Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Георгий Бовт: Русия се хвана в капан с неизпълнимия си ултиматум

Тази седмица Русия получи от Съединените щати и НАТО дългоочаквания писмен отговор на нейните предложения за взаимни гаранции за сигурност. Това беше основната тема на вчерашния продължителен телефонен разговор между президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон. 

Според прессъобщението на Кремъл Путин е казал на Макрон, че Вашингтон и Брюксел не са отчели основните искания на Москва: Алиансът да не се разширява повече на изток, да изтегли военната си инфраструктура в Европа до позициите от 1997 г. и да не се разполагат ударни оръжейни системи в непосредствена близост до руските граници.

Също вчера министърът на външните работи Сергей Лавров увери в ефира на четирите най-големи руски радиостанции, че страната му не иска да воюва, но и няма да позволи интересите й да бъдат грубо пренебрегвани. Както и че има готовност за диалог, но по второстепенните за Москва теми.

"Големият въпрос сега е какво ще избере Русия. Дипломатическият диалог, военно-политическата ескалация или някакво съчетание между двете? Оставаме в очакване на следващия ход. А той ще зависи от един единствен човек и той се казва Владимир Путин", смята руският политолог Георгий Бовт.

Защо Съединените щати помолиха Русия да не публикува отговора им на руските предложения за взаимни гаранции за сигурност?

Струва ми се, че преминаването от тайната дипломация към публичната сфера, PR-а и информационната пропаганда винаги може да предизвика скандал и да подкопае дипломатическите усилия. Обикновено едната страна разгласява позицията на другата тогава, когато вече няма надежда за споразумение. Още повече че има страни като Украйна и някои други източноевропейски държави, които се отнасят прекалено ревниво към руско-американските преговори. Те подозират, че решенията се вземат без тях и че зад гърба им се договарят сфери на влияние, макар че и руснаците, и американците отричат. 

Затова в дадения случай, ако все още има надежда страните да се договорят за нещо, по-добре е то да не се разгласява преди постигането на договореностите. Защото стартовите преговорни позиции могат да се променят. След това ще бъде трудно да обясниш, включително на собствената си аудитория, че не си дал заден ход, че не си се предал пред противника, че си отчел някои негови недопустими изисквания и т.н. 

Какъв вариант ще избере Русия: ще започне диалог с американците по въпросите, по които те са съгласни да преговарят, или ще продължи вдигането на залозите и играта на нерви?

Винаги има варианти. За да разберем обаче кои от тях ще бъдат избрани, трябва да влезем в главата на Владимир Путин, защото той е човекът, който решава. На пресконференцията по случай една година от управлението си Байдън каза, че понякога мнението на Владимир Путин зависи от това с кой крак е станал от кревата. Може би в дадения случай това не е далеч от истината. Затова не знаем какво си мисли Владимир Путин и какво решение ще вземе. 

От това, което каза министърът на външните работи Сергей Лавров за американския отговор, могат да последват два сценария. От една страна той констатира, че основните искания на Русия са отхвърлени. От друга обаче допусна възможност за сериозен разговор по второстепенните въпроси. С първия вариант всичко е ясно. Той предполага някакъв силов отговор от страна на Русия. Вторият вариант дава други възможности: да започнем разговор по второстепенните въпроси и да се опитаме да се договорим по тях; да се създаде някакво минимално доверие. И на тази основа да се изградят някакви по-мащабни отношения, в рамките на които да се решават ключовите въпроси. Вторият подход ми се струва логичен. 

Освен това става дума за спасяване на репутацията на руската дипломация. През декември тя постави ултимативни искания, повечето от които безспорно са неизпълними. И едва ли в руското министерство на външните работи работят някакви луди, които не го разбират. Поставянето на неизпълними искания е имало някаква цел. Каква? Или за да се скарат окончателно с американците, или за да действат по стария съветски принцип "искай три пъти повече и ще получиш това, което ти е необходимо". Не знаем какъв е бил планът в главите на московските стратези, които са формулирали този ултиматум. Не знаем дали изобщо има план Б. И дали план А е изработен до край. 

Ако говорим за негативния сценарий, възможно е Луганската и Донецката народна република да бъдат признати за независими държави. Това окончателно ще погребе Минския процес и ще провокира американски санкции. Ще последва размяна на удари. Те ще ни наложат финансово-икономически санкции, ние ще отговорим с политически. Ще разположим някакви ракети в Калининград, Беларус и още някъде. Но не в Куба и Венецуела, защото Дмитрий Медведев тази седмица отхвърли тази възможност. Ще изпратим подводници към бреговете на Америка и ще кажем, че са снабдени със стратегически настъпателни оръжия. Освен това можем да скъсаме дипломатическите си отношения с Америка. Да отзовем нашия посланик и да изгоним американския. С това се изчерпва списъкът. Русия няма какво да отговори на Америка в икономическата сфера. 

Каква е вероятността Съединените щати да въведат така наречените “адски санкции” и готова ли е Русия за такъв сценарий?

Струва ми се, че в Кремъл са психически подготвени за доста тежки санкции. Още повече - опитите за подценяване на Кремъл могат да провокират резки действия. В същото време в Кремъл знаят, че въвеждането на такива санкции, каквито бяха наложени на Северна Корея и Иран, ще има последици и за западните страни. Особено за европейските. И изглежда се надяват, че Европа няма да допусне екстремен сценарий като пълно блокиране на газовите и петролните доставки и на разплащанията с Руската федерация. 

Америка обаче не е толкова свързана икономически с Русия. Търговският обмен е нищожен - малко над 30 милиарда долара годишно. За Америка това е смешна сума. Русия е накъде на 30-о място сред търговските ѝ партньори. Съединените щати могат да си позволят резки действия спрямо Русия в икономическата и най-вече във финансовата сфера. От друга страна, ако използва всички възможни санкции едновременно, Америка ще загуби всичките си лостове за въздействие върху Русия, която вече няма да има какво да губи. 

Един въпрос, който особено вълнува всички европейци. Възможно ли е Русия да спре газовите доставки за Европа в отговор на евентуални санкции срещу газопровода "Северен поток 2"?

Руският газ за Европа няма напълно да спре. Дори без "Северен поток 2" газът може да се доставя по други маршрути. Дори и украинският маршрут да бъде затворен, остават газопроводът "Ямал-Европа", който преминава през Беларус и Полша, "Турски поток" и т.н. Що се отнася до "Северен поток 2", има голяма вероятност той да бъде блокиран, ако се изостри ситуацията в Украйна и започне война. 

Кой ще започне войната? Повечето руски анализатори споделят мнението, че Русия не иска да напада Украйна и че струпването на войски по общата граница не е подготовка за настъпление, а по-скоро инструмент за принуждаване на Съединените щати да седнат на масата за преговори. 

Това, което наричат струпване на руски войски, а именно на около 100 000 души в западните райони или малко повече, ако се има предвид територията до Волгоград, те винаги са били там. Защо точно сега се надигна такава паника? Още повече че, ако погледнем съотношението на силите, даже 100-хилядна руска войскова групировка не е достатъчна за мащабно нахлуване в Украйна. Украинската армия наброява 250 000 души, а могат да бъдат мобилизирани още 130 000. Това означава 380 000 души. За започването на настъпателна операция е необходимо двукратно или трикратно превъзходство в жива сила и техника. Как може 100-хилядна войска да победи 250-хилядна армия? Това е глупост, която беше измислена с незнайно каква цел. Струва ми се, че цялата тази кампания беше раздухана изкуствено. 

Общо взето Русия се хвана в този капан, предявявайки неизпълнимия си ултиматум, което беше доста истерично поведение. Що се отнася до нахлуването в Украйна, по-скоро украинските въоръжени сили могат да се опитат да решат силово проблема в Донбас. Съотношението на силите там съответства на такова намерение. Така нареченото опълчение в Донбас наброява около 30 000 души. Украинската армия може да се справи с тази задача, ако сепаратистите не получат военна помощ от Русия. Ако получат обаче, Русия веднага ще бъде обвинена в агресия. 

Интервюто с Георгий Бовт можете да чуете в звуковия файл. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.