Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Майкъл Кимидж: Мобилизацията носи риск от нестабилност в Русия

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мобилизацията и пренапрежението във войната носят риск от нестабилност в Русия. Западът и Украйна трябва да се разберат и да договорят постижими и приемливи за общественото мнение военни цели, призовава професор Майкъл Кимидж, преподавател по история на Студената война от Католическия университет на Америка и бивш служител на Държавния департамент, начело на планирането за руско-украинските отношения през 2014-2016 година. В интервю за предаването "Събота 150" проф. Кимидж предупреди, че отслабването на руската държава и възникването на сепаратистки движения не е в ничий интерес.

Украйна и Русия размениха тази седмица 300 пленници. Турският президент Реджеп Ердоган, който съдейства за тази безпрецедентна по мащабите си размяна, заяви, че това е първата стъпка към мира. Но размяната се случи едва седмица след като бяха открити стотици жертви, погребани в масови гробове край освободения наскоро Изюм. Украинският президент призовава за "справедливо наказание" на агресора. В Херсон, Мелитопол и Донбас започна 5-дневно гласуване за присъединяване на Русия. Съживяване на дипломацията при тези условия е невъзможно, нали така, професор Кимидж?

Мисля, че отговорът на въпроса Ви е съвсем недвусмислено "да". Дипломацията умря още преди новите разкрития. Обстоятелствата, които правят преговорите невъзможни, са в основни линии две. Първото е, че липсва желание от руска страна да работи в някакви смислени (за дипломацията) рамки. През последната година Путин направи доста изявления, но без ясна структура. Изглежда, че иска да воюва, а дипломацията за него е само един инструмент.

Вторият, също толкова важен фактор е това, което Украйна постигна на бойното поле. Украинските военни усвояват западните оръжия и показват, че могат да ги използват с истински стратегически ефект. Имам предвид контраудара при Харков (от началото на този месец), който може би ще бъде последван от още контраудари. При това положение Украйна и поддръжниците ѝ може да са открити за някакви дискусии с руснаците, но не и за отстъпки.

Преди шест месеца изглеждаше сякаш времето е на страната на Путин. Нямаше никакви изгледи Киев да устои без помощ от Запада, а тази помощ със сигурност щеше да се стопи с времето, когато европейците затънат в инфлацията. Но ето че минаха шест месеца, мина и седмият, и не украинските, а Путиновите войски се пропукаха край Балаклея и Купянск. А партньорите, на които самият Путин разчита - Индия и Китай, изразиха недоволството си от затягането на кризата по време на срещата в Самарканд. Индийският премиер Нарендра Моди заяви на Путин в прав текст, че времето, в което живеем, не е време за война. Китайският първи дипломат Уан И повтори тази седмица позицията си срещу санкциите, но подчерта също, че протакането на войната не е в ничий интерес. Ще се съгласите ли, че времето се превръща от приятел във враг на руския лидер?

До голяма степен това е така. Украйна подобрява военното си положение си с всяка изминала седмица, всеки изминал месец. Украинците нямат проблеми с бойния дух - всеки украинец знае, че се бори за оцеляването на своята страна. Съединените щати и повечето европейски държави са ангажирани доста твърдо с Киев и не виждам как този ангажимент ще отслабне в близък и средносрочен план. Руските войници са изтощени. Казва си думата първоначалната грешка на Путин да нахлуе в страна, която е твърде голяма и като територия, и като население, с твърде малка (за поставените цели) войска. Той сам се осъди на поражение със собствения си план за войната. Дори ако мобилизира, което прави в момента, ще трябват месеци, ако не и година, преди тази мобилизация да се отрази по някакъв начин на бойното поле.

Нека само да вметна една уговорка. Не знаем какво ще ни поднесе зимата. Всички следим развитието на кризата с природния газ и поскъпването на електроенергията и дали това ще промени донякъде политическите калкулации в Берлин и други столици. Няма да се изненадам, ако видим кибератаки от Русия по критична инфраструктура в Европа и Съединените щати. Те едва ли ще намалят западната подкрепа за Киев, но ще внесат нова динамика в конфликта.

Така че пред Путин все още има възможности, които не е използвал и към които може да прибегне. Но съм сто процента съгласен, че времето работи срещу Путин. Той сам се постави в много, много незавидна позиция. 

Затова ли сега удвоява залога? Имам предвид и референдумите в окупираните територии, и нареждането му към военната индустрия да ускори производството, и решенията от тази седмица, с които Държавната Дума се стреми да увеличи мобилизацията и да задуши съпротивата срещу нея.

Определено. Мисля, че Путин удвоява залога сега по много прагматични подбуди. При сегашната траектория на събитията, ако не предприеме нещо, ще е твърде вероятно да загуби войната. Т.е. Украйна не само да си върне земите, които руснаците окупираха след 24 февруари, но да пренесе бойните действия в земите, които ѝ бяха отнети през 2014-а - това са Донецк и Луганск. Не е изключено Украйна да настъпи и към Крим. А ако Путин загуби Крим, това няма да е само едно военно поражение. При такъв сценарий е съвсем възможно той да не оцелее политически, защото голяма част от авторитета му се гради на анексирането на Крим.

Антивоенното движение в Русия не е особено силно, а Путин има проблем с националистите, които призоваваха за мобилизация още от началото на войната през февруари. Те се засилиха особено след украинската победа край Изюм. За Путин не е лесно да ги потисне. Решението да мобилизира е до известна степен отстъпка пред тези сили. Така той се излага на други рискове, но запазва - поне в своите очи - шансовете си за победа.

В сряда, когато бе обявена частичната мобилизация, военният министър Сергей Шойгу поясни, че допълнителните войници са необходими за "консолидиране" на териториите под руски контрол. Путин в обръщението си, че "няма морално право" да остави хората, които ще гласуват на референдумите, под контрола на Киев. От друга страна Матеуш Моравецки, Джо Байдън, Жозеп Борел и други западни лидери са категорични, че целта на Кремъл е не дефанзивна, а да унищожи Украйна като държава и народ. Вашите догадки, професор Кимидж, какви са - ще мине ли в офанзива руската армия щом мобилизацията набере сили или Путин ще се задоволи с консолидиране, сиреч, "замразяване" на конфликта?

Не мисля, че ще може да замрази конфликта. Може би на този етап Путин би искал да направи в Украйна нещо като положението в Молдова и Грузия. Но няма как да го направи, защото украинците няма да се примирят. А те имат капацитета да "размразят" конфликта. Докато руснаците не са в настъпление, Украйна е в състояние да събере силите си и сама да мине в офанзива.

Така че такава "умерена" опция пред него няма. Според мен той все още вярва, че може да притисне силно Украйна. Не е изключена и още една офанзива към столицата Киев - но не в рамките на следващите седмици и месеци, а в следващите години, ако Русия мобилизира повече от 300 000 войници. В по-краткосрочен план Москва може да увеличи атаките по жизнено важна инфраструктура на Украйна, за да я прекърши икономически. Възможни са също кибератаки в САЩ и Европа. Също и провокации, с които да се внуши страх сред хората на Запад - тук включвам и заплахите с ядрено оръжие, на които станахме свидетели през последните дни. Ще бъда изненадан, ако Путин наистина използва ядрено оръжие, но няма да спре да заплашва с него, с надеждата, че поддръжниците на Украйна ще трепнат.

Някои политици в Европа - като нидерландския премиер Марк Рюте отбелязват (и с право), че през последните месеци сме се наслушали на ядрени заплахи от Кремъл. Не мислите ли, че подценяваме Путин? 

Може би. Проблемът е сложен, деликатен. От една страна, ако Европа и Съединените щати отстъпят пред тази ядрена заплаха, ще бъде все едно да отстъпиш ли пред грубияна в училищния двор - това само ще го насърчи. Така че няма как да възнаградим Путин за тези заплахи. Би било разумно и логично публично да отхвърлим заплахите му. Но в планирането си трябва да взимаме Путин много сериозно.

Ние просто не знаем какво е една голяма ядрена сила да загуби война. Да, ако вникнем в американската история, ще видим, че Америка загуби войните във Виетнам и Афганистан и не прибягна до ядрено оръжие. Но и двете войни бяха много далеч и политическата система в САЩ се прояви като достатъчно гъвкава със смяната на президентите по време на Виетнамската война, с идването на Обама на мястото на Буш - младши (за изтеглянето от Ирак). В Русия няма и не може да има такова нещо. Политическата система там не е гъвкава - Путин остава на власт, а и войната в Украйна е в съседство. За Москва Украйна ще е много по-тежка загуба, отколкото Афганистан за Съединените щати.

Путин е вложил в тази война толкова много от престижа и репутацията си, че в политически смисъл не може да си позволи да я загуби. В този смисъл ядрената опция е наистина много далечна перспектива - за него е по-изгодно да заплашва с ядрено оръжие, отколкото да го използва. Но мога да си представя как бива тласнат да го използва. Така че трябва да го приемаме сериозно. Не би било мъдро да го игнорираме. В същото време обаче не бива и да преувеличаваме заплахите му.

Каква би била Вашата препоръка в днешната ситуация - трябва ли и Западът да удвои залога, както направи Путин? Военни анализатори като Майкъл Кофман от Центъра за военноморски анализи във Вирджиния и вашингтонския Институт за изучаване на войната твърдят, че руската мобилизация ще отнеме време и затова следващите месеци и зимата са моментът, който украинската армия може да използва, за да си върне териториите, които отстъпи в началото на войната.

Според мен военната подкрепа за Украйна трябва да продължи за неопределено време. Благодарение на тази подкрепа вече бяха постигнати значими успехи - Украйна запази правителството си, независимостта си и важни аспекти на суверенитета си. Но не съм сигурен дали Западът трябва да засили оръжейните доставки в този момент. В момента оръжейните доставки продължават, но не нарастват драматично и може би това е разумно, за да не се подхранва параноята в Кремъл. За политическите лидери на запад е важно да бъдат много умерени в риториката си и да подчертават, че целта им е да защитят Украйна, а не да победят Русия или да я отслабят, както се изразиха някои представители на Байдъновата администрация.

В даден момент - все още не сме стигнали дотам, но в даден момент - западните правителства ще трябва да определят наистина ясно целите си в тази война - дали да бъдат върнати всички украински земи, или да бъде постигната някакво споразумение. По тези въпроси сега се наблюдава объркване и двусмислие, а за да бъде успешна войната от гледна точка на Запада, тя трябва да има ясна крайна цел. Така че трябва да продължим военната подкрепа, да смекчим риториката и да се разберем за военни цели, които да са постижими и приемливи за общественото мнение в Украйна и на запад. 

И може би тези, които взимат решенията на Запада за украинската криза, ще трябва да имат предвид и събитията, които се случиха този месец в Южен Кавказ и в Централна Азия. Арменско-азерските сражения в Сюник струваха живота на повече от 200 души. Повече от 100 загинаха в киргизко-таджикския конфликт около Баткен. И двата конфликта датират отпреди 30 години, когато Съветският съюз се разпадаше. Съвпадение или не, но и двата припламнаха наново броени дни след поражението на Москва край Изюм. Споделяте ли мнението на онези наблюдатели, които предричат нови изблици на насилие в постсъветското пространство при следващи неуспехи на руското оръжие в Украйна?

Абсолютно. Мисля, че Москва показа на света точно обратното на това, което искаше да покаже с тази война. Показа, че конвенционалните ѝ сили не са много добри, че са с твърде високо ниво на неефективност и некомпетентност. В тази война руснаците сами похабиха още повече армията си - чрез загубата на бойна техника, на офицери и войници. В този смисъл през последните 7 месеца Русия отслабна твърде много като военна сила. Това поражда доста нестабилност по границите ѝ и както се изразихте - в постсъветското пространство. Руската слабост насърчава множество фактори в тези региони. И мисля, че тази тенденция ще продължи. Не мисля, че мобилизацията ще донесе някаква съществена промяна. Защото с мобилизацията в руската армия ще дойдат множество необучени младежи с нисък боен дух, а това няма да донесе на Русия успехи, а още провали. 

В известен смисъл по-злокобен е потенциалът за нестабилност в самата Русия. Тази нестабилност може да се породи и от съпротивата срещу мобилизацията, но също и от тактиката на властите да набират много повече младежи от етническите малцинства и регионите, отколкото от Санкт Петербург, от Москва и европейска Русия като цяло. Това носи риск от сепаратизъм в Северен Кавказ, в Далечния изток и на други места. Ако войната се развие зле, ако хората сметнат, че с тях се постъпва несправедливо, можем да видим сепаратистки движения в самата Русия, което ще означава отслабване не само на руската армия, но и на руската държава. Това е злокобното. Не мисля, че има някой, който би желал да види такъв развой, защото той ще доведе до хаос в целия регион. 

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.