Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Густав Гресел: НАТО слага край на периода след Студената война

Снимка: ЕПА/БГНЕС

НАТО да държи руснаците вън от Европа, американците - вътре, а германците - долу. Така е виждал Алианса първият генерален секретар на НАТО британският лорд Хастингс Исмей. Бившият американски президент Доналд Тръмп нарече НАТО "отживелица", френският - Еманюел Макрон видя Алианса в мозъчна смърт. Събуди го Русия и му вдъхна нов живот. 70 години по-късно, след разведряване и опити за партньорство с Русия, пактът частично се връща към първоначалния си замисъл. В новата концепция, която прие пактът тази седмица, Русия е посочена като най-пряката заплаха за сигурността на съюзниците. Това се казва в новата концепция на НАТО, приета тази седмица на срещата на върха на алианса в Мадрид.

Военният съюз гледа на изток. Чак до Китай. В новата стратегическа рамка Китай е определен като предизвикателство за интересите, ценностите и сигурността на НАТО.

За консолидирането на военния съюз и за това какъв ще е новият живот на НАТО – събеседник в предаването "Събота 150" е експертът по въпросите на сигурността в Европейския съвет по външна политика Густав Гресел.

Трансформираща среща на НАТО - по този начин я определи Йенс Столтенберг. С право ли го направи? Как бихте определили срещата в Мадрид?

Трансформацията е намек от страна на Столтенберг за това, че НАТО слага край на периода след Студената война. Този период започна в късните години на Съветския съюз, когато действията на Москва доведоха през 1987 г. до подписването на Договора със Съединените щати за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, а по-късно и до края на Варшавския договор. После Студената война приключи, а с нея и съветската империя. Но днес отново сме в тази война. Русия не само нахлу в Украйна, а Путин говори за възстановяване на Руската империя, за несправедливости и разочарования от разпада на Съветския съюз. Говори за стремежа за възстановяване на историческата руска империя, която е по-голяма като територия дори от Съветския съюз. Това предизвиква много въпроси за това докъде може да стигне Русия, преследвайки тези стремежи и на практика връща концепцията, че Русия е враг. Не само към своите съседи, но и към Европа въобще и към територии на НАТО.

Въпросът е доколко НАТО се е трансформирал от гледна точка на случващото се Европа. Дебатът е около това дали трябва да се запази Договора между Русия и НАТО от 1997 г. С него Русия признава източното разширяване на НАТО, а алиансът от своя страна се ангажира, че никое от разширяванията няма да доведе до риск за сигурността на Русия. Това, което чуваме от речите на Путин и от всекидневната пропаганда по руските медии е, че Москва не приема разширяване на НАТО на изток.

От една страна ограниченията и мерките за изграждане на доверие трябва да се спазват, за да има гаранции, че това разширяване няма да застраши сигурността на Русия. От друга обаче Москва възприема сигурността по имперски начин - като шанс за завладяване на други територии, което е съвършено различна дефиниция за сигурност от тази на Запада. По този начин виждаме доколко са осъществими стремежът за трансформация и подкрепяната от консервативните сили в Европа илюзия за мирно съжителство с Русия.

Срещата беше белязана от нова стратегическа концепция на НАТО, последната е от 2010 г. Очаквано този път Русия не е спомената като партньор, а като враг, засилва се и реториката срещу Китай. Как се разместиха пластовете на световната отбранителна политика за последните 12 години, за да стигнем дотук?

Да, концепцията се промени значително. Най-съществена и драматична е промяната по отношение на Китай. През 2010 г. за много европейски държави Китай беше пазар, даващ значителни възможности заради политиката на отварянето на Пекин към външни партньори. Надежда за това даваше пренареждането на пазара, особено след финансовата криза от 2008 г., която разклати американския пазар.

Към онзи момент ситуацията около Хонконг все още не беше ескалирала и Китай беше изоставил концепцията - една държава, две системи. Нещата обаче се промениха. Европейците разбраха, че Китай не дава неограничени възможности за достъп до огромен пазар, за евтини инвестиции и за износ на стоки. Видяхме и че Китай наскоро пусна новия си самолетоносач, който показа амбициите на Пекин за това да играе силна военна роля. Всичко това промени НАТО.

Китай успя да приспи вниманието на Вашингтон. А там се чуват гласове против оказването на военна помощ на Украйна, защото според тях това ще разфокусира вниманието им от Азиатско-тихоокеанския регион. Европейците от своя страна са разтревожени от това, че губят Америка като единствената сила, която може да сдържа Китай. Също така държави като Франция и Великобритания, които имат влияние в тихоокеанския регион, гледат с тревога към Китай и виждат как той увеличава присъствието си в региона.

Така за първи път проблемите на НАТО не са свързани само с Европа, а и с Азиатско-тихоокеанския регион. Сега самите Съединени щати са тези, които искат повече присъствие на НАТО в този регион. Наблюдаваме пълно обръщане на политическия приоритет на НАТО спрямо това, което е било по време на Студената война.

Не се случи това, което Русия очакваше - увеличаване на разделителните линии в НАТО - напротив, виждаме консолидация и нови желаещи да станат част от Алианса. Преди войната Макрон обяви, че НАТО е в "мозъчна смърт". Днес обаче виждаме, че алиансът е съживен и дори скоро ще има нови страни членки. Какъв ще е новият живот на НАТО?

По отношение на руските очаквания - и да, и не. Най-голямата изненада за руснаците беше, че украинците не искат да бъдат "освободени". Твърдостта и професионализма на украинската съпротива определено ги изненадаха. Това единство, което показа Западът, със сигурност е притеснил руснаците, но не мога да кажа, че те не са го очаквали.

Русия е предвидила, че Западът ще се въздържи от налагането на санкции, които биха засегнали и неговите икономики и ще наложи такива, които ще ударят само нея. И по този начин на Русия ще ѝ бъдат спестени определени ограничения, като тези "неударени" сектори могат да се разраснат. Това очакване до голяма степен се сбъдна. Санкциите бяха малко по-болезнени, отколкото Русия очакваше, но не я изненадаха много.

По отношение на разделенията в Европа - да, бяха избегнати открити, брутални противопоставяния. Но мисля, че в това отношение Русия нямаше никакви очаквания. Например през 2014 г. при анексирането на Крим и влизането в Донбас тя очакваше реакция от страна на Германия, която да доведе до решение на НАТО. Така Русия се научи, че някои неща се материализират по начин, който те се надяват, че ще се случат или по начин, който хора като Герхард Шрьодер и други обясняват на Путин, че ще се развият.

Има известни пукнатини, които Русия може да използва за набиване на клинове. Не е някакво кардинално разделение и скъсване, но все пак има някакви. Наблюдава се някаква колебливост, когато става въпрос за Русия и нейните ядрени заплахи, които се чуват от време на време и са плашещи за европейците. За руснаците това е достатъчно. И те осъзнават, че в момента няма как да се случи голямо разделение на Запада.

Повече от 30 години след падането на Берлинската стена все още в някои страни от бившия съветски лагер като България има настроения в полза на Русия на база съветска носталгия и други чувства и вродено недоверие към Запада - имат ли потенциал тези остатъци, подклаждани от някои политически партии, да доведат до разклащане на единството на НАТО?

Зависи дали тези партии са в управлението и дали правителствата зависят от техните гласове за взимане на политически решения. Не мисля, че те решително блокират някакви решения, а по-скоро действат в периферните кръгове на обществото. Има определен кръг от хора, които имат романтични чувства, обикновено те са по-възрастни, но те не са мнозинството и нямат такова влияние. Носталгията към социализма сама по себе си не е споделена сред по-голямата част от обществото, в която и да е страна членка на НАТО. В България например социалистическата партия вече не е толкова голяма, не може да генерира мнозинство, дори и ако към нея добавиш крайнодесни формации с подобни позиции.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени