Насред надвисналата опасност от нова война в Европа, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг имаше тази седмица една сравнително приятна среща. Когато външните министри от Алианса обсъждаха отговора за Москва на нейните искания, НАТО да спре разширяването си на изток, в Брюксел пристигнаха и външните министри на Швеция и Финландия, Ан Линде и Пека Хаависто. Швеция и Финландия, съседи на родната на Столтенберг Норвегия, не членуват в Северноатлантическия пакт. Въпреки че през 2019 френският президент Еманюел Макрон обяви НАТО за съюз в мозъчна смърт, тези две скандинавски държави проявяват интерес към присъединяването си към Алианса.
Това може да се окаже парадоксалният ефект на агресивната политика на руския президент Владимир Путин. Заплахата от руска инвазия в Украйна отново разпали дебата във Финландия и Швеция дали трябва да се присъединят към НАТО, за да отблъснат всяка възможна заплаха от изток. Нито Финландия, нито Швеция са изразили официално желание да станат пълноправни членове. Но исканията на Владимир Путин НАТО да не се разширява на изток накараха двете скандинавски държави да заявят на висок глас, че само те и никой друг имат право да определят начина, по който гарантират националната си сигурност, включително и чрез членство във военен съюз.
В подкрепа на тези заявки, тази седмица можеше да се чуят бойни самолети да провеждат учения в района на финландската столица. А в отговор на нарастващото напрежение Швеция разположи войски на остров Готланд, авантпост в Балтийско море. "Това са превантивни мерки", коментира за "Събота 150" политологът д-р Тобиас Ецолд, който анализира скандинавската политика в университета в Трондхайм. И допълни:
"И двете държави, и Швеция, и Финландия, традиционно не членуват във военни съюзи. В годините на Студената война нямаше как да се присъединят към НАТО. Тогава Швеция и Финландия запазиха твърд неутралитет. А след 89-та се отвориха поне за дискусията, дали да се присъединят към Алианса, или не.
В резултат на обществената дискусия те останаха извън НАТО, но се присъединиха към Европейския съюз. С това двете скандинавски държави дадоха ясен знак, че принадлежат към съюз, който изповядва западните ценности, а една от тези ценности е суверенното право на свободен избор за гарантиране на националната сигурност. Принадлежността към ЕС е добре приета и в Швеция, и във Финландия, двете държави участват и в други организации на западния свят и до 2014 година не изпитваха необходимост от промяна на този статут. Защото дотогава Швеция и Финландия възприемаха Русия като относително добронамерен съсед.
Анексирането на Крим през 2014 година промени нагласите в Швеция и Финландия, но само дотолкова, доколкото се води дискусия за и против членство в НАТО. Актуалността на тази дискусия се подсилва от факта, че Русия и военната ѝ мощ станаха по-видими в региона. Появиха се руски изтребители във въздушното пространство на двете държави над Балтийско море и Русия вече се възприема като потенциална заплаха".
Финландия е похарчила близо 8,5 милиарда евро за нови бойни самолети и може да мобилизира резерв от 280 000 обучени войници, което много малко страни в Европа могат да направят. И въпреки това се смята, че Швеция може веднага да влезе в НАТО, но не и Финландия. Само историята ли е причината?
До известна степен да - заради историята, но и заради географското положение. Финландия има близо 1400 километрова граница с Русия. Освен това, досега двете съседки поддържаха добри отношения. Хелзинки залага на прагматичните отношения с Москва, търси диалога, включително и след анексирането на Крим. Сега, на фона на агресивната външна политика, която води Русия, във Финландия казват, че от една страна това е още една причина за влизане в НАТО. В същото време обаче има основателни притеснения, че членството в Северноатлантическия пакт ще влоши отношенията с Русия и може до доведе до руски санкции.
Тази предпазливост наблюдаваме и в Швеция. И затова не вярвам, че Швеция скоро би се присъединила към Алианса. Още повече че политиците в Стокхолм са още по-разделени по въпроса, отколкото в Хелзинки. За разлика от Финландия, в своята доктрина за отбрана Швеция дори не е записала възможността за присъединяване към НАТО.
Финландският външен министър Пека Хаависто е от Зелената партия, която - не само във Финландия - произхожда от движенията за мир, възникнали в Европа по време на Студената война и надпреварата във въоръжаването. Зелените традиционно се противопоставят на участието във военни съюзи. Но Хаависто, който е смятан за възможен следващ президент на Финландия, напоследък се причисли към поддръжниците на идеята за членство в НАТО. Това не е ли сериозен обрат в позициите на Зелените, които на конгреса си през 2018 година записаха в заключителния документ, че няма непосредствена необходимост от влизане в Алианса?
През последните седмици наистина прави впечатление, че Зелените допускат членство на Финландия в НАТО. Доскоро това беше немислимо. Докато сега вече се говори за проверка на възможностите, на ползите и евентуалните негативни последици от членството. Тази промяна в отношението на Зелените се дължи на факта, че от 2019 година те вече са част от правителството. Външният министър Пека Хаависто има непосредствени наблюдения върху ескалацията на напрежението между Русия и Запада. Въпреки че се опитва да подържа отворени дипломатическите канали към Москва, дори и той си дава сметка, че Финландия трябва да укрепи националната си сигурност. Но Зелените, както и другите финландски партии залагат на прагматизма, когато обсъждат евентуално бъдещо членство в НАТО, което да гарантира сигурността на страната.
Основната опозиционна партия във Финландия е Националната коалиция, дясноцентристка политическа партия, която до 2019 управляваше в Хелзинки. Нейният заместник-председател Елина Валтонен заяви тази седмица, че присъединяването на Финландия към НАТО е "естествена стъпка". И че Финландия отдавна е изоставила позицията си от Студената война да се стреми да успокои Кремъл, като остане неутрална.
Националната коалиция, която управляваше до 2019-а, в момента е в опозиция. Тя отдавна настоява Финландия да се присъедини към Северноатлантическия алианс. Но в същото време не предприе конкретни стъпки, докато беше на власт, въпреки че мандатът съвпадаше с периода след анексирането на Крим. Но консерваторите започнаха дебата за членство в НАТО. Президентът Саули Нийнистьо, който е подкрепян от дясно-центристката Национална коалиция, е най-известният и категоричен застъпник на влизането на Финландия в Алианса. В сегашната ситуация на растящо напрежение той и идеята за членство в НАТО набират все повече привърженици.
В съседна Швеция, където също управляват социалдемократите, идеята за членство в НАТО в техните редици се смята за богохулство. Но политически наблюдатели твърдят, че преоценка на тази позиция може да бъде предизвикана само от евентуалното отваряне на Финландия към НАТО. Но в същото време от 2014 до днес Швеция е увеличила военния си бюджет с 80 процента. Тази седмица на остров Готланд бяха разположени въоръжени патрули, след като три руски десантни кораба влязоха в Балтийско море. Опасява ли се Швеция от руска агресия?
И тук 2014 година е повратната точка. От тогава островът Готланд в Балтийско море придоби още по-важно военно-стратегическо значение за Швеция. Но въпреки това не вярвам, че Швеция очаква да бъде нападната или смята, че е има непосредствена руска заплаха. По-скоро става дума за подсигуряване.
През последните години руски изтребители навлизаха прекалено често в шведското въздушно пространство. От Москва се твърди, че става дума за грешки по време на военни учения. Преди няколко години във водите край Стокхолм се появи една подводница, за която много твърдо се смята, че е руска. Така че всички тези на пръв поглед дребни камъчета водят до подсигуряването на Швеция, макар и да не говори за военна заплаха.
Швеция не е воювала от два века. Но през 2017 година въведе отново задължителната военна служба. В хода на дискусията "за" и "против" членството в НАТО премиерът Магдалена Андершон заяви, че ще се стреми към задълбочаване на сътрудничеството с Алианса. Как може да изглежда това?
През последните години Швеция задълбочи сътрудничеството си с НАТО. Този процес се дължи не непременно на анексирането на Крим, а по-скоро на промяна в отношението на Швеция към начина, по който тя гарантира националната си сигурност. Миналата година Швеция подписа споразумение за сътрудничество в областта на отбраната с Норвегия и с Дания, за да противодейства на влошаващата се ситуация със сигурността в Балтийския регион. Швеция, но и Финландия, участват във военни учения на НАТО в Балтийско море и в Арктика. Политическите контакти с Алианса също се задълбочиха. В този смисъл заявката на шведския премиер Магдалена Андершон е, че това сътрудничество ще продължи и ще се развива.
Швеция и Финландия, за които говорим сега, са членове и на Организацията, наречена "Северно отбранително сътрудничество", наред с останалите три скандинавски държави Норвегия, Дания и Исландия. Как се отразява сегашното напрежение в Европа на сътрудничество на скандинавските страни в областта на отбраната?
В момента е трудно да се предвиди как ще се развие ситуацията около Украйна, а от това зависи и начина, по който ще продължи дейността на тази организация. Тя е значително по-маловажна в сравнение със сътрудничеството с НАТО. През последните години организацията на скандинавските страни за сътрудничество в областта на отбраната придоби по-голяма тежест, но не може да се сравнява със Северноатлантическия пакт и произтичащите от членството в него задължения. Скандинавската организация залага по-скоро на практическата помощ при военни доставки, обучение и т.н.
Мисля, че както за Швеция, така и за Финландия е важно да задълбочат връзките със съседите в рамките на тази организация, която е част от доктрината за национална сигурност и на двете държави. Към момента не смятам, че непосредствено предстои влизането на двете държави в НАТО. А дали това ще се промени? Не знам. Трябва да изчакаме развитието на ситуацията. Но независимо от това Швеция и Финландия ще продължат да задълбочават двустранното сътрудничество със скандинавските съседи, но и със Съединените щати и с други страни от НАТО и ЕС.
Досега говорихме за политическия дебат в Швеция и Финландия около евентуалното присъединяване на тези две държави към Северноатлантическия пакт. Но какво мислят хората?
Допитванията показват, че не само политиците, а и хората в двете държави са разделени в мнението си по отношение на НАТО. Това важи особено за Швеция, където настроенията често се менят. Преди няколко години там имаше лек превес на привържениците на членството в Алианса. Последните проучвания от миналата седмица сочат, че 37 процента от шведите продължават да подкрепят влизането в НАТО, което за Швеция е много. Но в същото време 35 процента са против, а 28 на сто не са сигурни. Във Финландия ситуацията не е много по-различна. Там 28 на сто подкрепят членството в НАТО, което е най-високият процент подкрепа до сега. Но 42 процента продължават да са противници на членството в Алианса. В този смисъл финландското общество е също толкова разделено, както и политическите партии. Очевидно и двете държави са се пригодили към ситуацията в Европа след края на Студената война, запазвайки неутралитета си. А той все още намира твърди поддръжници в обществото. Хората от една страна са уплашени от агресивната политика на Русия, но от друга страна не искат да предизвикват Москва.
Интервюто с Тобиас Ецолд можете да чуете в звуковия файл.
