете. Повече от магазин.
Макс: "Това беше място, където срещаш себеподобни, но и източник на информация и новини. За концертите научавахме от плакати и флаери, а не от фейсбук и други социални мрежи. Това не беше просто работа. За мен това си беше като училище за живота. Учиш се на уважение към хората, към групите - дори към тези, които не харесваш. Всеки си има свои неща, които си харесва."
ОЧЗ беше като храм на музиката и света, който харесваш. Истинско ъндърграунд място, където се чувстваш в свои води - там, където принадлежиш. Интериорът, спомня си Макс, беше наистина впечатляващ.
Продължаваме да го удряме на спомени. В голямото помещение, където беше ОЧЗ, към магазина имаше също студио за татуировки и пиърсинг, офис на издателската компания, която разпространяваше за нашия пазар различни чужди и наши блек метъл банди, продаваха се билети, раздаваха се флаери и още куп неща. А за капак - над магазина имаше шивашко студио за дрехи - камуфлажи панталони и всякакви други фен артикули.
Първоначално ОЧЗ беше в една пресечка на пл. Славейков. По-късно магазинът се мести на емблематичния си адрес: ул. Три уши №3. Там остава до края...
Метъл приказка с край, но с ново начало
Макс: "ОЧЗ беше институция, която повече от 20 години се бореше за нашите интереси. В един момент на предишната криза, отворихме втори магазин. Не потръгнаха добре нещата и трябваше да затворим."
Емблематичният продавач разказва емоционално за последния си работен ден в магазина: "Не спрях да рева, беше ми много тежко. Не смятам, че трябваше да е такава съдбата му."
ОЧЗ не напуска Макс. Той не се отказва и продължава идеята, като прави свой магазин по образ и подобие на култовия метъл шоп. "Минаха няколко години, смених няколко работи, но непрекъснато ме човъркаше нещо. Исках да се занимавам с това, което обичам най-много."
И така от почти две години Макс си има свое ОЧЗ. Метъл магазин на два етажа, в който предлага черни (и други цветове) тениски на банди и всякакви други фен артикули.
Макс: "От малък съм осъзнал, че за да бъда щастлив, трябва да правя това, което обичам. Да не правя нещо друго, от което ще изкарам повече пари, а да си правя моето си. Това ме задържа позитивен."
Оставаме заредени от емоцията на Макс и си пускаме нещо тежко в слушалките, за да си спомним времената на ОЧЗ, но и да не забравяме, че идеята, духът, магията на това място е жив, вътре в нас.
Цялото интервю с Максим Александров може да чуете в звуковия файл.
