Сърцето и душата на българските общности по света са неделните училища, в които децата се обучават на майчин език, култура, история и традиции. Почти 400 са школата ни зад граница, а повече от половината от тях са обединени в Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Вече 15 г. тази неправителствена организация полага усилия да събира българските нишки по целия свят и да създава условия и възможност за обратен път на децата на сънародниците ни към България.
"Една от причините, за да се организираме, бяха проблемите, с които всеки се бореше сам на място" – припомня началото на пътя Ирина Владикова, председател на АБУЧ. Самата тя вече 30 г. е начело на Българо-австрийското училище "Св. св. Кирил и Методий" във Виена, където преподава български език и литература на деца от 5 до 12 клас. Казва, че обединението на училищата в тази уникална за българската диаспора организация е спомогнало работата им да стане част от българската образователна система.
"Тези училища не са нещо чуждо, напротив – добавя Ирина Владикова. – Училищата, създадени зад граница, са нещо, което държавата е трябвало да свърши. Но годините бяха такива – дори малкото държавни училища, които до 1989 г. е имало зад граница, бяха затворени, беше спряно всякакво финансиране. Но българите сме мъдър народ – където и да отидем, правим църква и училище. И това е една от силните ни черти – стремежът към образование. Когато се е основавало нашето училище във Виена – а предполагам, че за много други е така – хората са били водени от мисълта, че дечицата, които са там по една или друга причина, трябва да запазят езика си, трябва да носят корените си, миналото, традициите, обичаите и т.н. И така се тръгва. Затова съфинансирането и най-вече признаването ни като част от образователната система на България са първите ни големи успехи.
Ние сме едно цяло и не трябва да бъдем възприемани като нещо екзотично, а като работеща система, обхващаща голям брой деца, живеещи обаче не в България, а извън границите ѝ, но те са деца на България. Те са бъдещето на България и са неделима част. Не бива да се делим! Така както ние тогава се обединихме, така трябва да бъдат обединени образователните процеси, които се извършват в България и извън нейните граници. За мен образованието няма политика и цвят, образованието е национална кауза и трябва да стане национален приоритет. Крайно време е това да се осъзнае, защото колкото и смешно или трагично да звучи, но за 15 г. съществуване на организацията ни са се сменили 13 министри на образованието."
Някои от тези министри ще бъдат гости на годишната конференция на АБУЧ. След двугодишно прекъсване заради пандемията форумът отново ще събере близо 70 представители на български училища от шест континента – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка и Австралия.
"Животът поднася изненади – никой не е очаквал нито пандемията, нито този голям скок в развитието на дигиталните отношения и контакти, за което сме благодарни, защото ние не прекъснахме връзката – казва още Ирина Владикова. – Правихме семинари, конференции онлайн, т.е. контактът макар и в неприсъствена форма продължава да е силната страна на нашата организация. Много си помагахме, особено първата година със съвети, с опит, обучения и това ни беше много полезно. Но живият контакт е друго нещо и затова сме много щастливи да организираме тази конференция и след двугодишна пауза отново да се срещнем. Нетърпението е голямо. Ще дойдат много хора, имаме много неща, които да си кажем. Поканили сме много представители от държавни институции. За съжаление, моментът не е най-добрият – от една страна, е ваканционно време, от друга, ситуацията е проблематична от политическа гледна точка, но се надяваме голяма част от хората, които за тези 15 г. са ни помогнали, да присъстват."
Скъпи гости на срещата ще бъдат и представителите на българската наука, с които в последните години АБУЧ изгражда солидно сътрудничество. Важно е да припомним и че чрез партньорството на българските училища в чужбина с Департамента за езиково обучение към Софийския университет в 13 щата на Съединените щати българският език е включен в системата "Печат за двуезичност", което дава предимство при кандидатстване в университет или за работа.
"Много усилено работим и с Пловдивския университет – те първи ни поканиха в авторските колективи на учебници, провеждаме обучителни семинари", изтъква Ирина Владикова. Според нея има сериозна нужда практиката в неделните училища да бъде обобщена на научно ниво. Все още има какво да се желае и по отношение на учебните помагала.
"Много се направи, много бяха промените за кратък период, което не е характерно за образователната система – продължава Ирина Владикова. – Но при нас се получи, може би защото сме ново явление и е възможно някои неща да се пробват. Например ние бяхме първите, които започнахме да работим с 4-годишните деца, просто защото в голяма част от държавите, в които живеем, това е въведено отдавна и за родителите и децата не беше нещо плашещо. След това преминават в предучилищна възраст и са готови за първи клас. За нас този процес е много важен, защото голям процент от децата, които идват в тази възраст, почти или изобщо не говорят български."
Българските общности по света са много активни в реакцията на обществено-политическите събития в страната. Доколко това повлиява на училищната среда?
"Бих могла да обобщя, че сме оставени на мира в това отношение – отговаря Ирина Владикова. – Не че не зависим – вече споменах, че смяната на министър е много сложен процес както за едно училище, така и за асоциацията ни, а и за останалите български училища зад граница, защото не всички са членове на АБУЧ. Смяната на посланици също е много важна – има дипломати, които са много съпричастни и с готовност оказват помощ от всякакво естество. Но е неприятно, когато даден посланик има своите амбиции или лично отношение, което се пренася към училището. Затова на всеки три-четири години "треперим" кой ще дойде като посланик. Бих казала, че не толкова от политически, колкото от личностен характер са тези нестабилности. Радваме се, че в общи линии АБУЧ работи прекрасно с представители на всички политически сили, тъй като обикновено работим с човека, а не с партията, която той представлява и така резултатите са най-добри. Защото пак казвам – образованието не трябва да го делим, то е национална ценност, трябва да се развива от всички, трябва да има последователност, застъпване, надграждане.
Защото образованието зад граница всъщност е елемент на националната сигурност. Всички знаем, че без езика и държавата ни е застрашена при този демографски проблем. Неслучайно в последните години много силно се говори за завръщането. Едно семейство няма да се завърне ако детето не е готово за това, а то няма как да бъде готово ако не знае езика. Нещата са толкова свързани и тук не стои въпросът от коя партия си."
Снимки: Елена Каркаланова, Българо-австрийско училище “Св. св. Кирил и Методий” - Виена – Facebook /@abvschule, bg-school.org, bulgaren.org
