Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Ще бъдат ли ограничени професионалните спортисти след депортирането на Новак Джокович

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ще бъдат ли ограничени професионалните спортисти, които не желаят да се ваксинират срещу Covd-19, от участие в най-големите спортни събития?

Този въпрос възникна покрай приключенията на сръбския тенесист Новак Джокович в Австралия, завършили с депортирането му. Краят на сагата накара мнозина да се запитат дали изборът на Ноле не означава край на мечтата му да стане най-титулуваният тенесист в турнирите от Големия шлем. Нещо повече - ще започнат ли и спонсорите на суператлетите да преразглеждат финансовите си отношения с тях и в крайна сметка превръща ли се ваксинационния въпрос в аспект на политическата коректност?

Първосигналният въпрос след депортирането на Новак Джокович от Австралия е дали се насочваме към нова нормалност в тениса, при която неваксинирани играчи ще имат ограничени възможности за състезания. Френските власти обявиха, че при действащите разпоредби Джокович би пропуснал и следващия турнир от Големия шлем - Ролан Гарос през май - и така да се окаже още по-далеч от мечтата да стане тенесистът с най-много титли от шлема.

Специалистът по спортен маркетинг от университета Колумбия в Съединените щати Джо Фаворито смята, че първенството на Франция е достатъчно далеч във времето, за да даваме категорични оценки в бързо променящата се Covid ситуация.

"До момента ограниченията нямат общо с тениса, а с разпорежданията на здравните власти. Поради тази причина трябва да наблюдаваме какво ще се случи на американските турнири Индиан Уелс и Маями през март, които ще се проведат на две много различни като разпореждания територии - Калифорния е много по-стриктна по отношение на вируса спрямо Флорида."

Тоест, Австралия си прецени едно, Флорида може да направи друго, и Новак Джокович най-вероятно ще има възможности да поддържа състезателните си способности на световен №1 преди Ролан Гарос. Многомилиардната спортна индустрия, включваща турнирите от Големия шлем, но и много други печеливши професионални първенства, естествено, се съобразява с местните здравни ограничения и не знаем какво ще се случи при поява на по-заразен или пък на по-безопасен доминиращ вариант на коронавируса. Навлизайки в 3-тата година на пандемията обаче можем да се запитаме дали за спортния бизнес е изгодно да поддържа или налага строги правила по отношение на вируса, дори за да поддържа имиджа си.

"Не мисля, че ще видим ултимативни позиции от когото и да е.

Повечето федерации направиха повече от нужното всеки състезаващ се да е в безопасност или най-малкото да създадат това впечатление. И оттук нататък всякакво затягане на мерки по терените ще се извършва както досега - в зависимост от местните разпореждания, със сигурност няма да е самосиндикално", допълва Джо Фаворито.   

Европейски пример за поведението на спортния бизнес е английската Висша лига, генерираща над 4 милиарда паунда печалби годипно. Ръководителите не въведоха собствени ограничения след като правителството на Острова им позволи да провежда мачове с публика насред омикрон-вълната. Много от двубоите обаче бяха отменени заради положителни тестове на играчи.

"Това, което знаем, е, че политиката на организаторите се люшка между нуждата атлетите и публиката да са защитени и това, че става въпрос за бизнеси, които трябва да правят пари. Адам Силвър, уважаваният директор на NBA, прие позицията, че коронавирусът ще остане като грипа и трябва да се научим как да живеем с него. И те вече базират мерките си на това мнение, вместо да се насочват към защитените балони за играчите, които прилагаха през 2020 г., казва д-р Патрик Риш - преподавател по спортна икономика от Университета "Вашингтон" в Сейнт Луис.

"В северноамериканските спортове ръководните органи направиха всичко възможно да накарат атлетите да се ваксинират, освен да ги задължат. Във всичките лиги ваксинираните са над 90 процента и въпреки това имаше нови заразявания при новите варианти на коронавируса. Преди Олимпиадата в Китай и след началото на Аустрелия Оупън - двете най-големи събития в рамките на омикрон-вълната - трябва да проявим разбиране към по-стриктни мерки, предвид ситуацията. Лично аз разбирам изискванията за ваксини и тестове в тази ситуация", допълва д-р Риш.  

И да се надяваме омиркон да е трудното начало на постепенно намаляване на силата на вируса и сътоветно - разхлабване на здравните мерки по места. През 2021 видяхме провеждането на големи спортни форуми, отменени насред тежките локдауни на 2020. И то се случи, въпреки, например, липсата на публика на състезанията от Олимпиадата в Токио.

Как спонсорите приемат "новата нормалност"

Рискува ли, например, Новак Джокович спонсорските си договори с нежеланието си да се ваксинира? Под въпрос ли е 9-милионният договор на компанията с Джокович?

"Не, не мисля. Ако някоя от марките, които работят с него, беше решила да го изостави, това вече щеше да се е случило. Към момента трябва да се разгледа грешката му, че може би е бил около деца, след като е знаел, че е позитивен. Но до момента той не се заявява напълно като атлет против ваксините, каквито в Щатите са Ерън Роджърс и Кайри Ървинг. Освен ако няма драстична промяна в публичното му поведение или не наруши закон, каквото може и да е направил, ако е нарушил карантината в Сърбия, спонсорите му ще разглеждат ситуациите, но не мисля, че нещо ще се промени. Особено когато говорим за мултимилионни дългосрочни договори. Освен вече установените спонсори на Джокера обаче има и такива, които са обмисляли дали да инвестират в него, особено предвид амбицията му да спечели надпреварата с Федерер и Надал за титли от шлема", смята Джо Фаворито. 

"Мисля, че това са възможностите за спонсорство, които Джокович може да изгуби. Защото това са организации, които тепърва обмислят съдействието си с него и видяха какво стана. Компаниите в Европа може би са по-различни, но повечето от големите американски компании подкрепят ваксинирането. В този случай атлета не само не иска да се ваксинира, но и предизвика големи противоречия заради създалата се ситуация, други играчи му се ядосаха. В краткосрочен план това може да отблъсне потенциални нови спонсори", допълва Патрик Риш.

Въпреки това да разглеждаме сериозно възможностите спортният и финансов възход на Новак Джокович да бъдат сломени заради случилото се в Австралия изглежда прибързано.

Случаят обаче провокира въпросът за влиянието на политиката и социалните противоречия в спорта. Той е особено актуален, предвид двата може би най-големи спортни форуми, планирани за 2022. Единият са Зимните олимпийски игри в Пекин, на които редица западни страни наложиха дипломатически бойкот заради китайската политика в сферата на човешките права. Другият е Световното по футбол в Катар, на което бойкот планират много зрители на най-популярния спорт, сред които и легендата му Ерик Кантона, заради нечовешките условия на труд, при които са построени стадионите в арабската страна.

За политическото влияние върху спорта, в по-тесния контекст на пандемията, коментарът е на д-р Патрик Риш.

"Местните и национални власти със сигурност се намесиха повече в спорта в рамките на пандемията и техните цели могат да са по-различни от тези на организатори на турнири. В крайна сметка властите трябва да служат на обществото и да го защитават. Затова и оправдавам намесите им в спорта - в криза трябва да имаш този по-голям брат, който да определи правилата. Ако погледнем към Австралия - там организаторите имаха различни цели от властите. Правителството може и да политизира ситуацията, но е резонно да попита - защо допускаме изключение за тоя човек. Разбирам, че има други хора, за които правителствата се месят прекалено много и влияят на решенията на организаторите. Но когато тези решения засягат общественото здраве, аз лично одобрявам политическата намеса".

В края да погледнем и към политическото влияние в спорта извън пандемията. Тук мнението е на Джо Фаворито.  

"За съжаление, в днешно време политиката има огромно влияние върху спорта, най-вече заради голямата му видимост. Но това има и позитивна страна - видяхме добър активизъм от атлети, които до момента бяха мълчаливи по социални въпроси. Мартин Лутър Кинг, който чествахме наскоро, е казал - Ако не казваш нищо за проблема, значи си част от него. Добре е, че атлетите и търговските марки са по-активни по определени проблеми, независимо дали свързани с пандемията, климатичните промени, посегателства върху човешки права или други проблеми. Заради социалните мрежи атлетите имат по-видимо присъствие и се надявам да го използват мъдро."

Тези атлети обаче се обръщат към общества, които са изключително разединени в мненията си по същите тези проблеми. Факт, който специалистите отдават и на социалните мрежи.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.