Общинската болница „Д-р Павлович“ в Свищов има 87 легла, от тях 60 са предвидени за болни с неусложнена форма на коронавирусна инфекция. Заетостта е много висока. Има и детски Covid сектор, където наскоро бяха приети 40-дневно и 4-месечно бебета, които оздравяха и са изписани. Свищовската болница няма интензивни легла и тежките случаи се транспортират до Велико Търново, Горна Оряховица, Плевен или Русе.
Зимните сметки за електроенергия поставят пред изпитание финансовата стабилност на болницата, близо три пъти са по-високи, но при по-ниско потребление на ток, коментира за БНР болничният управител Илиян Венков:
„За декември месец имаме фактура за 54 600 лева ток. Миналата година сме изразходили 19 хиляди лева. Като странното е, че изразходените количества киловатчаса за миналата година са били 92 хиляди, а тази година - 88 хиляди. Показва се намаляване на потреблението на електроенергията, а сметката, сами разбирате, се е увеличила два пъти и половина. За плащане, ще я платим. Ние и предния месец бяхме пак така стреснати. За ноември беше 40 хиляди лева ток при 17 хиляди за предходната година. Ние си ги очаквахме тези 50 хиляди лева, въпросът е, че ако тенденцията продължи доста сериозно ще се разклатим финансово“.
Освен разходите за ток, болницата плаща и сериозни суми за дизел, защото отоплението е на нафта, а сградният фонд е труден, посочи още управителят на общинската болница в Свищов. Илиян Венков поясни, че разходите за издръжка се увеличават, но приходите на болницата са почти непроменени и зависят от цената на клиничните пътеки, а лечебното заведение се задъхва от пациенти.
Наложително е да се преразгледат цените на клиничните пътеки, още повече, че през април предстои и промяна на минималната работна заплата, зави Илиян Венков:
„В момента най-скъпата пътека - Covid пътеката, е 1400 лева. Икономически от тези 1400 лева трябва да платим веднъж за консумативи и за медикаменти за това лечение, фонд работна заплата трябва да платим. Пациентите трябва да бъдат нахранени. Топлина трябва да има за пациентите. В момента единствените приходи са от клиничните пътеки.
Другият проблем, който се задава, е април месец с увеличаването на минималната работна заплата, ще трябва да коригираме и на медицинските специалисти възнагражденията. На санитарите вече ги направихме на 710 лева малко предварително. Но определено, ако не се вземат някакви помощи, мисля че всички колеги, всички общински болници ще имат, ще изпитат много големи трудности“.
Има и други механизми за подкрепа на общинските болници, които отново трябва да бъдат активизирани, коментира управителят на свищовската болница:
"Може би знаете, че дълги години наред общинските болници получаваме от Министерството на здравеопазването такива субсидии като за отдалеченост, по Наредба 3 за нехоспитализирани болни, когато са минали през Спешна помощ. Някаква такава методика трябва да бъде разработена. Ако не държавна, то поне нещо към общината да бъде, защото няма как да оцелеем. Болницата е почти пълна, имаме дейност, но няма как да се оцелее така“.
Общинската болницата в Свищов почти е решила кадровата криза, но има нужда от няколко медицински сестри. Миналата година като доброволци влязоха студенти по медицина, двама депутати лекари, доброволец беше и кметът на Свищов. Сега, докато чака да мине карантината му след болничното лечение, доброволец е и самият болничен управител Илиян Венков, който като икономист помага в техническата документация и обслужването на елементарните нужди на пациентите.
В петата вълна има проблем с медикаментите за болните с коронавирусна инфекция, предупреди още в "Преди всички" Венков.
Имахме проблеми, в аптечната мрежа нямаше близо две седмици фраксипарин, имахме проблем с урбазона и караме с алтернативни медикаменти, караме на заместващи. Не е изцяло решен, получихме някаква доставка, но не е пълноценна. За мен трябва да има пак държавна или не знам каква политика, защото ние, общинските болници, едно време не ни ги оставяха, защото нямахме възможност да ги плащаме, а сега нямаме проблеми с плащанията, всичко е коректно от наша страна, но просто ги няма в аптечната мрежа“. Това каза за БНР Илия Венков.
Лекарите и помощният персонал са на ръба на силите си, а ръководствата на болниците трябва да се справят с високите сметки за електроенергия.
"Почти всички лекари и целият медицински състав на болницата е включен в подпомагане дейностите по лечение на Covid пациентите", посочи Радка Грозданова, изпълнителен директор на болницата в града.
"Преминахме през една тежка четвърта вълна и когато тя започна да затихва, ни връхлетя петата. Отделението ни за Covid болни е пълно на 100% - имаме 35 такива легла, най-големият проблем е това, че персоналът е изключително изморен", допълни Грозданова.
24 са заразените с коронавирус, в Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Асен Шопов“ в Златоград. Управителят на здравното заведение д-р Людмил Личев описа ситуацията така:
"Справяме се досега доста добре. Болните сега не са чак толкова, колкото преди. Не сме спрели да лекуваме и другите си болни и децата. Имаме лекари. Ако се наложи, ще правим реорганизация.
И тримата ръководители на болници в областта коментират, че сметки за ток са непосилно високи. Изпълнителният директор д-р Марин Даракчиев обясни:
"Сметките ни са три пъти по-високи от миналата година. Получихме компенсация за ноември месец. Болницата е на свободния пазар за ток. За декемри и януари също чакаме компенсация, за да можем да издържим. Имахме определен резерв от средства, благодарение на които се справяме".
Болницата в Девин се отоплява само на ток, подчерта изпълнителният директор Радка Грозданова, като поясни, че се справят с помощта на държавната субсидия и с дейността си, която вършат. Разчитат на компенсациите от правителството за февруари.
Управителят на златоградската болница д-р Людмил Личев също потвърди високите сметки за ток - парното е недостатъчно и се включват електрически печки. Очакват помощ от държавата, от Министерството на здравеопазването.
"Защото този ток не се ползва за да правим дискотеки, а за да се топлят болните хора", каза д-р Личев.
Още по темата в звуковите файлове.
