Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за прекомерно и безконтролно подслушване с използване на специални разузнавателни средства (СРС) и трафични данни от мобилните оператори. Отново. Първата присъда беше през 2007 година.
"Парадоксът е, че, уж в изпълнение на това решение на Страсбургския съд бяха предприета редица законодателни промени. Паралелно с тях и зад кулисите на това законодателство се наложиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на отказ на специализираните съдилища да контролират 100% подслушването. Стигна се до шизофренна ситуация, в която проформа уж изпълнявахме решението на ЕСПЧ, но в същото време управляващите задълбочиха проблема, че да ни каже Съдът с вчерашното си решение - всяко лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на злоупотреба със СРС, но то никога не може да получи официална информация за това и да се защити ефективно", обясни пред БНР адвокат Михаил Екимджиев.
По думите му решението е безпрецедентно и може да служи като наръчник какво погрешно е направено и какво може да се направи, "за да излезем от това блато на безконтролно следене и намеса на държавата в личното ни пространство".
"И законите могат да бъдат променени, и да бъде възстановена дейността на Бюрото за контрол на СРС. Съдиите трябва да проумеят, че не са прости регистратори на искания за употреба на СРС, а че трябва да анализират всеки конкретен казус. Не на последно място - парламентарната комисия за контрол на СРС трябва да бъде активна. С местни усилия и с преустановяване на практиката на заобикаляне на закона и на създаването на привидности можем да се измъкнем сами от блатото".
Интервюто с Михаил Екимджиев можете да чуете в звуковия файл.