Обикновено, когато американският и руският президент обсъждат конкретен конфликт по телефона или във видеовръзка, това означава, че положението е доста сериозно. Този конфликт има дълбока предистория, казва в предаването “Нашият ден“ на БНР д-р Искрен Иванов, политолог и преподавател в СУ “Кл. Охридски“.
Предлагам да се върнем непосредствено след края на Студената война през 90-те години, когато американският президент Бил Клинтън и руският Борис Елцин, проведоха подобен разговор, в който бяха постигнати взаимни договорки относно това как ще се формират отношенията от тук нататък между Руската федерация и САЩ.
Една от основните договорки между двамата президенти беше, че всъщност НАТО ще се разшири от тук нататък максимум до Източна Европа, без да включва в себе си Украйна и Беларус и други държави от непосредствения “заден двор“ на Русия.
А Русия от своя страна в лицето на Елцин, се съгласи да гарантира териториалната цялост и да уважи суверенитета на тези държави, така че те да се превърнат в един суверенен буфер между Русия и Запада, който продължи своето развитие в лицето на евроатлантическата общност.
С годините тези договорки някак избледняха и постепенно стигнахме до момент, в който виждаме готовността на Русия да действа с твърда сила в държави, които малко или много не принадлежат към евроатлантическата общност.
Ако си представим картата, ще видим, че при едно интегриране на останалата част на Украйна, една инвазия на Русия в Украйна и присъединяването и към Русия, границите на Руската федерация ще опрат тези на Алианса, което ще има доста сериозни последици за сигурността на НАТО.
Мисля, че всички тези приказки за хибридна войни и киберсигурност вече са доста закъснели. НАТО имаше доста време да се реформира и да покаже, че е една гъвкава организация, която може да отговаря на реалностите на времето. В момента се опитва да го направи, но според мен Западът доста закъсня в това.
Трябва да търсим проблема не толкова в това кой какви отстъпки иска да направи, а на това какви са пропуските, направени от двете страни в миналото.
Има два възможни сценария от случващото се. Мирно разрешаване на конфликта, при него Русия и Западът трябва да се споразумеят и да направят взаимни договорки. Най-елегантният начин това да стане е Русия да гарантира териториалния начин и суверенитет на Украйна, а в замяна на това САЩ и европейските съюзници да поемат отговорност Алиансът оттук нататък да не се разширява в тази посока.
Другият вариант е конфликтът да ескалира – това е един крайно неблагоприятен вариант, както за Русия и САЩ, така и за Балканите поради простата причина, че в един такъв конфликт Русия има видимо превъзходство, тя познава региона, освен това Украйна не е страна членка на НАТО.
Позиция на България
Смятам, че България категорично трябва да застане зад териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Това е позиция, която отстояват нашите американски и европейски сътрудници.“
Чуйте д-р Искрен Иванов в звуковия файл.
