Западът трябва да се подготви за продължително стратегическо съперничество с Русия, като помогне на Украйна да отвоюва загубените си територии, смята Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика. Като реакция след обявяването на референдумите в окупираните украински земи и на частичната мобилизация в Русия тази седмица европейските външни министри взеха принципно решение да засилят военната помощ за Киев.
Но тази помощ трябва да бъде по-планомерна и по-целенасочена към засилване на офанзивните способности на украинската армия с бойна техника като танковете "Леопард", отбелязва Рафаел Лос в интервю за предаването "Събота 150". Германия, която може да поеме водеща роля в една такава инициатива, все още се колебае. Но дебатите в Бундестага подсказват, че месеците на колебание в Берлин са към приключване.
Украинската контраофанзива в Херсонска област започна в края на август и все още не дава осезаеми резултати. Защо е толкова трудно руснаците да бъдат изтласкани от десния бряг на Днепър?
Важно е да си дадем сметка, че украинските сили преследват тактически цели на два фронта. На изток, в Харков, те успяха рано да освободят значителни територии. Постигнаха това, след като използваха предварително оповестената офанзива в Херсон, за да отклонят вниманието на руснаците. Руснаците насочиха войски към Херсон и украинците се възползваха от това край Харков, но сега трябва да се справят със засилената руска групировка на долното течение на Днепър.
Сега наблюдаваме усилията от украинска страна да прекъсне снабдителните вериги и комуникационните линии на руските войски, но изтласкването им от градските райони е трудна задача.
Украинците не съумяха да освободят Херсон преди мнимия референдум. Това вече е неуспех, нали така?
Това е неуспех до известна степен, но не е неочакван неуспех. Украйна се подготвя за продължителна борба, Русия - също. Решението на Владимир Путин да обяви частична мобилизация показва точно това. И двете страни са наясно, че боевете ще се проточат през зимата и през 2023 година, а може би още по-дълго.
Западът тепърва трябва да възприема това схващане. Помощта, която той оказва на Украйна, е по-скоро ad hoc, отколкото резултат на дългосрочно планиране. Украинското командване изложи ясно нуждите си, включително нуждата от танкове и бойни машини на пехотата (БМП). Според мен трябва да откликнем на тази молба, за да помогнем на украинците да освободят не само Херсон, но и други части на своята страна.
Как се развиват бойните действия на изток - след победите край Харков по-рано този месец украинската армия мина река Оскол, от една страна, а, от друга, се концентрира около град Лиман и навлиза в Луганска област. Печелят ли тази битка украинците?
Инициативата е на украинска страна. Те настъпват и успяват да се възползват от слабостите в руската отбрана. Обявяването на мобилизация в Русия е опит на Путин да си върне инициативата. Но е съмнително дали ще успее. Може да запуши няколко пробива, но за това ще му е нужно време, защото мобилизираните войски трябва да бъдат обучени и въоръжени.
Руснаците свикаха т.нар. референдуми в Херсон и другите окупирани територии само с три дни предизвестие. Защо е това бързане?
Именно заради това, че загубиха инициативата. Украинската армия освободи Харковска област и вече напира към Луганска. Според мен в Кремъл се надяват, че това гласуване "под дулото на оръжието", така да се каже, ще помогне за мобилизацията с призива за защита на новите руски земи. Но не мисля, че този лозунг ще има успех. Свикването на нелегитимните референдуми е хазартен ход, който едва ли ще се отплати.
Казахте, че частичната мобилизация в Русия едва ли ще има съществен ефект на бойното поле в близко бъдеще, а в далечно? Дава ли Путин някакви знаци за дългосрочните си намерения и стратегия?
Тази т.нар. частична мобилизация ще създаде вътрешни проблеми на Путин. Параметрите ѝ не са уточнени. В дългосрочен план могат да бъдат мобилизирани значителен брой войници. Протестите срещу тази мярка вече започнаха, а тепърва все повече и повече руснаци ще бъдат засегнати от нея. Техни роднини и близки ще бъдат свикани да участват в тази война по причини, които не са им достатъчно ясни. Ясно е само, че тази война не е отбранителна. Предполагам, че повечето руснаци осъзнават този факт, макар и да си мълчаха през последните седем месеца.
Дългосрочната стратегия на Москва остава непроменена. Политическите цели бяха формулирани още през февруари и преди това в проектодоговорите със САЩ и НАТО. Идеите, които Путин изложи в есето си миналото лято, остават в сила - отричане на идентичността на Украйна като държава и народ. Целта остава Украйна да бъде подчинена, руското влияние да бъде разширено, а американското да бъде изтикано от Европа.
Западът трябва да осъзнае това и да се подготви за дългосрочно съревнование, отвъд рамките на сегашната война в Украйна. Отсега виждаме опитите за кибератаки, намесата в демократичните процеси, напоследък и агресивната ядрена риторика, която цели да разбие единството на европейците и да подкопае военната и финансовата ни подкрепа за Украйна.
Как доставката на западни образци на тежка бойна техника като танковете "Леопард" ще промени съотношението на силите?
Край Харков и на други места украинските въоръжени сили доказаха способността си да провеждат успешно комплексни операции, използвайки модерните артилерийски системи, боеприпасите, горивото и разузнавателните данни, осигурени им от западните партньори от февруари досега. През цялото това време украинците разчитаха главно на танкове и бронетранспортьори съветско производство. С проточването на войната тази техника лека по лека деградира, резервните части са на привършване. Затова в дългосрочен план трябва да помогнем на украинците да преминат към западните стандарти на въоръжение.
НАТО призна тази необходимост на срещата на върха през юли. Няколко държавни лидери също я изтъкнаха и дори пристъпихме в тази посока - с доставянето на американските HIMARS, на германските и холандските самоходни гаубици, с френските "Сезар". Тези доставки усилиха съществено украинската артилерия и мисля, че е дошъл моментът да направим същото и за танковите им войски. Ще отнеме време. Ще трябва да обучим екипажи за танковете, да изградим снабдителни линии за гориво, боеприпаси и резервни части. Но това трябва да се случи в даден момент и колкото по-рано, толкова по-добре.
Както изтъкнахте, край Харков украинската армия доказа, че може да усвои и използва с успех западното оръжие. От своя страна, Москва ескалира конфликта, като свиква мобилизация. А още по-рано спря "Северен поток 1". Газовият поток от Сибир към Европа вече едва шурти, ако го сравним с потоците отпреди две години. И въпреки това в четвъртък мнозинството в Бундестага отново отложи искането на опозицията и част от управляващите за изпращане на танкове. Отново - след като вече го стори в началото на лятото. Защо е това колебание от страна на германското правителство? От какво се бои?
Прав сте - и представители на опозицията, и хора от управляващата коалиция призовават канцлера Олаф Шолц да преосмисли червената линия, що се касае до доставянето на танкове и БМП за Украйна. Редовният аргумент е, че Германия не иска да предприеме този ход сама. Както казваме тук, не искаме да бъдем Alleingänger, т.е., докато Съединените щати и другите европейски страни не доставят модерни танкове на Киев, Германия също няма да го прави. Но не е нужно да го прави сама. Аз и няколко мои колеги (от Европейския съвет за външна политика) изложихме идеята за създаване на консорциум за "Леопард 2". Тринадесет държави в Европа разполагат с около 2 000 такива танка. Индустриалната база за поддръжката им е в изобилие. Сформирането на само една украинска бригада от 90 "Леопард"-а, даже не от най-модерните версии, ще даде ход на едно дългосрочно сътрудничество и ще промени обстановката на терен. С такава инициатива от Берлин Европа ще покаже, че може да действа самостоятелно, а Германия ще може да си възвърне част от доверието, което загуби през последните години, като държа до последно на проекта "Северен поток 2" и като предприе други политически стъпки, заобикаляйки партньорите си в Полша, Прибалтика, а и в България.
Аз имам подозрение, но Вие ще кажете дали е вярно. Според мен нежеланието на федералния канцлер - а и на други лидери в Европа - да променят качествено подкрепата за украинската армия се дължи на желанието им да "замразят" тази война, вместо да приключат с нея веднъж и завинаги.
Това може и да е вярно. Може би личното му убеждение е такова, но ако е така, то не пасва на публичните му изявления. Олаф Шолц, както и други западни лидери, е заявявал многократно, че ще подкрепяме отбраната на Украйна. Не е уточнил какво точно има предвид. Все още не сме го чули да казва, че Украйна трябва да спечели тази война. Но вече осигурихме значителна подкрепа за Киев. В момента набира мощ кампания за засилване на тази подкрепа с танкове и БМП, а това предполага, че ще стигнем и дотам. Налице е силен натиск в тази посока от страна на депутати в Бундестага, от европейските ни партньори и САЩ да помогнем на Украйна да освободи всички окупирани територии и да се подготвим за продължително стратегическо съревнование с Русия. Това ще изисква по-различна външна политика от тази, която следвахме доскоро.
