"Остаряването не е за глезльовци" гласи една прочута мисъл, приписвана на актрисата Бети Дейвис.
Истината е, че живеем в изнежено общество, което всякак гледа да забави и отложи процесите на стареене. Но всъщност винаги е било така, митологии и древни епоси са посветени на търсенето на извора на младостта.
Съвременните генетични методи за репрограмиране на молекулите дават основания да се мисли, че в едно недалечно бъдеще ще достигаме зряла възраст в далеч по-добра форма от предшествениците си. Разбира се, това едва ли ще е достъпно за всички нас, обитателите на планетата, за които се очаква скоро да достигнем деветте милиарда.
Никой не може да гарантира на всички ни дълголетие, но е факт, че заболяванията, свързани със старостта, са не само личен проблем, но и тежест за здравните системи по света. Погледната по този начин, идеята за здравословно продължаване на живота придобива един, нека го наречем, по-малко притеснителен вид.
Ще се превърне ли старостта в инженерен проблем?
"Винаги когато сме на прага на революция, започваме да се плашим, че ще отворим кутията на Пандора и ще преобърнем смисъла на човешкото съществуване – казва Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН. – Но за нас, учените, е важен принципът на действие на молекулните механизми на остаряването. И ако можем да отложим тези патологии в клетките, защо не? Защо един 80-годишен човек да не се чувства добре?
Тези изследвания се финансират от най-богатите хора на планетата, но в крайна сметка, ако те доведат до опознаването на патологиите и заболяванията, свързани с остаряването, и разработване на по-прецизни методи за противодействие, това е добре за науката. От 2013 г. имаме много точна представа кои са факторите, отговорни за клетъчното стареене и всички интервенции, насочени срещу тях, вече са доста прецизни."
Чуйте Милена Георгиева в "Лабиринти на познанието".
"Стареещите клетки се натрупват в организма, с годините и имунната система остарява и не се справя с отстраняването им. Стареещите клетки са увредени, но не до степен да умрат и те започват "да разболяват" и здравите като вражеска армия, която гледа да осакати колкото се може повече от бойците на противника, за да натежат на обоза, разказва молекулярният биолог Никола Кереков.
За момента една група медикаменти, наречена синолитици, показват много добри резултати против негативните ефекти от стареенето. Но те имат краткотраен ефект и ще трябва да ги взимаме непрекъснато, затова се търсят различни варианти за ваксина против стареене и изпитанията дават добри резултати при мишки. Проблемът е, че те атакуват само един тип стареещи клетки, а от един момент нататък остаряват всички клетки. И едва ли скоро ще се намери универсален антиген, който да атакува всяка увредена клетка.
Но има надежда за справяне със сърдечносъдовите заболявания, което би било огромна победа.
Разбира се остава въпросът кой ще има достъп до подобни ваксини.
Чуйте Никола Кереков в "Науката не спи".
