В своя публикация в социалната мрежа Фейсбук депутатът от политическа партия "Възраждане" Цончо Ганев заяви, че "приемането на еврото ще прехвърли всички монетарни политики от БНБ към Европейската централна банка, с което ще загубим възможността да управляваме собствените си пари".
В поста от 07.06.2022 г. политикът допълва, че става дума за това "дали ще запазим възможността на бъдещите поколения в България да определят паричната си политика".
Според него запазването на българския лев е запазване на националния суверенитет.
В съответствие с член 282 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейската централна банка (ЕЦБ) (със седалище във Франкфурт) и националните централни банки образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, съставляват Евросистемата. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценова стабилност, както е посочено в членове 127, параграф 1 и 282, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Темата за паричната политика е уредена в член 127, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 3 на Протокол №4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Там е посочено, че основните задачи, осъществявани чрез ЕСЦБ, са: да определя и осъществява паричната политика на Съюза, да осъществява валутни операции в съответствие с разпоредбите на член 219 от посочения договор, да държи и управлява официалните резерви в чуждестранна валута на държавите-членки, да насърчава нормалното функциониране на платежните системи.
Ако България влезе в еврозоната, тя ще стане част от част от Евросистемата и ще се съобразява с паричната политика на Съюза. В случая с България обаче паричната политика и в момента бива подчинена на Валутен съвет, известен с по-популярното му название Валутен борд. Той е въведен със Закона за Българската народна банка от 5 юни 1997 г. и започва да функционира на 1 юли 1997 г. Съгласно неговите разпоредби функциите на Валутен съвет се изпълняват от Управление „Емисионно“ на БНБ. Целта е стабилизиране на българската икономика и публичните финанси. Това, което прави новата система, е да фиксира обменния курс на българския лев към германската марка (съответно 1000 лева за 1 германска марка). По-късно, след въвеждането на еврото през 1999 г., левът бива фиксиран към еврото.
"Влизането в един паричен съюз означава централизирано взимане на решението по паричната политика и то ще бъде във Франкфурт. Ние от този суверенитет сме се отказали преди 25 години", обясни за БНР значението на Валутния съвет доц. Виктор Йоцов, финансист и преподавател в УНСС.
"Става въпрос за това как се определя размера на парите – количеството пари, което се предлага", уточни той. "Когато имаме пълноценна, пълнокръвна централна банка, това е дискреционна политика, т.е. има си комитет по паричната политика, който се събира и решава каква политика – дали ще бъде експанзионистична, т.е., че ще вкарваме повече пари в икономиката (то може да стане по два начина – или директно, или чрез намаляване на лихвени проценти), или пък обратно – рестриктивна. А когато си приел паричен съвет, паричното предлагане на резервни пари зависи само от валутните резерви. Никаква дискреция, централната банка няма опции да влияе върху паричната политика", посочи експертът.
"А тук е също много важно да се подчертае, че основният лихвен процент се обявява от БНБ. Той не се определя от нея. Той се обявява на базата на това какъв е бил лихвеният процент, достигнат на междубанковия пазар в предходния месец. Тук има един автоматизъм. Няма никакво дискреционно решение", допълни доц. Йоцов.
"И затова БНБ отдавна се е отказала от активни операции от паричната политика. Това не е сега във връзка с приемането на еврото", заяви финансистът.
"Сега да говори някой, че влизането в еврозоната ще доведе до загубата на суверенитет в паричната политика, това просто не е вярно", категоричен беше доц. Йоцов.
Твърдението, че ако приеме еврото, България ще загуби възможността да управлява собствените си пари, да води своя парична политика и ще загуби суверенитет е ПОДВЕЖДАЩО, защото не отчита правната и паричната реалност в страната ни, която е във Валутен борд от 1997 г. насам. С приемането на валутния борд, който продължава да действа, България фактически се е отказва от самостоятелна парична политика. Твърдението спестява тази фактология.
------------------
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
