Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Дойде ли краят на 40-годишното енергийно сътрудничество между Русия и Германия?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Германското правителство национализира най-големия енергиен доставчик в страната - "Юнипер". Причината - концернът е застрашен от фалит. След като Русия спря газовите доставки за Германия, за да изпълни дългосрочните си договори на фиксирани ниски цени с крайните потребители, "Юнипер" беше принудена да компенсира създадения от "Газпром" недостиг със синьо гориво от свободния пазар на значително по-високи цени. Същата съдба сега очаква и компанията SEFE - бившата дъщерна фирма на "Газпром" във федералната република, която вече е под попечителството на германския мрежов оператор.

И за "Юнипер", и за SEFE важи изразът от времето на финансовата криза: "Твърде голяма, за да фалира".

Новината за национализацията на енергийния гигант "Юнипер" дойде след друго непазарно решение на германското правителство: да постави под попечителство дъщерните дружества на "Роснефт" в Германия.

Това ли е краят на продължилото четири десетилетия тясно и взаимноизгодно енергийно сътрудничество между Русия и Германия - първо източна и западна, а след това и обединена? 

Когато в края на миналата година Германия се сдоби с първата си тройна коалиция, канцлерът социалдемократ Олаф Шолц може и да е допускал, че Путин ще нахлуе в Украйна, но не и че ще поведе унищожителна газова война срещу Берлин. А министърът на икономиката Роберт Хабек от Зелените - че ще му се наложи да остави въглищни и ядрени централи да работят, за да предпазят най-силната икономика в Европа от енергиен колапс.

"Русия вече не е благонадежден енергиен доставчик. Последните седмици ясно ни показаха това", каза Шолц.

Роберт Хабек:

"Вносът на руски газ представлява половината от портфолиото на "Юнипер". Концернът снабдява 40 процента от крайните потребители в Германия. Тези цифри ни принудиха да вземем решението за национализация, за да гарантираме енергийната сигурност на страната".

Защо се стигна до там, икономическият министър да трябва да гарантира енергийната сигурност? Причините дългогодишната кореспондентка на Deutschlandradio за Източна Европа Сабине Адлер описва в наскоро излязла книга за провала на германската външна политика спрямо Русия: недопустимата енергийна зависимост от Москва.

"Политическата класа допусна фаталната грешка, години наред да не се опита да спре енергийното обвързване на Германия с Русия, започнало още през 2005 година. Ангела Меркел можеше да противодейства, защото добре знаеше на какво е способен Путин. Можеше да се откаже от гигантския газов проект "Северен поток 2", защото с такива като него не се върти алъш-вериш. Но не го направи. Насред войната в Източна Украйна през 2015 година Меркел сключи договора за "Северен поток 2", само половин година след Минските споразумения. Днес обсъждаме съдбата на рафинерията в Швед. Преди само една година, дори няма и толкова - през ноември миналата година - Германия я продаде на "Роснефт"! Германия предостави в ръцете на Русия ключова инфраструктура - газохранилища, рафинерии, газови търговци. Защо никой не се опита да спре това?". 

Русия отдавна подготвя верижната реакция, на която ставаме свидетели сега. Още миналата година започна да свива газовите доставки по всички тръбопроводи към Европа - първо през Украйна, а след това и през Полша, докато не завъртя кранчето и на Северен поток. Преди това "Газпром" изпразни своите газохранилища в Германия и резултатът дойде още в края на 2021 - гигантски скок в цените на природния газ. "Добре дошли в хубавия нов свят", ехидно написа тогава в Туитър Дмитрий Медведев. 

Още тогава Берлин би трябвало да е бил наясно, че газът се превръща в ключово оръжие във войната на Москва срещу Запада. Първата стъпка в тази война - предизвикването на хаос на газовия пазар в Германия чрез фалита на дъщерното дружество "Газпром" - Германия, основен доставчик на газ за индустрията и домакинствата, продадено от концерна майка Газпром на Дмитрий Владимирович Цепляев, бивш търговец на коли и диджей. Фалитът, който можеше да повлече след себе си цели отрасли, все пак беше избегнат - правителството постави до края на месеца дружеството под попечителство. И наля 10 милиарда евро, както твърдят медии. А според тях дори се подготвя национализация. Друг основен газов доставчик - "Юнипер", сключил дългосрочни договори за доставката на газ на фиксирана ниска цена, беше национализиран. След спирането на кранчето от Русия концернът беше принуден да компенсира липсващите количества газ на значително по-висока цена на свободния пазар. 100 милиарда евро гаранции от правителството за нови кредити на газовите дружества се оказаха недостатъчни.

"Акумулираните загуби на Юнипер са в размер на 8,5 милиарда евро и продължават да се увеличават с около 100 милиона евро на ден", казва председателят на управителния съвет на Юнипер Клаус-Дитер Маубах.

Национализацията на енергийни гиганти е само една от множеството мерки, предприети от правителството в опит да помогне на индустрията и на домакинствата.

"В днешно време вече не можем ясно да разграничим икономическите от политическите решения. Строго погледнато национализацията противоречи на пазарните принципи, пък и не е особено изгодна за държавата. Така че по-скоро става дума за политическо решение в защита на икономиката. Отдавна знаем, че Путин използва енергийните ресурси като оръжие. Първо беше газът, сега вече и нефтът", казва анализаторът от Energy Brainpool в Берлин Тобиас Федерико. 

Огромно количество пари влизат и в петролния бизнес. Подготвяйки се за петролното ембарго на ЕС от 1-ви януари, германското правителство обяви, че поставя под попечителство дъщерните дружества на руската петролна компания "Роснефт". Тя държи 54 процента от акциите в рафинерията в Швед, която е основен доставчик в региона на бензин, дизел, мазут и керосин, включително за летището в Берлин. "Роснефт" няма особен интерес да преработва в рафинерията в Швед суров петрол от други източници. Това обаче притеснява хората в Швед. Швед е малко градче в бившата ГДР, на границата с Полша, където живеят около 34 хиляди души. 1200 от тях работят в рафинерията, а семействата им - в съпътстващото производство. Повече от две трети се отопляват от топлоцентралата към рафинерията. Повечето хора в града не одобряват войната на Русия срещу Украйна, но и западните санкции. И не за първи път се страхуват за съдбата си - след настъплението на Червената армия през 45-та, след обединението през 89-та и сега, след като Германия подкрепи петролното ембарго срещу Русия. 

Рафинерията в Швед преработва изключително руски петрол. Тя е крайната точка на тръбопровода "Дружба", който започва на 4000 километра, в централна Русия, и осигурява една четвърт от суровия петрол на Германия. Освен икономически последици, енергийната криза има и политическо измерение: Застрашеното бъдеще на рафинерията вече е тема на традиционно силната в Източна Германия крайнодясна партия "Алтернатива за Германия", която свика няколко протеста в региона срещу политиката на тройната коалиция. Канцлерът социалдемократ Олаф Шолц обеща, че преработката на петрол в Швед ще продължи и че работните места ще бъдат защитени.

"Недостигът на газ пък застрашава работните места в други отрасли на германската икономика", обяснява енергийният експерт Тобиас Федерико. 

"Пазарът е много нервен, защото сме на прага на зимата. В Германия газът е основен източник за отопление. Газохранилищата са пълни, но въпреки това всички се молят зимата да е мека. Очаквам енергийните цени на свободния пазар да паднат. Но преди това цените за крайните потребители, например домакинствата, ще останат високи в сравнение с миналата година. Затова не мога да изключа икономически трус - някои предприятия ще бъдат принудени да затворят или драстично да намалят производството. Одържавяването успокоява пазарите, защото елиминира несигурен пазарен играч. Такъв несигурен играч беше никому неизвестния руски търговец на автомобили и диджей в Лондон, на когото "Газпром" продаде германската дъщерна компания. "Роснефт" - също собственост на руската държава - представляваше риск за пазара заради това, че е маша в ръцете на Кремъл. Така че това стратегическо решение ще успокои пазара, макар и средносрочно".

Само помощите за домакинствата, които трябва да компенсират повишените енергийни цени, възлизат на общо 95 милиарда евро. Докога Германия ще може да си позволи да налива пари? 

"Ехото от пандемията все още не е заглъхнало, държавата инвестира милиарди евро във възстановяването. Засега държавният дълг не е нараснал драстично, но въпросът е, как ще се финансират всички помощи и национализацииИма обаче разлика между отделните мерки. Когато става дума за подпомагане на енергийни компании, изпаднали в ликвидна криза, проблемът е малък, защото тези средства рано или късно ще се върнат в държавата. Когато държавата национализира компании, изважда парите от бюджета. Това са пари на данъкоплатците. Когато обаче говорим за държавна помощ за покриване на разликата в цената за крайните потребители, поемането на нов държавен дълг е почти неизбежно. За радост, бюджетът на Германия е голям. Но комбинацията от корона-криза, енергийна криза, инфлация и дълг е опасна. И така ще бъде поне още 1-2 години". 

Съдейки от изказванията на Кремъл, остава впечатлението, че Москва прави всичко възможно с една основна цел - отпадането на санкциите. Затрудненията на Германия винаги се отразяват и на останалите страни членки на ЕС. Но докога може да издържи Европа в енергийната война на Русия?

"Германия е само входът към ЕС. Аз обаче се питам, колко единен е той? Можем да удържим на руския натиск само ако сме обединени, ако излезем на енергийните пазари заедно и ако диверсифицираме енергийните източници. Но ето че единството се пропука. Имам предвид Унгария. Налагането на санкции - знаете - се решава с единодушие. Излизането на газовия пазар като общност със сигурност ще засили позициите на ЕС, но за една сделка са нужни двама. Все някак трябва да се постигне съгласие за цената, а при сегашния недостиг на газ продавачите не виждат никакъв смисъл да продават на по-ниска от пазарната цена. И това е разбираемо. На енергийните пазари не е задължително да получиш отстъпка за количество".

Енергийната криза, която преживяваме сега, може ли изобщо да се сравнява с финансовата криза през 2008 година?

"Все още не сме стигнали размера на тогавашната криза. Но по начина, по който тази криза се развива, виждам много общи черти. Единствената разлика е, че този път има едно или две събития, предизвикани от конкретен човек, които могат да се определят като началото на кризата. Или с други думи - този път не става дума за пагубно пазарно поведение на някакви компанииВ момента цените експлодират и това заприличва на балон, както беше с цените на имотите по време на финансовата криза. Енергийните компании изпитват затруднения с ликвидността. Вливат се държавни пари за да се избегне фалит. Държавни пари се изливат и в отделни отрасли, пряко засегнати от галопиращите цени. Така че сравнението между двете кризи е напълно легитимно. Но се надявам, че енергийната криза няма да прерасне в световна икономическа криза. Винаги сме говорили за политическия аспект на енергийните доставки, без да се замисляме дали има достатъчно количества. Много повече сме мислили за прехода към възобновяеми енергоизточници, защото сме смятали, че горивата са ни в кърпа вързани. А не е такаЗимата ще е трудна. Но и следващата няма да е по-лека, защото все още не сме подсигурили дългосрочния внос на втечнен газ. Освен това тази година все пак имаше внос от Русия, но догодина вече няма да има. Единственото предимство на следващата зима е, че вече ще знаем какво ни очаква". 

И тъй като германският канцлер Олаф Шолц знае, какво ни очаква, от днес е на обиколка в Персийския залив, за да сключи сделки за внос на втечнен газ и водород. 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.