Резидентката на "Къща за литература и превод" Мария Лапо, която е журналистка, писателка и преводачка от Беларус, разказва за творчеството си и за развитието на беларуската литература в среща и разговор за възможностите за литература и свобода, за всекидневен и професионален живот, за адаптация и съпротива в контекста на настоящата сложна ситуация на възстановяване в момент на преодоляване на глобална пандемия и във време на война в рамките на Европа.
В разговора дигитално участват преводачката на беларуски Катерина Мацийеуская и беларуската писателка и преводачка Анка Упала. Мария Лапо е работила за Беларуското национално радио, дебютната ѝ книга е "Сплошная среда", тя е изследователка на творчеството на известния беларуски писател Владимир Караткевич. Какво е характерно за неговите романи, каква е цензурата в беларуските национални медии и каква трябва да бъде литературата днес, споделя Мария Лапо:
"Започнах да изследвам творчеството на Владимир Караткевич, още когато бях млада. И в този период бях впечатлена от едни характеристики на неговите текстове, колкото повече пораствах, толкова повече ме впечатляваха по-различни неща. Първо, ме докосна неговият типичен романтизъм, когато бях тийнейджър, точно това откривах и харесвах в думите му. Но после, когато се опитвах да разбера начина, по който пише своите романи, установих, че той наистина е голям талант, защото комбинира много сериозни теми като сюжети от Библията и ги поставя в контекста на приключенски истории. Това е толкова огромна и впечатляваща работа. Например в неговата книга "Христос кацна роден" той използва метода и начина, по който Умберто Еко пише своите романи. Много се впечатлявам от неговите енциклопедични знания."
Мария Лапо казва, че любимият ѝ философ е Лудвиг Витгенщайн, защото той изследва проблемите на езика. Мария споделя, че се чувства добре в България и смята, че в страната ни има много талантливи творци.
