Художниците са особена порода човешки същества. Много от тях живеят по свои собствени правила, тъй като свободолюбието не им позволява да попаднат в калъп и през целия си живот да вършат едно и също, по един и същи начин. Преди 30 години, през 1992 година, българското изобразително изкуство, губи един от своите изключителни таланти – художникът Димитър Казаков-Нерон (1933-1992). За да си осигури някакъв стабилен доход, през годините Казаков работи като плакатист, художник във военен завод и на други места, докато не избира съдбата на свободен творец в столицата. Редица от творбите, които създава, не биват допускани до изложби в рамките на социалистическа България, но онези, които успява да представи в чужбина, са високо оценени от тамошната публика. Успешни самостоятелни изложби, художникът подрежда в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт.
През 1981 година Димитър Казаков изоставя живописта, заради тежката алергия, която развива към маслените бои. Нито за миг обаче не помисля да се откаже от рисуването. Почти веднага ги замества с акрилни и акварелни бои. Овладява и тънкостите на скулптурата и дърворезбата. За своя 59-годишен живот, Димитър Казаков завещава на българското изкуство над 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики, както и рисувана керамика, а картините му са сред най-ценените.
