Специалният представител на Германия за Западните Балкани Мануел Сарацин пристига на официално посещение в Република Северна Македония. Това е съобщение от Секретариата по европейски въпроси в Скопие, цитирано от БТА. Фокусът на разговорите ще бъде френското предложение и процесът на европейска интеграция на страната, както и ситуацията в региона. Сарацин е поредният представител на ЕС, който посещава Република Северна Македония след председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. В същото време в столицата на Северна Македония е територия на протести, а от миналата вечер можем да говорим за ескалация на напрежението.
"Всичко това, което се случва, е знак, че решението не се приема. Публичен знак, при това драстичен. Това е повторение на предишни остри ситуации на напрежение (2017), от които обществото в Северна Македония не си е извлекло поука. Дали тогава на това общество му е там мястото – в европейското семейство", коментира за "Нашият ден" Костадин Филипов, журналист, дългогодишен кореспондент на БТА, БНТ, БНР в Скопие.Този ключов момент, който би трябвало да доведе до една геостратегическа промяна на Балканите в името на обединението и реакция на определени политически формации, показва, че част от политическите партии в страната смятат, че предложението на ЕС за преговорна рамка не е приемливо и настояват правителството да го отхвърли.
"Протестите започнаха спонтанно в събота, когато беше съобщено, че правителството на Република Северна Македония е получило френското предложение за старта на преговорния процес. Първите протести през почивните дни бяха много масови, но те бяха обявени като граждански. Само два дни по-късно те вече бяха легитимирани като организирани от най-голямата опозиционна партия ВМРО – ДПМНЕ и от една по-малка парламентарно представена партия, която има проруски профил и се нарича "Левица“, ръководена от един професор Димитър Апасиев от Университета "Гоце Делчев" в Щип. Вече има партийна оценка, партийни сметки в тези протести, които ескалираха снощи.
През последните два дни протестите вече имат партиен оттенък, вътрешнополитическата борба между основните политически съперници – ВМРС-ДПМНЕ и Социалдемократическия съюз. И в този смисъл протестите излизат от истинския, по-нормален вид, на граждански протести.
В протестите не участват албанските политически субекти – албанските политически партии и местните албанци. Те много се надяват предложението на Френското председателство да бъде прието и Северна Македония да стартира преговорния процес. И всяко забавяне чрез тези протести възбужда албанската етническа общност в Северна Македония. Мисля, че най-голямата опасност е това напрежение сред албанците да премине някаква нормална точка и да не се създаде критична маса, която да върне едни събития от преди 20 години“, подчерта Костадин Филипов.
Коментара на Костадин Филипов можете да чуете в звуковия файл.
