Войната в Украйна измести на втори план и очевидно повлия негативно на опитите за съживяване на споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран. Индиректните преговори между Техеран и Вашингтон бяха подновени в края на миналата година след няколкомесечно прекъсване след изборите в Иран с цели съответно - отмяна на всички икономически санкции и предотвратяване превръщането на Ислямската република в ядрена сила.
В средата на този месец и двете страни демонстрираха оптимизъм - сделката е само на една ръка разстояние. Държавният департамент обяви, че оставащите различия могат лесно да бъдат преодолени. По-малко от седмица по-късно - този понеделник говорителят Нед Прайс поля ентусиазма с ледена вода: „Споразумението нито е сигурно, нито може да се очаква всеки момент“. Спомена и за готовност да бъде приложен план Б, без да уточнява какво предвижда той.
Русия, от която ще зависи прилагането на евентуално съживената сделка, се опита да сложи прът в колелата с изискване санкциите срещу нея заради Украйна да не пречат на търговията ѝ с Иран. А Техеран декларира, че няма да се откаже от червените си линии - пълна отмяна на всички санкциите и изваждането на Революционната гвардия от американския черен списък с терористични организации.
Десетки милиарди долари се очаква да бъдат размразени с падането на санкциите срещу Иран. Вливането на неговия петрол на международните пазари също би било добре дошло в кризата с Русия.
Но преговорите бяха замразени.
„В Съединените щати се провежда много ефективна пропагандна кампания срещу съживяването на споразумението“, обяснява Барбара Слейвин, директор на Инициативата за бъдеще на Иран в Атлантическия съвет във Вашингтон.
„Тази кампания се води от онези, които по принцип не подкрепяха сделката, докато тя беше в сила. Този проблем с исканото изваждане на иранската Революционна гвардия от списъка с чуждестранните терористични организации въобще не е толкова важен, колкото се представя. Тази организация е санкционирана всъщност от Министерството на финансите и с различни президентски укази. Но иранците толкова са се фиксирали в този етикет, поставен от Държавния департамент, че се стига до замразяване на преговорите... Не знам дали тази ситуация не трябва да се обясни с предпазливостта по отношение на съживяването на сделката в конкретния момент и по принцип. Факт е, че Иран не е особено популярен в Съединените щати в момента - никога не е бил всъщност. Западът свири сбор под знамената срещу Русия, а Иран се смята за неин партньор. Усещането ми е просто, че се загуби импулсът в преговорния процес… Освен това, разбира се, в Иран сега празнуват новата година - Норуз. И това означава, че за период от две седмици не бива да се очаква някакво съществено развитие. Знак очаквам може би следващия уикенд - ако тогава още не са подновени преговорите във Виена, това ще е лошо“.
Администрацията на президента Байдън от няколко месеца предупреждава, че не остава много време за връщане към ядрената сделка. Като че ли вече има други приоритети. Колко всъщност още време и ресурси им трябват на иранците, за да достигнат линията, от която вече няма да има смисъл да бъдат дърпани назад?
Това е въпрос с повишена трудност, защото съм чела и информация, че Иран всъщност преработва част от своя обогатен до 60 процента уран в метални плочи, които могат да се използват за гориво за изследователски реактори с цивилно предназначение. Значи, стига да пожелае, Иран може да остане неограничено време преди ядрения праг. Дори да разполагат с достатъчно материал да си направят такова оръжие, не значи непременно, че са вече ядрена сила. Тепърва ще трябва да направят бойна глава за съответната ракета. Смятам, че цялата заплаха за възможния ирански пробив до ядрения праг беше малко изкуствено изтъквана в опит да бъде, така да се каже, „продадено“ споразумението в Съединените щати - с обяснението, че така на Иран ще бъде попречено определен период от време да се сдобие със способност да направи ядрено оръжие. Но при всичко случващо се в момента в света иранската сделка вече не е горещият въпрос, какъвто беше само допреди няколко месеца.
Какво всъщност иска Иран и какви отстъпки от страна на президента Байдън биха довели до приемлива за него политическа цена на сделка с Техеран?
Правителството на Ибрахим Раиси, което е хардлайн консервативно, иска да може да каже в последствие, че е постигнало по-добро споразумение от сделката, която постигна екипът на предходния президент - Рохани. Какво за Иран би било по-добро си зависи от тях да определят. Към момента изглежда, че си избират етикетът "чуждестранна терористична организация" да бъде премахнат от Революционната гвардия. Ако бях на тяхно място, щях да подпиша възможно най-бързо. Защото колкото повече чакат, толкова повече икономически ползи ще пропуснат. В момента те биха могли да продават петрола си за повече от 100 долара за барел. Биха могли да увеличат добива си колкото могат, защото има безброй купувачи, гладни за ирански петрол. Освен това колкото повече чакат, толкова повече други страни производителки ще се възползват от ситуацията. И, разбира се, колкото повече чакат, толкова по-малко време ще имат да печелят от сделката преди Съединените щати да навлязат отново в нова предизборна ситуация - първо наесен ще са междинните избори за Конгреса, а следват и президентските - през 2024 година.
Държавният департамент предупреди, че е готов с план Б, в случай че не бъде постигнато споразумение. Но не е ли ясно вече, че дипломацията е единственият начин да бъде постигнато нещо положително? Санкциите очевидно не могат да спрат Иран да стане ядрена сила.
Няма план Б. Това е мит. Може просто да бъдат оставени санкциите в сила, а може и да бъде направен опит да бъдат направени те по-строги. Но наистина има една опасност и тя се вижда в партньорството на Русия и Китай. Иран е част от тази тенденция - те могат да търгуват помежду си, без да се докосват до щатския долар. Китайците все ще намерят как да се разплатят с тях за петрола и газа им. Изправени сме пред реален риск от възникване на паралелна глобална икономика - на коалицията на санкционираните. Тогава американските санкции няма вече да имат голямо значение. Притеснително е наистина. Защото санкциите досега бяха много мощен инструмент, но силата им с времето намалява.
В интерес ли е на Владимир Путин да спъва сделката с Иран?
И да, и не. Според мен иранците трябва да решат какво искат и руснаците ще се съобразят с тях. Защото гамбитът с опита да поставят допълнителни условия за съживяване на сделката се провали - условия като Русия да може да търгува без ограничения с Иран, не само да си сътрудничат в атомната енергетика за мирни цели. Иранците реагираха много бързо. Външният им министър отиде в Москва и Русия се отказа веднага от искането си. Затова смятам, че Москва ще се съобразява с това, от което иранците решат, че са доволни.
Дали антииранската коалиция в Близкия изток е толкова здрава както преди руската война в Украйна? Ето, Израел обяви, че ще е домакин на историческа среща на ниво външни министри идната седмица с арабските държави, с които подписа споразумения за нормализиране на отношенията.
Съществува антииранска коалиция, да. Но има и известна двойнственост в поведението на някои арабски държави, които географски са от отсрещната на иранската страна на Персийския залив. Много от тях вече са се примирили, че ядрено споразумение ще има. Дори Израел изглежда вече се е примирил с това. Отношението към сделката поне не е толкова враждебно, колкото когато Биби Нетаняху беше премиер. Те просто изчакват, за да видят какво ще стане. А междувременно израелците явно ще продължават с военните акции срещу Иран. Наскоро двама членове на иранската Революционна гвардия бяха ликвидирани в Сирия. Взривена беше работилница за дронове в Иран. Израел обаче би трябвало по принцип да е доволен, ако Иран пак бъде върнат назад в ядрените си амбиции.
Трябва ли Съединените щати да са притеснени от вероятността традиционните им съюзници в Залива да изберат противниковия лагер в новосъздадената геополитическа ситуация? Емирствата, например, не се присъединиха към санкциите срещу Русия, не се съгласиха да увеличат добива си на петрол, въпреки че имат неизползван капацитет, първи приеха на официално посещение Башар Асад след 11 години изолация от началото на войната в Сирия.
Явно арабските държави от Персийския залив се презастраховат. И това е благодарение на Доналд Тръмп. Администрацията му не се притече на помощ на Обединените арабски емирства и на Саудитска Арабия, когато през 2019 година те бяха ударени от Иран и от подкрепяни от него групировки, след като Тръмп денонсира иранската ядрена сделка и наложи санкции на Техеран. Това доведе до сериозно преосмисляне на съюзничеството в региона. И нищо от случилото се след това, включително изтеглянето от Афганистан, не допринесе за положителна промяна. Затова е разбираемо, че се презастраховат. Не могат да се смятат вече за лоялни партньори на Съединените щати. Това предизвика известен гняв тук, но в същото време за американците е разбираемо, че тези държави ще правят вече само това, което отговаря на собствените им интереси.
