Eмисия новини
от 21.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Лора Георгиева от Антикорупционния фонд: Съдебните актове в полза на “Евролаб“ – има повод за съмнения

Снимка: acf.bg

“Евролаб“ е фирмата, която през последните десет години оперира на ГКПП “Кап. Андреево“ и отговаря за контрола на храните и селскостопанските стоки, които влизат от Турция.

В края на май Агенцията по храните (БАБХ) се опита да сложи край на частния монопол в контрола на границата и това даде началото на поредица от съдебни дела и създаде проблеми на границата.

Наложи се дори намесата на жандармерията, за да не се пречи на служителите на Агенцията да си вършат работата, като представителите на “Евролаб“ се опитваха да си върнат контрола, позовавайки се на съдебните решения.

Според Антикорупционния фонд обаче има повод за основателни съмнения за сериозни нередности в съдебните актове в полза на “Евролаб“.

“Нарушенията са в две посоки – едното по същество, другото е относно разпределението на делата. Това от трите определения, постановени едновременно на 19 април, най-проблемното касае извършването на товаро-разтоварна дейност на Граничните контролно-пропускателни пунктове или по-конкретно на ГКПП “Кап. Андреево“, каза в “Преди всички“ Лора Георгиева, експерт в Антикорупционния фонд

“Става въпрос за това, че определението на ВАС разглежда качеството “оператор“, като някаква специална функция, която включва набор от права. Съдът дори ги нарича “правомощия“, което е абсолютно недопустимо, защото правомощия имат само държавните органи. Едно частно дружество, каквото е “Евролаб 2011“ ЕООД няма как да има правомощия. Така или иначе съдът твърди, че действията на БАБХ са действия, които не се основават на закона или на административен акт, издаден от страна на БАБХ или от страна на друг административен орган, и по същество са действия, които нарушават правата на “Евролаб 2011“, а именно специалното му качество на оператор, който само и единствено има право да извършва товаро-разтоварна дейност на границата“, казва тя и допълва:

“По същество това е неправилно, тъй като тази дейност по своята същност и по смисъла на регламента е част от официалния контрол, тъй като няма как органът на официален контрол, който в случая е БАБХ, ефективно и качествено да извърши контрол при спазване на изискванията, които са заложени в регламента. Да извърши такъв контрол, който се извършва без предварително уведомяване, основано на риска, адекватно, редовно, при положение, че едно частно дружество реално му сваля стоките и му ги предоставя за контрол.“

“Това означава, че физическите проверки, които органите на официален контрол извършват, ще се сведат до контрол по отношение на разтоварената част, която е определена от едно частно лице, като при това частното лице е в договорни отношения с вносителите, които също са оператори. “Оператор“ изобщо е едно понятие, с което всички лица, които имат задължения във връзка с производството, разпространението, внасянето на харани и на фуражи, това не е специфична функция, извършвана на ГКПП, чиято същност на час е товаро-разтоварната дейност. Това всъщност е и изводът, който внушава цялото определение на ВАС“, посочва още тя.

Защо е притеснително дори допускането на жалбата на “Евролаб“?

“Това е производство за прекратяване на фактически действия. Ако говорите с някой авдокат с дългогогодишна практика във ВАС, ще ви каже, че много рядко такива производства приключват с произнасяне по същество. Лично не съм виждала такова, обикновено не се допуска, тъй като самото производство е много специфично. За да бъде основателно проведено, е необходимо действията, които се извършват, да не се основават нито на нормативен акт, нито на административен. Това е изключително рядко. Освен това има редица други усложнения, въведени в практиката и изисквания, които следва да са на лице – да не е прекратено, да е непосредствено и т.н.

Информацията, публикувана от ВАС, наистина ни дава впечатлението, че е супер подробна. Тя не отговаря на съществения въпрос обаче – какво е наложило такова съществено забавяне при образуването и при разпределението на делата“, казва още Георгиева в “Преди всички“ и подчертава:

“Съмняваме се в спазване на изискванията за случаен подбор чрез равномерно електронно разпределение, което е основен принцип, заложен като гаранция за независимото, безпристрастно решаване на делата, наистина основано на вътрешното убеждение на съдиите и то на тези, които са случайно разпределени, както казва законът. Сигналът до Инспектората касае единствено разпределението на делата, той не касае по същество нашите аргументи, тъй като това е извън неговата компетентност.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

По публикацията работи: Зоя Димитрова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.