Американският президент Джо Байдън събра лидерите на 111 нации на виртуална Среща за демокрацията на фона на тревожните тенденции, че демократичните институции се развиват в грешна посока.
Ще позволим ли влошаване състоянието на правата и демокрацията да продължи без да направим нищо, попита риторично Байдън при откриването на срещата.
"Демокрацията и универсалните човешки права са изправени пред постоянни и тревожни предизвикателства по целия свят. Затова са ни нужни борци. Исках да свикам срещата, защото в Съединените щати знаем много добре, че обновяването и заздравяването на демокрацията изисква постоянни усилия."
Организаторите не успяха да избегнат напрежение по линия на поканените. Китай и Русия, които Байдън смята за олицетворение на автокрации, както и лидера на членката на НАТО Турция Реджеп Ердоган са пропуснати. От друга страна Пакистан и Филипините, както и бразилският президент Жаир Болсонаро, са сред участниците.
А може би най-конфузният елемент от форума е фактът, че Байдън не се справя с връщане на доверието в демокрацията в собствената си страна. Предшественикът му Доналд Тръмп все още твърди, че вотът миналата година е фалшифициран, а ефектът от щурма на Капитолия през януари от поддръжниците му, още отеква във Вашингтон.
По-късно Джо Байдън ще разговаря с украинския си колега Володимир Зеленски и деветте източно европейски страни-членки на НАТО, включително Полша и Прибалтийските републики, за да ги информира лично за решението си да наложи сурови икономически санкции на Москва, ако Русия нахлуе в Украйна. Изпращането на американски военни за операция срещу Русия не се обсъжда, категоричен е Байдън.
Русия разчете свикването на Срещата на върха за демокрация като доказателство за курса на Съединените щати към създаване на нови разделителни линии в международните отношения.
Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова каза, че участниците във форума “ще бъдат удостоени с почетното право да обслужват американския режим”.
Българският президент Румен Радев, който също участва в Срещата, е заявил, че българското общество е доказало, че е достатъчно силно да се противопостави на корупцията и авторитаризма:
"Енергията на гражданското общество от протестите през лятото на 2020 година доведе до отхвърляне на компрометирания модел на управление и до появата на нови политически партии, които спечелиха доверието на гражданите".
Пред участниците в конференцията българският президент е откроил и предизвикателствата пред страната ни след началото на демократичните промени преди 32 години. Преходът не е успял да изкорени бедността и е довел до емиграция и мащабна корупция:
"Случаите на корупция, които останаха безнаказани, в комбинация с концентрация на медийна собственост и нарастващата обществена апатия създадоха предпоставки за възход на нов тип авторитарно управление".
Президентът е подчертал, че България няма да пести усилия за ефективното преследване на корупцията, изграждане на отговорна администрация, гарантиране на медийната свобода и укрепване на доверието в институциите.
