Депутати не съм купувал, защото си имам - 240 народни представители работят за мен, само и само да мога да пазарувам спокойно като достоен член на консуматорското общество.
Обаче в магазина един варварин ме издебнал, та ми откраднал малко история.
Аз може да съм консуматор, но си имам и духовни нужди, имам си национално достойнство! Почувствах болка, лицето ми се измени като на графиня, която тича към езерото или като на Слави Трифонов, когато се опитва да е любезен.
Аз съм ограбен! Откраднаха ми 2 кила отлежала история, средновековна реколта.
Изглежда охраната не е проявила достатъчно национална бдителност и някой ми откраднал историята.
Не съм усетил кога са ми я измъкнали от кошницата, а вече си я бях платил с няколко национални катастрофи.
И докато на мен ми крадат историята, в парламента си крадат депутатите.
Бившият министър на спорта искаше да открадне една депутатка на Слави Трифонов и малко почти я заплашвал по телефона: идвай при мене, кай, понеже ще ти пратя хора.
Имат си депутати, крадат си ги, мене какво ме интересува. Ама да ми крадат историята - това е международен скандал!
И някакъв северен варварин ми се хили пред магазина - отмъкнал ми националната история и се кичи с нея.
Лицето ми отново се измени като на някакъв хегемон от сорта на Слави Трифонов.
Изменено лице! Този израз е много стар, има го в литературата.
В романа на Иля Илф и Евгений Петров “Дванадесетте стола” този израз се среща в напрегнат кулминационен миг. В някаква си психо-бележка, един вид анонимна заплаха с неясно съдържание пише така: графинята с изменено лице тича към езерото.
Фразата в романа се ползва като средство за сплашване. Като конска глава в леглото или както българските мутри казват неопределено: тревожа се за теб, ти имаш деца, пази ги, да са ти живи и здрави. Или - ако стане нещо с тебе, кой ще ти гледа децата?
Това е поетиката на заплахата.
По същия начин пък в романа, за който говорим, някой си милионер, набелязан за жертва, получава бележка: графинята с изменено лице тича към езерото.
Този наглед безсмислен израз е взет от житието на Лев Толстой.
Той постоянно се карал с жена си графиня Толстая и по едно време му прекипяло, та рекъл:
Писна ми от тебе, графиньо, вдигам си чуковете и отивам в България!
И наистина тръгнал за България, обаче не стигнал далеч, свършило му жизненото гориво и приключил земния си път.
Когато старият Толстой тръгнал за България обаче, жена му изпаднала в истерия и тръгнала ужким да се дави в езерото.
И един слуга се развикал на другите, че става нещо страшно. И тогава произнесъл знаменитата фраза: графинята, значи, тича към езерото с изменено лице!
И на мен така ми се изменя лицето, когато ми крадат историята или когато Слави Трифонов ме гледа страшно.
А пък това изменено лице се среща и в древната литература, дето са ни я превеждали Кирил и Методий.
В разните християнски текстове за мъките и подвизите на светиите има един характерен момент. Когато изправят мъченика пред някой си хегемон, сиреч управител, хегемонът иска от християнина да се отрече от вярата си.
И това е моментът, в който християнинът трябва смело да устои, да изповяда вярата си и да изобличи безумието на хегемона.
И на това място в древните писания пише: Хегемонът се измени в лицето - понеже хегемонът се стряска от дързостта на истински вярващите, които не се страхуват от никакви мъки човешки.
Тия писания, както казахме, са почнали да ги превеждат на български Кирил и Методий, та да станем културен народ. А то не е проста работа, защото българският език по онуй време не бил чак толкова добре разработен за такива сложни понятия като тънкостите на християнската вяра. Та и по тая линия са помогнали светите братя, като са дали сериозен тласък в развитието на нашия език свещен.
И ние за благодарност ги крадем от гръцката история.
Има сума ти наши сънародници, които са убедени, че Кирил и Методий са българи.
Гърците като ни слушат, сигурно и те се изменят в лицето.
Направо се чудя как ни пускат на границата, когато се връщаме от море в Гърция.
Примерно отивам с някоя манекенка до Бяло море някъде в старите български земи и на връщане ме спират на границата.
Я кажете, Г-н Балев, случайно да сте отмъкнали Кирил и Методий! Аз примерно няма да се объркам и ще кажа: не съм ги пипал Светите солунски братя, благодарен съм за буквите и писанията, и толкоз!
Но моята приятелка манекенка може да каже: ааа не, Кирил и Методий са българи, не ги давам. Гръцките митничари като нищо ще я задържат за изясняване на казуса и ще ме оставят без манекенка да се прибирам под родното небе.
Като си го представя това - лицето ми се изменя като на маймуна, която гледа Шоуто на депутатите в нашия парламент.
От Вардара през Пирин до Егея,
все някой ми тараши из багажа.
И питам аз: историята къде я!
Върнете я, че всички ще накажа!
