Италия, която е родина на Скарлати и Верди, е подала молба до ЮНЕСКО, да включи изкуството на италианското оперно пеене в своя списък на нематериалното световно наследство. Решението трябва да бъде взето в края на годината, пише БГНЕС.
"Операта е родена в Италия", казва Стефан Лиснер, френски директор на театър "Сан Карло" в Неапол, който е открит през 1737 г. и претендира да е най-старият оперен театър в света.
След различни експерименти с музикален театър през XVI в., операта се появява около 1600 г. във Флоренция, където е основана академия, насърчаваща новаторското съчетание между изпълнение на текст и музика.
За първи велик оперен композитор се смята италианският Клаудио Монтеверди, живял от 1567 до 1643 г.
"Без да искам да засегна моите колеги или френските и германските композитори... Мисля, че италианската песен има нещо допълнително, а именно способността да изразява емоции, както никой друг не може", казва италианският баритон Габриеле Вивиан.
За министъра на културата Дарио Франческини операта е една от "най-автентичните и оригинални културни изразни средства" на Италия, разпространила се по целия свят.
Той отбеляза трогателните сцени от украинския град Одеса през март, когато местните жители излязоха на улицата, за да изпеят "Va, pensiero" - разтърсващия хор на еврейските роби от "Набуко" на Верди.
Според Франческини, казва че "италианското оперно пеене е неразделна част от световното културно наследство, което дава светлина, сила и красота и в най-мрачните часове".
"Va, pensiero", която е била и химн на италианските патриоти, борещи се срещу австрийската окупация през XIX в., също илюстрира народната подкрепа за операта.
И до днес в Италия има около 60 оперни театъра, което е световен рекорд, а оперни певци като тенора от ХХ век Лучано Павароти са почитани като големи звезди.
В Италия лиричната музика "не е запазена само за елита", казва Лиснер, въпреки че според него "по-голямата част от публиката не може да плаща определени цени на билетите и е изоставена", което е "огромна грешка".
