Не зная дали е за гордост или за съжаление, но универсалната формула, с която от край време описваме българското чудо, се състои от една дума: "въпреки". Живеем въпреки невъзможните условия за живот, пазаруваме въпреки мизерните си доходи, караме си колите, въпреки че горивата са безбожно скъпи и пътищата са разбити, пишем книги, въпреки че никой не чете и т.н. Етимологически и логически погледнато, това не би трябвало да е възможно, защото старобългарското прилагателно "пряк", сиреч "противен, напречен, пряк", което е в основата на нашето "въпреки", а между другото и на "преча", "пречка", "пречкам се", говори за несъвместимост на двата факта. Но нали говорим за чудо.
Има обаче една думичка, която, мисля си, без да е толкова категорична, също би могла да опише чудото на българското житие-битие, като към твърдоглавието добави и нотка на извисеност. Извисеност ли казах, ето че се доближаваме до търсеното слово и то е "независимо", "независимо от…".
Нека да проверим. Независимо от невъзможните условия на живот ние продължаваме да живеем, независимо от мизерните си доходи продължаваме да пазаруваме – по-изискано е някак си, а дали е подходящо за универсална формула за живота ни проверяваме с един наш слушател, който влиза в ролята на събеседник – Димитър Тренчев, доктор на историческите науки, общественик, събирач, изследовател и пазител на народното творчество и мъдростта на българите, ревностен родолюбец от с. Коларово, Петричко, част от многострадалното Беласишко Подгорие.
От друга страна, сериозно вярвам, че с този разговор се доближаваме до същината на скъпоценното достояние, наречено "независимост", за да знаем какво точно празнуваме на 22 септември.
