Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Най-най-най! Дубай!

В емирството поставят толкова много рекорди, че от Книгата на Гинес са отворили нарочен офис там

7
Снимка: Магдалена Гигова

Бях напълно убедена, че няма да позная Обединените арабски емирства. Логично! Не бях ходила там от 2000 година. И наистина сякаш бяха сменили държавата. Не само като архитектура, а и като устройство и правила. Двете части Бур Дубай и Дейра, едната хотелска, а другата търговска, са се разраснали до свръхмодерен високотехнологичен град с метро, което се управлява от компютър, а не жив водач с отделни вагони за жени и деца и за любители на лукса. Финансово сити, озеленени жилищни квартали навътре в пустинята и прочутият изкуствен остров Палмата, чиито съвършени форми на стилизирано финиково дърво се виждат от космоса. Това че отвоюват земя от морето е нормално – тук тя е кът. Само пясъкът е в изобилие. Идеята за медия и интернет сити и местна Силициева долина, за които „купуват“ най-големите умове и където си дават среща на най-напредничавите технологии, също е близка до ума – петролът все някога ще свърши. Затова емирството все повече се отваря за туризма. В момента той заема 8% от брутния вътрешен продукт, а делът на нефта е още по-малък.


В Дубай никой, който не е роден там от местни родители, не може да получи тамошен паспорт. Виж, работните визи и разрешенията за пребиваване се дават сравнително лесно, стига трудът ви да е необходим. А там имат нужда от всякаква квалификация. Като се има предвид, че на дубайците им е забранено да изпълняват непрестижни служебни задължения. Когато попиташ някого какво точно работи, дубаецът отвръща „Аз съм местен!“, което наистина си е професия. Освен, че получават определена сума за късмета да се родят в емирството, почти всеки притежава 51% от поне една фирма. Чужденци не могат да започнат какъвто и да било бизнес без местен съдружник. Той не прави нищо. Просто се договаря да получава определена сума. Нещо като наем дубайски паспорт. Нещата вървели безметежно до кризата през 2008 година, когато доста местни се оказали задлъжнели. С лизинг за автомобили, например. Чужденците масово напускали и зарязвали всичко. Включително и по над 600 коли на лизинг дневно с ключовете на таблото пред летището. Разбира се, емирът опростил повечето суми, но им останала обица на ухото.


От трите милиона жители на Дубай, българите са около 5000. Допреди пандемията били 7500, но част от тях се изнесли в други държави или се върнали у дома. Причината? Решението на работодателите да наемат вместо един квалифициран европеец, двама или трима образовани индийци или филипинци за една трета от заплатата му. Цените и разноските също галопират нагоре. За чужденци водата и токът са поскъпнали драстично, а при температури над 60 градуса на сянка през лятото, климатиците са насъщно необходими. Впрочем, официално термометрите в Дубай никога не показват повече от 49 градуса, защото по закон над 50 работата би трябвало да спре. Охлаждането на водата също е задължително, понеже от чешмите тече изключително гореща. Тя не става за пиене, защото се рециклира по няколко пъти, а и без това идва пречистена от морето. Наистина бензинът е под левче, но разстоянията в мегаполиса са големи, а и задръствания не липсват. Пък и колкото ти е по-могъщ джипа, по-голяма работа си, а те пият като змейове. Месечната поддръжка на имотите също е скъпа – освен хирургическата чистота, зеленината също изисква средства. До всяко изкуствено засадено дърво или тревисто чимче стига персонален маркуч, който се управлява от компютър. А това струва пари…


Ако се чудите защо ви карат да стоите най-малко 5 минути срещу камерата при проверката на паспортите, снемат биометричните данни на всеки посетител. По улиците почти няма полиция, но камерите (макар и дискретни) са навсякъде. Затова и престъпността е минимална, да не кажа липсваща. Но ако не сте спазили правилото да ходите с маска навсякъде, на летището може да ви сюрпризират с фиш за 3000 дирхама – около 720 евро, защото не сте ползвали задължителните лични предпазни средства и са ви снимали неколкократно. Същото е и с неспазването на правилата за движение по пътищата. В града ограничението е минимална скорост 60 км/ч, а максимална – 100. Глобата за превишаване и бавно каране е една и съща.


В Дубай толкова са обсебени от идеята всичко да им е най-най, че Книгата на рекордите Гинес е основала изнесен офис там. За най-високата сграда в света Бурж Халифа – 828 метра, всички са чували. Но там е и най-високият хотел в света. Най-голямата инсталация за цветя в света. Най-големият фойерверк в света… Общо 157 световни рекорда. Споменатата чутовна заря, обаче догодина ще бъде спряна по екологични причини. А на тази нова година вместо на едно място фойерверките бяха разпръснати на 29 места, за да се избегне струпване на хора, заради пандемията.


А най-големите пеещи фонтани не бяха достъпни за посетители в празничната нощ. За чудесиите на Експото и невероятните сгради в Дубай ще ви разказвам друг път.
Снимки и видео: Магдалена Гигова

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия