Eмисия новини
от 02.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Може ли ЕС да спаси демокрацията в Унгария?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Миналата неделя Европейската комисия препоръча на Съвета на Европейския съюз да спре еврофондове на стойност 7 и половина милиарда евро за Унгария заради корупцияДен преди препоръката на Брюксел правителството на Виктор Орбан обяви 17 мерки, които би трябвало да направят усвояването на евросредства по-прозрачно и да изпълнят условията на Брюксел за независимост на съдебната система.  

Орбан е сигурен, че няма да се стигне до гласуване, при което ще е достатъчно квалифицирано мнозинство за замразяване на евромилиардите, но поиска още време - до средата на ноември. Предвижда се създаване на нов и независим Орган за интегритет и антикорупционна работна група, както и промяна на наказателния кодекс, така че съдът да може да упражнява надзор над прокурорските решения за повдигане на обвинения.

Препоръчаната от Еврокомисията мярка е първата по рода си според механизма за обвързване на върховенството на закона с европейските средства. И, да, Унгария отстъпва, като се опитва да изпълни всички препоръки на Брюксел. 

Но след обявяването на частична военна мобилизация в Русия, Будапеща отново може да извива ръцете на Европа. Орбан вече обяви, че иска сваляне на санкциите срещу Путин до края на годината и декларира, че няма да подкрепи нов пакет от наказателни мерки заради псевдо референдумите в Украйна.

Начинът, по който този казус ще се развие, ще е показателен за това как Европейският съюз ще продължи да функционира на фона на серията от кризи заради войната в Украйна. 

Как да се справи Съюзът с "черната овца" Орбан? Този въпрос беше дискутиран тази седмица в рамките на Будапещенския форум за устойчива демокрация.

"Унгария отстъпи пред Брюксел!", възкликнаха немалко от водещите европейски медии тази седмица. Роденият в Будапеща професор по политология Чарлз Гати, който е емигрирал след събитията от 1956 година в Унгария и сега преподава в университета "Джонс Хопкинс" във Вашингтон, описва какви биха били последствията за родината му, ако правителството на Виктор Орбан не вземе мерки.

"Приблизително 30 процента по-малко европейски средства би получила Унгария през следващите години. Това е много, ако се има предвид, че 3 на сто от унгарския БВП идва от Европейския съюз и че този дял може да падне до 2 процента и че като се прибавят високата инфлация и енергийната криза, последствията за унгарската икономика ще са катастрофални".

Управляващата партия в Унгария е уверена, че ще избегне този сценарий. Но дали и този път Орбан маневрира умело? Близки до властта в Будапеща медии съобщават за негова реч пред партийни активисти за началото на новия политически сезон. "Войната в Украйна ще продължи до 2030 година", казал Орбан. Тя е регионална, обяснил той - но намесата на Запада я е превърнала в световна. "Европа се прострелва в крака със санкциите", констатирал още премиерът и изразил увереност, че до 2030-а Съюзът ще се разпадне, а Вишеградската четворка ще се превърне в силен властови център.

И въпреки серията от закони, които Будапеща ще приеме в най-кратки срокове, за да не спира потока от европейски пари, остава въпросът дали има механизъм за въздействие върху УнгарияСпоред професор Тимъти Гартън-Аш от университета в Оксфорд именно с еврофондовете Европейският съюз е улеснил значително ерозията на демокрацията в Унгария: 

"Парите отиват директно при правителството. А то е ФИДЕС и всъщност тези средства се превръщат в огромен фонд именно за нея. Защо Европейският съюз не може да предотврати това? Две са причините. Защото съюзът все още е икономическа общност. И ценностите, описани в Член 2 от Договора, към момента нямат ефективна връзка с европейските пари". 

"Поставят се много условия на страните кандидатки за еврочленство, но не помислихме въобще да поставяме условия за страните членки", казва Тимъти Гартън-Аш и посочва няколко фактора, които работят в полза на правителства като това на Орбан. Първият: 

"Създаването на европейски партии като ЕНП целеше да демократизира съюза на общностно ниво. Зависимостта на ЕНП от гласовете на ФИДЕС обаче всъщност улесни ерозията на демокрацията в Унгария. Така нещо, което трябваше да засили демокрацията в Европейския съюз, всъщност доведе до подкопаването й в УнгарияЕвропейският съвет е клуб на държавни лидери, а членовете на един клуб не обичат да се критикуват един друг. Класически пример за това е как Жан-Клод Юнкер след няколко чаши вино поздравяваше Виктор Орбан с думите "Здравей, диктаторе!". леновете на този клуб са зависими един от друг, за да получават това, което искат. Например - трябва ми гласът на Орбан, за да си получа структурните еврофондове, защото в клуба за това е необходимо единодушие. Това осигури огромна позиционна власт на Орбан и той я използва изключително добре". 

Тимъти Гартън-Аш посочи, че сега ситуацията в Европейския съюз е променена:

"Войната в Украйна доведе до две важни неща - първо фокусира вниманието на всички върху Централна и Източна Европа като арена за битка на демокрацията срещу диктатурата. Затова стана много важен проблемът, че има страна от Евросъюза, която не е демократична. И второ - позицията на Орбан за войната в Украйна, която е безобразна нелоялност към Запада (опитва се хем да е на страната на Европа, хем да се среща с Путин) настрои почти всички останали в Европейския съюз срещу него и унищожи единството на Вишеградската четворка. Защото не всички популисти симпатизират на Путин - полските популисти не му симпатизират, чешките - също".

 Но Полша вече обяви, че ще подкрепи Унгария при гласуване в Съвета на Европейския съюз - ясен знак, че колкото и да е променена Европа след началото на войната в Украйна, механизмите, които работят в полза на Орбан, все още съществуват, твърди Гартън-Аш.

"Но внимавайте! Защото структурните фактори, които описах, все още присъстват много осезаемо в основното функциониране на Европейския съюз както икономически, така и политически. Така че, нека спрем да храним илюзии, че Европейският съюз може да е рицарят в блестящи доспехи на бял кон и да прониже черната овца. Европейският съюз не може да спаси демокрацията в Унгария. Това зависи от унгарския народ. Надявам се все пак Евросъюзът да им даде повече от едно рамо". 

Според Кати Мартон - родена в Унгария журналистка от ABC и PBS и автор на бестселъри - Европейската комисия бърка като се фокусира само върху независимостта на съдебната система в Унгария. 

"Състоянието на медиите е най-същественият проблем", казва Мартон - защото 90 процента от тях са контролирани от ФИДЕС:

"И резултатът е едно глупаво население. Съжалявам, че го казвам, но това е невежо население, което е податливо към митологизиране на Орбан. Ситуацията очевидно е абсолютно същата и в Русия. Така че Европейският съюз в момента има шанс - тъй като Орбан е в много трудна ситуация, защото светът се промени след 24 февруари. Промени се дори след преизбирането на Орбан. Той вещаеше, че Западът е, едва ли не, на предсмъртен одър. Европа обаче никога не е била по-обединена и това не съвпада с неговия сценарий". 

Но дали сценарият на Орбан се е променил наистина, това зависи и от други събития. На 8 ноември в Съединените щати предстоят избори за Конгрес и очакванията са Републиканската партия да си върне контрола върху долната камара. А голяма част от републиканците са против финансовата помощ за Украйна. Най-яростните противници са привържениците на Доналд Тръмп и тепърва ще става ясно дали те наистина са овладели Републиканската партия и дали ще сформират нещо като путинска ос в Конгреса. За Виктор Орбан такъв сценарий е най-желан. През август той пътува до Тексас, за да участва в митинг на републиканците.

Професор Франсис Фукуяма от университета Станфорд наблюдава развитие на вътрешнополитическите движения в западните демокрации, които стремят към формиране на международен авторитарен интернационал.

"Орбан не е някакъв теоретик интелектуалец, но всъщност стана двигател за някои абстрактни идеи, които американските консерватори преди това не можеха да артикулират ясно. Представители на този авторитарен интернационал освен Виктор Орбан, са и Ерик Земур и Марин льо Пен във Франция. И всички те симпатизират на Путин. Това е признак за някакъв копнеж към нелиберално авторитарно управление, каквото Путин олицетворява, защото не е ограничаван нито от съдилища, нито от медии, нито от каквито и да било механизми за контрол над властта. Това обединява всички тези политици". 

Дневният ред на политиците е едно, но дневният ред на хората се промени драстично заради войната в Украйна, казва Матио Льофевр - основател на неправителствена организация, която изследва поляризацията на обществата по света.

"Начинът, по който Виктор Орбан се справя с инфлационната криза, е от ключово значение. Това е възможност да му се окаже натиск - от Европейския съюз чрез еврофондовете, от опозицията, която трябва много внимателно да формулира посланията си към хората за девалвирането на средствата им за базисна издръжка. Хората искат подкрепа възможно най-скоро, искат да знаят кой носи вината за това им състояние и очакват решения. Поскъпването на издръжката на живот е най-важното нещо в момента за Европа и ще продължи да е така поне още година. Това е единственото, което интересува хората. Приоритет №1 е за тях във всяка държава в Европейския съюз. Никой не очаква тази криза да свърши бързо". 

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.