Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

"Новини с добавена стойност" от г-н Балев: Всички сме за Рая, но не бързаме натам

Снимка: Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Има една известна максима - някаква си народна мъдрост, че всички искаме да отидем в рая, но не държим това да стане веднага. Общо взето хората не се надпреварват за тая дестинация, колкото и привлекателна да е тя според обещанията на институциите. Предпочитат да ходят примерно на Бяло море и цяло лято задръстват магистралите.

2018 година Владимир Путин каза на един аналитичен форум в Сочи, че Русия няма намерение първа да нанесе ядрен удар, по когото и да било. Ако ли пък някой се излъже да удари Русия пръв, то тогава Русия ще отговори мълниеносно, ония там грешници няма да имат време да се покаят. И тогава, вика, ние като мъченици ще отидем в Рая, а ония просто ще пукнат. Мы как мученики попадём в рай, а они просто сдохнут.

България в това отношение е привилегирована страна и земен рай, защото ние не разполагаме с ядрен потенциал. В една хипотетична нуклеарна разправия, ние можем да участваме само като невинни жертви. И тогава ангелите направо ще ни кажат: ако обичате, скъпи жертви, заповядайте, ей тука са райските порти.

Тази седмица освен другите тревоги покрай войната, пак се заговори и за възможен тероризъм на гърба на мирния атом в Запорожката Атомна електроцентрала.

Това че около нея се води война, също е вид ядрена заплаха за региона и човечеството. Ако някой удари централата, ще стане, както е казал поетът и бивш депутат от Продължаваме промяната Христо Петров: брато, какво направи с тебе тая радиация!

Запорожката АЕЦ и нейните мирни атоми в момента са по-опасни от едновремешната Запорожка сеч. Последният кошеви атаман на Запорожката сеч, сиреч последният главнокомандващ на тая военна организация е един много интересен тип Петър Калнишевски. Въпреки опасната си професия на казашки атаман той живял цели 112 години - родил се в края на 17. век, преживял целия 18. век, умрял в началото на 19-и. Последните 28 години от живота си прекарал като затворник в Соловецкия манастир - той се намира на един остров в Бяло море, но не тукашното топло Бяло море, а в северната част на Европейска Русия. На тоя далечен северен остров в суровия климат на Бяло море Петър Калнишевски доживял 112 години.

И макар че е рязал доста глави през живота си, сега със сигурност е в рая, защото го канонизираха и двете украински православни църкви - те там са в разкол от сума ти време, защото едните клонят към Киев, другите клонят към Москва.

Но щом и двете разклонения на църквата са го канонизирали - няма начин да не са го настанили право в рая.

И ние там ще отидем със сигурност, ако станем ядрени мъченици - набързо ще ни се опростят всички други грехове.

Само гледайте да не се възгордеете, защото гордостта също е смъртен грях, а в края на краищата съвсем не е сигурно, че ще има ядрен холокост. Може да си умрем съвсем конвенционално, затънали в алкохолизъм, корупция и разврат.

С другото как да е ще се оправим, обаче за корупцията положението е много мътно, защото продължаваме да не знаем кой държи Върховната прокуратура на Страшния съд.

Примерно за Делян Пеевски Държавният департамент на САЩ каза, че се занимава с корупция и му наложи санкции по Закона Магнитски, без да представя доказателства, защото му е против принципите.

Но българското правосъдие никога нищо подобно не откри за г-н Пеевски - след всяка поредна проверка на разните там специализирани органи той излиза все по чист.

Затова и г-н Пеевски тази седмица заведе иск срещу Държавния департамент на Съединените щати и още някои институции, които му пречат на бизнеса и му компрометират образа.

Ама като не знаем кой е по-близо до Прокуратурата на Страшния съд, не можем да се ориентираме.

Не е като Петър Калнишевски, когото и двете украински църкви признават за светец, понеже много е страдал, не е само глави рязал.

То като си помислиш, някои рок икони живеят всичко на всичко по 27 години - т.нар. Клуб 27, съставен от страдалци и страстотерпци като Ейми Уайнхаус и Димитър Воев. А Петър Калнишевски и той бил страстотерпец, но изкарал цели 28 години само като затворник и заточеник на оня далечен северен остров. И когато Калнишевски бил вече на 110 години, император Александър Първи го помилвал и казал - живей си, казаче, където щеш. Може и на Запорожието да си идеш, то още няма атомна електроцентрала там. Ама Калнишевски рекъл - то пък остана на тия години да хукна по пътищата. И си останал на Соловецкия остров. А то си представете и колко са били добре пътищата началото на 19. век в отдалечените райони на Руската империя.

То да не е сега - идва Бойко Борисов, раз-два, настрои магистрали, с корупция, без корупция, хората си пътуват по тях като на highway to Heaven.

И ний вървим към рая, все нататък,

обаче хич не бързаме натам.

Не щеме ний животът да е кратък -

ако сега умра - от яд ще се изям!

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.