Eмисия новини
от 22.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

През лятото Европа мисли за топлото през зимата

Снимка: Ройтерс

Страните в Европа правят всичко възможно максимално бързо да напълнят газовите си хранилища. От другата страна е руският гигант „Газпром“, който, според някои наблюдатели, използва газта като политическо оръжие с цел Европа да няма достатъчно резерв преди началото на отоплителния сезон през октомври. Част от хранилищата, сред които тези в Германия и Италия, са пълни наполовина, но дали това е достатъчно и как се подготвят европейските правителства през лятото за след четири месеца?

Редица европейски страни използват летните месеци за запасяване с газ за зимата. Европейският съюз постави цел страните членки да запълнят хранилищата си на 80 процента до 1 ноември. В момента те са пълни средно около 55 на сто. Между отделните страни обаче има големи разлики. Газовите резервоари в Полша вече са пълни на 97 процента. През май Варшава въведе в експлоатация връзка до терминал за втечнен природен газ с Литва, а се очаква през октомври да заработи нов газопровод от Норвегия през Дания до Полша.

Над 70 процента са запълнени газовите хранилища в Чехия и Дания, а във Великобритания и Португалия са на почти 100 процента, което им осигурява спокойствие. Много други държави от Евросъюза обаче имат по-ниски наличности – в Швеция, Хърватия и България са около 30 на сто. С основно значение са Германия и Италия, чиито хранилища са пълни над 50 процента. Освен че са най-големите потребители на газ, в Италия и Германия се намират най-много и най-големите газови резервоари, а Германия е европейският разпределителен център на синьото гориво. Михаел Шмьолцер – ръководител в компания оператор на съоръжения за съхранение на природен газ:

„Важно е да има газ за съхраняване. С оглед на предстоящата зима е от съществено значение доставките от Русия да не бъдат нарушени. Ако има прекъсвания ще бъде трудно да се постигнат целите за запълване.


Франция, която разчита на Русия за около 16 на сто от газа си, диверсифицира енергийните си ресурси в сътрудничество с Испания. Най-голям дял във френския енергиен микс имат ядрените централи и догодина се очаква пускането в експлоатация на реактор от ново поколение с мощност 1650 мегавата, което е достатъчно да осигури нуждите на град като Париж за една година. 

Заради реалната заплаха от недостиг на природен газ през зимата Полша, Франция и Германия и изготвят програми за разпределение, търгове и икономии при спиране на доставките. Подобен най-лош сценарий би могъл да стане причина Берлин да преосмисли позицията си за отказ от ядрената енергия и спиране на трите си атомни централи до края на годината. В интервю за “Файненшъл Таймс” тази седмица изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика предупреди Европа да се готви за пълно спиране на вноса на руски газ и призова правителствата да не затварят ядрени централи. Междувременно, вицеканцлерът и енергиен министър на Германия Роберт Хабек призова за намаляване на енергийната консумация колкото е възможно и заяви, че вече е налице газова криза, въпреки че тя не се усеща:

„Всеки киловатчас помага в тази ситуация. Трябва да бъдем бдителни и да продължим да работим съсредоточено. Но най-вече не бива да допускаме разделение, защото точно това възнамерява да направи Путин. Нямаме проблем с доставките, но количествата газ трябва да бъдат получени от пазара и газът ще поскъпне.“

Такъв призив дойде и от страна на главния изпълнителен директор на френския енергиен гигант „Тотал“ Патрик Пуяне:

Първото нещо, което потребителите трябва да направят, е да пестят енергия, защото цените са високи. Съвет към всички – въпреки че е лято, не пускайте твърде често климатика. Колкото по-малко потребяваме, толкова по-ниски ще са сметките ни.“


Този месец беше обявено, че френската „Тотал“ и италианската енергийна компания „Ени“ са избрани за чуждестранни партньори в разработването на най-голямото находище на природен газ в света, намиращо се на териториите на Катар и Иран, и на което се падат около 10% от известните световни запаси от природен газ.

Значителното намаление в подаването на газ по тръбопровода „Северен поток 1“, експлозията от по-рано този месец, която затвори голям американски терминал за износ на втечнен природен газ и наддаването между Европа и Азия за втечнен природен газ вещаят повишаване на цените през зимата, което ще влоши инфлацията и вероятно ще доведе и до сериозно намаляване на наличностите. Коментарът на енергийния експерт Леон Избики:

„Това засилва натиска върху европейските политици и европейската икономика. Ситуацията подсказва, че ще има още и, може би, по-дълги ограничения на газовите потоци и след като приключи ремонта на газопровода „Северен поток 1“ през юли, защото този проблем, който цитират „Газпром“ и Русия – за компресорните турбини, е тънко прикрит претекст за едно ясно политически мотивирано решение. А то е да се намали потокът към Европа, за да се попречи на достигането на адекватни нива и постигането на заложените цели през октомври. А това, от своя страна, означава, че Европа ще е по-зависима от руския газ през зимата, за да бъдат подсигурени крайните потребители.“

Несигурността кара много германци да се запасяват с алтернативни източници на отопление. Търговецът на дърва за огрев Рихард Кьоглер:

„Хората не си поръчват просто защото газта поскъпва, а защото се страхуват, че няма да могат да се подсигурят. Цените на въглищата са обвързани с цените на газа поради някаква причина. Така че когато поскъпне газта – поскъпват и въглищата. И разликата винаги е една и съща. Хората се притесняват, че накрая няма да остане нищо.“

Сузане Газден вече си е поръчала дърва за огрев за зимата:

„Поради обстоятелствата – войната в Украйна, реших да взема предпазни мерки. Имам електрическа отоплителна система, но имам и печка във всяка стая. И ако изведнъж спрат газта или има енергиен недостиг, ще имам възможност да се справя сама.“


Германия и Нидерландия вдигнаха ограниченията за производство на електричество от въглища, Дания също задейства антикризисния си енергиен план и призова потребители и компании да намалят потреблението, а Австрия обяви, че ще пусне в експлоатация досега затворени въглищни централи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отговори на тези намерения с призив за инвестиции във възобновяеми източници на енергия. В съседна Гърция, където 46 процента от газта идва от Русия, за да се посрещнат високите енергийни нужди през летния туристически сезон, също засилиха въгледобива. Константинос Гидис – директор на мина на полуостров Пелопонес:

„Тази година има 640 000 тона лигнитни запаси в складовете ни. По същото време миналата година те бяха около 450 000 тона. Добивът беше активизиран, за да можем да посрещнем високото търсене, характерно за лятото. То още повече се засилва заради несигурността около природния газ.“


Въпреки намеренията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тази година да се намали вносът на руски газ от 155 милиарда кубически метра на около 51 милиарда кубически метра, блокът вече е внесъл повече от това количество. Брюксел активно „ухажва“ алтернативни доставчици, сред които Норвегия, Катар, Азербайджан и Алжир. Миналата седмица фон дер Лайен подписа споразумение с президента на Египет Абдел Фатах ал-Сиси за израелски газ, който да бъде втечняван в Египет и след това доставен с кораби в Европейския съюз.

„Преживяваме война на европейска почва и затова сега сме в процес на пълно диверсифициране на енергийните доставки към различни от руските изкопаеми горива. Вие сте надеждните доставчици, които търсим“, каза председателят на Европейската комисия.

Според анализатори обаче количествата от Египет и Израел няма да са достатъчни, за да се компенсират руските доставки. 


Дори Европа да запълни газовите си хранилища, това изглежда няма да е достатъчно за енергийна независимост от Москва през зимата. За това свидетелстват фючърсите за януари, които остават високи. Европейците, освен да се молят за мека зима през лятото, трябва да се надяват политиците успешно да жонглират с подкрепата за Украйна, икономическите сътресения и провокациите спрямо Владимир Путин, за да няма енергиен шах и мат за Съюза през студената част от годината.

Снимки: Ройтерс
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени