Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Доволни сме от решението на МС за подпомагане, защото всяка една помощ в този момент е изключително ценно. А ние сме представители на най-енергоемкия бранш в сферата на хранително-ввусовата промишленост", каза пред БНР Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
"А сметките ни за ток се покачиха с 400 процента. Продължават да са направо шокиращи. И не сме оптимисти, че тези цени ще се задържат или ще започнат да падат. Точно обратното. Повечето световни и европейски анализатори твърдят, че следващите две години цената на основните енергоизточници, цената на инфлацията ще продължи да се покачва", поясни още Кукушева.
"Освен тези покачвания, цената на брашното се повиши до връх, какъвто не сме имали последните 10 години. Вече 1 тон браншно за хлебопроизводителите е над 1000 лв. И всички други цени се повишиха, а трудът на хлебопекаря в себестойността на българския хляб е в рамките на 30 на сто. А желаещи хора да работят няма.
Но въпреки трудностите в държавата няма нито едно населено място останало без хляб - това се дължи на нашите усилия", посочи Кукушева.
"При нас потреблението не е спаднало. Независимо от всичко, може би защото хлябът не е просто храна, здравословна и то, но той е и носител на морални ценности и носи сигурност и чувство за дом и семейство.
На въпрос има ли в брашното от което се прави нашият хляб, титанов диоксид, Кукушева заяви:
"В производството и сладкарството в България не се ползва титатов диоксид, защото ние работим с пшеница с много добро качество - тя е златото в зърнените култери. Ние не случайно сме били житницата на Римската и Османската империя. Ние продължаваме да сеем жито, защото пшеницата вирее много добре по нашите земи.
Титанов диоксид се изролзва в северните държави, къде се сее основно ръж, затова той се добавя, за да имат вид изделията. Но тази дилема не стои пред българските хлебари и сладкари! Той не се ползва от нашите производители, ако го има на опаковката , то значи този продукт не е произведен у нас", заяви експертът.
Европейската комисия прие забрана за употребата на титанов диоксид като добавка в храните (E171). Забраната ще се прилага след шестмесечен преходен период. Това означава, че от това лято тази добавка вече не следва да се добавя към хранителните продукти.
Титановият диоксид се използва, за да се придаде бял цвят на много храни - от тестени и сладкарски изделия и крема сирена до супи, сосове, салатен дресинг и хранителни добавки. Държавите членки единодушно подкрепиха предложението на Комисията, представено миналата есен. То се основава на научно становище на Европейския орган за безопасност на храните, който стигна до заключението, че E171 вече не може да се счита за безопасен, когато се използва като добавка в храните.
"Нашите производители настояват за диференцирана ДДС ставка, като искаме тя да е 9 на сто върху всички храни, защото тя е силна антиифланционна мярка, глътка въздух за бизнеса и за повишаване на вътрешното потрбеление", посочи още Кукушева.
Какви затруднения изпитват малките фурни в Добрич, произвеждащи хляб и закуски и доколко увеличението на цената на хляба може да компенсира повишаването на цените на всички суровини.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Браншът в сферата на производството на хлебни и сладкарски изделия изпитва огромни затруднения, произтичащи от постоянното галопиране на цените на електроенергията, газа, както и на всички суровини, които се използват", каза Радослав Райков. Той е собственик на три хлебопекарни в Добрич и осигурява заетост за 12 човека. По думите му поредното повишаване на цената на хляба е неминуемо.
От началото на месец февруари увеличение на цената на хляба с около 20% предвиждат и в хлебопекарна в село Стефаново, която зарежда хляб във всички села в областта, както и в градовете Добрич и Варна. Технологът там Теодора Добрева споделя, че в хлебопекарната работят 25 човека, но към този момент не се предвижда съкращаване на персонала.
Все по-често се говори и за предстоящи фалити на по-малките фирми в бранша и най-вече на тези, които се занимават с производството само на закуски. Намалено е потреблението и заради дългото неприсъствено обучение на децата в училище, заведенията също масово затварят врати, намалява и покупателната способност на българина.
Според Радослав Райков единственият начин хлебопекарните да имат някаква сигурност, това е цените на електроенергията, газа, брашното и останалите суровини да се запазят непроменени, за да може и те да си направят правилните разчети на приходи и разходи.
