"В София бяха донесени три реликви – частица от Честния кръст, мощи на Свети Кирил и мощи на Свети Методий. Честният кръст е фалшификат с абсолютна сигурност. Ако четете византийски документи, ще видите, че в продължение на над 1000 години всеки, който е ходил на аудиенция при византийския император, е получавал кутийка с парченце от Честния кръст, да не говорим и за останалия християнски свят, колко такива парченца има. За мощите на Свети Методий няма никакви документални свидетелства в писмените извори от датата на неговата кончина през 885 година, които да оказват дори индиректно мястото, на което той е бил погребан. За разлика от мощите на Свети Методий, за мощите на Свети Кирил може да се допусне, че са истински".
"Зарадвах се, че едно такова събитие като посрещането на мощите на Светите братя Кирил и Методий можа да раздвижи обществения дух. Ние бяхме умърлушени, две години имаше ковидни ограничения, после притесненията от растящите цени, страха от войната, много неща ни се струпаха, много тревоги потиснаха духа ни, а и самото честване на 24 май беше придобило една рутина. Говореше се само с едни клишета. Не можехме и на него даже истински да се зарадваме като хората, така че в този смисъл е добре, че нещо раздвижи обществения дух, повдигна го. Там отидоха различни хора. Някои от тях са вярващи, които действат на Христовия принцип: "Вярвай, не се съмнявай!", други може да са отишли просто от любопитство, защото никога не са виждали такова поклонение, трети може да са отишли, за да изразят почит към Светите братя, няма лошо".
