"Проблемът не е в това, че КЕВР ще има 5 вместо 9 членове, а че тази промяна се прави по средата на мандата му".
Това каза пред БНР Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той припомни, че такива промени са били правени и през 2010 г. и 2015 г., когато е бил променян броят на комисарите:
"Чрез промяна на броя на членовете на КЕВР се цели нейната частична или пълна подмяна".
Георгиев подчерта, че това е бил през последните 10 години един от начините, по който се е упражнявал натиск над регулаторния орган - чрез промяна на професионалния му състав.
По думите му Комисията има доста широк обхват на дейности, свързани с лицензиране, ценообразуване, пазарен мониторинг и е необходимо да има компетенции в тези области.
"Комисията е създадена през 1999 г. и в бавно през годините е извоювала своята независимост. Би било жалко сега да зачеркнем тези 23 години, в които се е движила към независимост, и сега да се обърне тази тенденция", коментира Атанас Георгиев.
Мнението му е, че със споменаваните две имена за нови попълнения (зам.-министърът на енергетиката Станислав Тодоров - за председател на Комисията и Благой Голубарев от ИТН - за комисар), КЕВР ще се върне назад във времето:
"На такава позиция трябва да са достатъчно утвърдени имена, които са се занимавали с тази дейност, защото техният авторитет и тяхната сила на изказванията могат да успокояват или да стресират пазара. Това не трябва да се подценява".
Интервюто на Даниела Големинова с Атанас Георгиев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
