"През първия мандат президентът Радев беше почти изцяло фокусиран върху конюнктурата на вътрешнополитическите и вътрешнопартийните борби, но външната политика, където президентът би трябвало да е особено активен фактор, защото това е част от конституционния му мандат, като че ли беше на втори план, може би това беше естествено поради доминацията на ГЕРБ като управляваща партия, стремежът на предишния министър-председател господин Борисов и в сферата на външната политика да има почти монополна роля.
Надявам се, че през втория мандат именно външната политика ще е акцент, защото пред страната ни предстоят много тежки предизвикателства - и македонският въпрос, и отварянето на дебатите за бъдещата институционална формула на Европейския съюз, виждаме властите в новото правителство. Германия връща отново дебатите в посока федерализация на Европейския съюз и аз поне очаквам българският държавен глава да е в състояние да формулира една националноотговорна позиция, да обедини около нея в широк план не само партиите, но и експертната общност, общественото лидерство и да има куража да защитава една позиция в национален интерес в Брюксел, а не както много пъти през годините България да бъде просто един пасивен изпълнител на волята на големите държави в Европейския съюз".
"Президентът вече заяви по време на речта си пред Народното събрание какво има намерение да прави". Това коментира пред "Хоризонт" политологът Георги Киряков:
"От тази реч е очевидно, че той иска да играе по-голяма роля във вземането на управленски решения за съдбата на България, защото според него му е възложена тази задача от българските граждани, макар че сам признава, че конституционните му правомощия са доста ограничени в това отношение. Това обаче не означава, че той няма да има амбицията да постига такива цели и да ги постига с волята, с която показа, че може да работи още по време на първия си мандат".