Eмисия новини
от 11.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Констанце Щелценмюлер: Единството е най-важното послание от срещата на Г-7

"БРИКС не се превръща в алтернатива на Запада"

Илюстрация: Алами/Ройтерс

Основите на Мадридската среща на върха на НАТО бяха положени в подножието на Алпите. Срещите на лидерите от Г-7 - седемте най-развити икономики в света, са били замислени като неформална размяна на мисли за световните дела, но очакванията към тях вече са значително по-големи заради конфликтите по света. Или по-точно - заради единия голям конфликт: демокрации срещу автокрации. Конфликт, който може във всеки един момент да избухне, каквото видяхме в Украйна.

Рецептата на американския президент Джо Байдън е укрепване на старите съюзи, създаване на нови и оплитането им в една обща мрежа. Както в баварските Алпи, на срещата на върха на Г-7, така и в Мадрид, на лидерската среща на НАТО, бяха поканени други демокрации в опит да бъдат привлечени за съюзници.

На гала вечеря в музея Прадо бяха водени разговори с Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. В алпийския замък Елмау - с Аржентина, Индия, Южна Африка, Индонезия - домакин на срещата на върха на Г-20 тази есен, и Сенегал, в момента ротационен председател на Африканския съюз.

Неслучайно и на двете срещи се смени терминологията - от западни демокрациите станаха световни. Според различни статистики от 70-те години до днес демокрациите по света са се удвоили, но автокрациите са икономически все по-силни. Бързите пари на глобализацията са хвърлили Европа в най-различни зависимости, оплака се неотдавна еврокомисарят Маргарете Вестагер: "Голяма част от европейската индустрия разчиташе на евтина енергия от Русия, евтина работна ръка от Китай и субвенционираното производство на полупроводници в Тайван. Не бяхме наивни, а алчни".

За срещата на Г-7 в баварските Алпи събеседник в "Събота 150" е Констанце Щелценмюлер от американския мозъчен тръст Brookings Institution.

Няколко новини произведе форумът - 30 милиарда долара помощ за бюджета на Украйна, още оръжейни доставки, донорска конференция, нови санкции срещу Русия и забрана на достъпа до западни технологии в отбранителната индустрия. И все пак - какво беше най-важното послание?

Единството. Така беше и при останалите срещи на върха - на НАТО, на ЕС и на срещата със Западните Балкани. На всички форуми беше подчертано, че Западът вижда в руското нахлуване в Украйна заплаха за глобалния мир. Това предизвиква, разбира се, отговор на западните сили, включително икономически.

Отговор трябва да има - не само защото като демокрации трябва да сме единни, а и защото войната в Украйна вече има регионални и глобални икономически и политически последици. Освен това Русия смени тактиката и вече представя действията си като защита срещу войната, която е повел Западът срещу Глобалния Юг. Китай подкрепя тази гледна точка на Москва. Мисля, че вече никой не се съмнява, че войната от регионален прераства в световен конфликт.

И понеже споменавате икономическите последствия, американският президент Джо Байдън искаше да забрани вноса на злато от Русия и да сложи таван на цената на руския петрол. Защо седемте не се споразумяха?

Руският износ на злато не е особено важен от икономическа гледна точка. А определянето на ценови таван за руския петрол е равносилно на обявяването на картел на западните държави, което противоречи на всички споделяни принципи за свободна търговия. Мога да се хвана на бас, че това няма да се случи. Въведените санкции срещу Русия - както американските, така и европейските, са много по-мощен инструмент от таван на цените на руския петрол. Само в рамките на един уикенд Западът успя да на практика да замрази валутните резерви на руската централна банка. Само експертите знаят каква сериозна подготовка изисква това, особено юридическа. Така че санкциите упражняват достатъчно силен натиск върху руската икономика.

Прехвърля ли се политическото разделение и в икономиката? Джо Байдън казва - нека произвеждаме в Америка. Джанет Йелън, финансовият министър, казва - нека търгуваме само с приятелски държави. Германският канцлер Олаф Шолц твърди, че системата на международното сътрудничество, гарантирала ни досега свобода, сигурност и благоденствие, вече не е същата. Глобализацията никога не е била само икономически модел, а и политически. Отива ли си този модел?

Не бива да преувеличаваме значението на процесите в момента. Според мен глобализацията е икономическа даденост, носена от технологичната вълна. Компютрите, смартфоните и световните онлайн търговци са само върхът на айсберга "глобализация". Създадените връзки вече са извън контрола на правителствата, в добрия смисъл на думата. Промяна обаче ще настъпи и тя ще дойде от правителствата - както демократичните, така и автократичните, които ще се опитат да управляват глобализацията, особено в областта на сигурността. Все по-често ще ставаме свидетели на опити за регулация, ограничения или забрани. Това със сигурност ще ограничи глобализацията, но в крайна сметка винаги ще се намерят и вратички. Или с други думи - тотално управление на глобализацията не е възможно.

Гостите на срещата на върха на Г-7 бяха почти толкова важни, колкото и титулярите. В търсене на съюзници и за "разговори на равни нога" домакинът Олаф Шолц, канцлерът на Германия, беше поканил лидерите на Аржентина, Индия, Южна Африка, Индонезия и Сенегал. Но министърът на външните работи на Южна Африка Наледи Пандор звучеше разочарована, когато каза, че седемте най-развити индустриални държави призовават страните от така наречения Глобален Юг да избере страна в конфликта с Русия, а доскоро ключови въпроси за световната политика и икономика са решавани през главите им. Какви изгледи за успех има търсенето на съюзници?

Права е Наледи Пандор. Защото Западът сега е силно разтревожен от войната в Украйна, но не е например заради геноцида в Судан. Така че за съжаление трябва да се съглася с нея. Казвам "със съжаление", защото бих искала да сме по-чувствителни. Но в същото време трябва да кажа, че би било грешка, ако страните от Глобалния Юг, които бяха поканени в Елмау, се "подхлъзнат" по наратива на Русия и Китай, че всъщност Западът води война срещу тях. Първо това не е вярно, и второ - изграждането на режим по подобие на руския няма да им донесе добро бъдеще. Същото важи и за китайския режим, както се убедиха онези държави, които се включиха в китайската инициатива "Един пояс, един път" и взеха прескъпи китайски заеми.

Затова страните от Г-7 оповестиха гигантска алтернативна инициатива за 600 милиарда долара.

Глобална инфраструктурна инициатива, точно така.

Г-7 все още се възприемат като най-развитите икономики в света, но петте страни, наречени БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - стават все по-силни. В Елмау бяха премиерът на Индия и президентът на Южна Африка, както обаче и на Аржентина, която заедно с Иран иска да се присъедини към групата БРИКС. Г-7 и БРИКС - това ли се очертават да бъдат двата нови полюса в света?

Съмнявам се. Организацията БРИКС се появи преди близо 20 години като продукт на един анализатор от инвестиционната компания Голдман Сакс в Ню Йорк с първоначалната идея да обедини тези държави в група, която има сравним икономически потенциал. БРИКС обаче не е нито икономически, нито политически и още по-малко отбранителен съюз. Икономически Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка са много различни. Не изключвам обаче в контекста на един все по-задълбочаващ се световен конфликт заради войната в Украйна тези пет държави да се превърнат в политически съюз. Но засега още сме далеч от това, въпреки че Москва много би искала да ускори този процес.

Аржентина и Иран искат да се присъединят към формата БРИКС.

Не виждам как Иран би могъл да влезе в тази група. Останалите не биха се съгласили. А що се отнася до Аржентина, мисля, че обсъждането на тази тема е по-скоро плод на сложната политическа коалиция, която в момента управлява страната. В този смисъл не виждам БРИКС да се превръща в алтернатива на Запада. И пак да се върна на икономиката - между петте държави има много повече разлики, отколкото прилики.

Д-р Щелценмюлер, домакинството на Германия на срещата на върха на Г-7 представи Олаф Шолц, който е по-малко от година канцлер, в нова светлина. Той е социалдемократ. И председателят на неговата партия Ларс Клингбайл направи впечатление в навечерието на срещата на Г-7 с призива, Германия да се превърне във водеща сила.

Дали сега Германия е водеща сила - не. А и не трябва да бъде. Това, което Германия трябва да бъде, е да поеме своя дял отговорност, който подобава на политическото и икономическото значение на Федералната република. Виждам първи стъпки в тази посока - стоте милиарда евро за Бундесвера, огромните суми за хуманитарна и финансова помощ за Киев, както и знаменитите седем гаубици, които най-накрая пристигнаха в Украйна.

Поздравявам Ларс Клингбайл, че като председател на социалдемократическата партия се ангажира с тази тема и дръзна да се погледне в огледалото, да установи допуснати грешки в миналото в отношенията с Москва и Източна Европа и да заговори за ревизия. Това за мен е много важен сигнал, особено след като чухме от бившия канцлер Ангела Меркел, че не вижда необходимост да се извинява за каквото и да било.

Все пак - мисля, че нито Клингбайл, нито Шолц смятат, че Германия трябва да се превърне в доминираща сила в Европа. Най-малкото Франция, а защо не и Полша, не биха гледали с добро око на това. Но в същото време упреците към Германия, че се държи настрана, че не поема отговорност и че се крие зад историята, бяха основателни.

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени