За реакцията на Москва на заявката на Финландия и Швеция да се присъединят към Северноатлантическия алианс интервюто в предаването "Събота 150" е с Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни въпроси.
Какво означава за Русия очертаващото се членство на Финландия и Швеция в НАТО?
Ако говорим за преките последици от влизането на Финландия и Швеция в НАТО, това ще засегне три субрегиона. Първият е Балтика. Сега е модерно да се казва, че Балтийско море става натовско езеро. Вторият е дългата руско-финландската граница, която фактически удвоява линията на съприкосновение между Русия и НАТО. И третият е Арктическият регион, където Швеция и Финландия също са много активни. За съжаление ситуацията във всички тези субрегиони се усложнява за Русия и това изисква приемането на някакви мерки.
Какви мерки?
Може би увеличаване на военно-морската активност в Балтика. Навярно засега не се налага да говорим за ядрен статут на Балтийско море. Навярно някакви усилия за укрепване на границата с Финландия и опити Арктическият регион да не бъде въвлечен в това геополитическо съревнование. Ще се наложи решаването на трудни задачи, особено с оглед на това, че основното внимание е насочено към военната спецоперация в Украйна. Много е важно руският отговор да е съразмерен и да не провокира по-нататъшна ескалация.
Как ще коментирате реакцията на президента Путин, който каза, че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО не е пряка заплаха за Русия?
Исторически погледнато, в Северна Европа има два модела на интеграция в НАТО. Има балтийски модел, който следваха трите бивши съветски републики и Полша. Има и скандинавски модел - Норвегия, Исландия и Дания. Първият модел предполага активно развитие на инфраструктурата на НАТО на собствена територия и провеждане на различни учения. Традиционно тези страни са критични към Русия и се позиционират като преден пост на западната цивилизация на източния фланг.
Скандинавският модел е малко по-различен. Отношението към натовската инфраструктура и към разполагането на чужди войски на територията на тези страни е по-сдържано. Русия се възприема като предизвикателство, но не единственото и може би не най-главното. Затова, наред със задължителната за всички блокове дисциплина, все пак се правят опити за запазване на възможностите за диалога и компромис.
Затова е много важно в каква посока ще тръгнат новите членове. Това, което чуваме от Стокхолм и от Хелзинки внушава умерен оптимизъм, че може би все пак те ще се окажат по-близо до скандинавския, отколкото до балтийския модел. Ако е така, действително можем да се съгласим с президента, че това не създава пряка заплаха за сигурността на Русия.
В същото време бих отбелязал, че тази стъпка потвърждава, че в момента върви процес на консолидация на Запада. Влизането в НАТО на тези страни ще доведе до още по-тясно сътрудничество между Северноатлантическия алианс и Европейския съюз. Това означава, че разговорът за стратегическата автономия на Евросъюза отново ще бъде отложен за по-добри времена. По едно време в Москва се надяваха на разминаване между Европа и Съединените щати, но засега не виждаме такова нещо.
В интерес на истината трябва да отбележим, че в Брюксел, разбира се, искаха Финландия и Швеция да влязат в НАТО. Нееднократно представители на НАТО на различни равнища заявяваха, че не би било зле тези страни да се присъединят и че те ще бъдат приети с отворени обятия. Това е ясно, защото и двете държави, особено Финландия, са силни във военно отношение. Това не са страните от Западните Балкани, които са потребители на сигурност. Миналата година Финландия сключи голяма сделка със Съединените щати за купуването на самолети F-35.
Финландия има силна армия. Швеция, разбира се, е по-слаба, защото стигна по-далеч по пътя на разоръжаването след края на Студената война. И Швеция обаче има с какво да допринесе за общата сигурност: много силна отбранителна промишленост, самолетостроене, съвременни военноморски сили. Не трябва да бъдат подценявани. Затова, разбира се, членството им е своего рода подарък за НАТО.
Ако говорим за отношението към НАТО, забелязах, че още в края на миналата година, преди специалната операция, общественото мнение започна да се променя. Промените бяха свързани с предявените от Русия амбициозни искания към НАТО - не само да прекрати разширяването си на изток и да се върне на позициите си до 1997 г. Тази руска позиция предизвика емоционална реакция в Швеция и Финландия, защото тя може да бъде интерпретирана като предупреждение не само към Украйна, но и към други страни, които не влизат в НАТО.
Още тогава започна промяната на общественото мнение, но вероятно процесът беше обратим и ръководствата на двете страни можеше и да не реагират. След началото на специалната военна операция общественото мнение беше взривено. Особено във Финландия. Навярно за много руски наблюдатели ситуацията изглежда малко парадоксална. Винаги сме мислели, че отношенията ни с Финландия са по-добри, отколкото с Швеция, че финландците ни разбират и даже подкрепят понякога. В дадената ситуация обаче инициативата е по-скоро на Хелзинки, отколкото на Стокхолм.
Защо влизането на Швеция и Финландия в НАТО не е проблем за Владимир Путин, а хипотетичното присъединяване на Украйна е "червена линия" и повод за "специална военна операция"?
Добър въпрос. Не зная дали има еднозначен отговор. Струва ми се, че логиката на хората, които взимат решенията, се свежда до това, че НАТО вече активно усвоява украинската територията, даже без формалното членство на Украйна в Алианса, и това създава пряка заплаха.
Ако един прекрасен ден натовските крилати или балистични ракети бъдат разположени на източната граница на Финландия, това ще създаде не по-малка заплаха от разполагането на американски ракети в Харковска област в Украйна. Защото разстоянието от източната граница на Финландия до Санкт Петербург е 150 км и съответно ракетите ще стигнат по-бързо, отколкото от Харков до Москва. Вероятно има надежда, че това няма да стане. Може би Финландия е дала някакви гаранции на Русия, че в страната няма да има натовски ядрени ракети.
