В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна".
Проучването е дело на Ася Чанева.
Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.
От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на ининститута Ройтерс.
OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.
В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.
Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска Фондация Биоразнообразие, учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.
В първата част от проекта гостуваме на лабораторията по морска екология на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ).
Лабораторията се намира в гр. Созопол, на самия бряг на Черно море. Оборудвана е със съвременна техника и има лабораторни условия за провеждане на проучвания върху биоразнообразието и функционирането на крайбрежните морски екосистеми, включително с моторна лодка и водолазна техника.
Научните изследвания, по които се работи в Лабораторията по морска екология на ИБЕИ са:
• функционален мониторинг на крайбрежните морски зони;
• оценка на антропогенния натиск върху крайбрежната морска зона;
• разработка на методи за научно-базирано управление на екосистемите от крайбрежната морска зона и техните ресурси.
Гл. ас. д-р Димитър Беров, от секция "Функционална екология и биоресурси на морски и крайбрежни екосистеми" в отдел "Водни екосистеми" на ИБЕИ разказва:
• Първо да уточним какво са морски влажни зони и какво са крайбрежни морски екосистеми.
"Морски влажни зони са крайбрежни сладководни или бракични езера, водоем със соленост от 1 до 30 % (по-ниска от тази на океана), и лагуни, като бургаските езера. Тоест езера със сладководна вода или са свързани с морето и има обмен на сладка и солена вода. Те в момента не са основен предмет на работата ни, ние приоритетно изследваме крайбрежните морски екосистеми – това са морските екосистеми в крайбрежието, условно е приета границата до 20 метра дълбочина – всички териториални води на Черно море в България - в двумилната зона. Тази граница е много условна, тъй като в морето няма ясно разграничаване на водните маси, те се движат постоянно и свободно."
• Защо е важно да се изследва антропогенният натиск върху крайбрежните морски зони?
"Крайбрежните зони са границата между сушата и морето и като такива те са частите от морските екосистеми, които са най-пряко и директно повлияни от всичко, което се случва на сушата. Човешките дейности (индустрия, земеделие, градската среда и всички замърсители, които идват от нея) първо въздействат най-много в тази крайбрежната зона. Поради факта, че водата в Черно море е плитка в крайбрежието, замърсяването от различни източници се натрупва лесно и остава по-дълго време в крайбрежието. От друга страна, поради това, че има разнообразни условия за живот в крайбрежната зона – в дъното и във водния стълб, в крайбрежието е концентрирано голяма част от биоразнообразието на различни екосистеми – растителни и животински видове.
Не само в Черно море, но и в Световния океан, най-богатите на биоразнообразие зони са в крайбрежието.
Поради това всички въздействия, вследствие на човешки дейности, повлияват много пряко точно върху местата, където има най-много биоразнообразие. Тези въздействия са динамични и изискват постоянно наблюдение, за да се проследи какво се случва с тези екосистеми.
Ние разбира се, може и да не наблюдаваме крайбрежието ни и тогава ще установим, след дълъг период от време, че има някаква промяна, но няма да знаем защо се е случила и какво е я предизвикало.
Конкретно за Черно море, давам пример с нещо, което е било предмет на работата на Лабораторията, когато е започнала постоянно да работи, в началото на 80-те години на 20 век. Тогава основен екологичен проблем в крайбрежието на Черно море е било замърсяването с биогени – азотни и фосфорни вещества с различен произход – от земеделие, от индустрия, от непречистени отпадни води.
Това е предизвикало процес, наречен еутрофикация – висока продуктивност на морските води, което води до повишена мътност на водите, засилен цъфтеж на планктона, а в по-късен етап води до натрупване на органична материя, която гние в морското дъно, изчерпва се кислородът, липса на светлина в дълбочина и това води да загиване на видове. Всичко това е било през 80-те години на 20 век и е и довело до изчезване на видове.
Тогава се е стигнало до драстични промени в Черно море, които са били наблюдавани в рамките на 5-10 години и ако не е била дейността на нашите колеги от Лабораторията по това време, ние нямаше да знаем какво се е случвало тук в крайбрежието.
В резултат на такива изследвания е възникнала нуждата да се решат тези проблеми - да се ограничи използването на азотни и фосфорни торове, да се ограничи изхвърлянето им в реките и оттам – навлизането им в морето, а впоследствие и да се изградят пречиствателни станции.
Решаването на тези проблеми със замърсяването е довело до приемане на екологично законодателство. След като България стана част от ЕС, у нас започна строителството на пречиствателни станции на места, където преди това не е имало такива. В района на Бургас се построиха пречиствателни станции след 2007 г и оттогава качеството на водите се подобри. Пречиствателната станция в Созопол е от 2015 г.
Разбира се, и в цяла Европа в последните години се строят пречиствателни станции."
"Фокусът на нашата работа е първо да установим къде и какви видове се срещат, какво е тяхното екологично състояние, и как то се променя в различни периоди от време. В последните 15 години се правят проучвания на морски треви и водорасли в крайбрежната зона, там се работи с малки плавателни съдове, влиза се на дълбочина до 2 метра, работим и дистанционно като снимаме морското дъно, също и като водолази. Водолазната работа ни дава пряк достъп до проби от екосистеми по дъното.
В Черно море има малко площи от морски треви, най-голямо е разпространението им в северозападния шелф на Украйна и кримското крайбрежие – там има около 1000 км², а по нашето крайбрежие има 10-20 км².
В България в Черно море имаме достатъчно запазени полета от морски треви в крайбрежната зона. Това позволява при подобряване на екологичните условия някъде, семената от морски треви от едно място да се транспортират до други зони, където те да започнат естественото възстановяване на тази екосистема.
Ние имаме изследвания в последните 10 години, което сравнява разпространението на видовете морски треви, спрямо наше мащабно изследване от края на 70 години на 20 век.
То показва, че няма места по нашето крайбрежие, където преди 45 години да е имало морски треви и сега там те да не се срещат.
Полетата от морски треви са много динамични – те могат в рамките на няколко години да удвоят разпространението си, след това да загубят част от площите, които са заели, да изчезнат и след това пак да се появят отново.
Практически няма нужда от възстановяване на морски треви в крайбрежието.
Това, от което има нужда, е запазване на местата, където те са в добро екологично състояние, разпространени в естествения си вид, за да може да се гарантира, че в бъдеще ако в други части на крайбрежието имаме загуба на биоразнообразие, по естествените пътища на транспорт на семена и на растения, тези зони, където сме загубили тези екосистеми, те ще се възстановят отново. В созополския залив имаме много добре запазени полета от морски треви зостера – вид морска трева които се срещат масово в Черно море.
За да гарантираме оцеляването на морски треви трябва да създадем зони, където да опазваме тези екосистеми от пряко унищожаване вследствие строителство и други човешки дейности в крайбрежната зона."
• Каква е научно доказаната роля на морските треви за климата?
Има глобални екологични изследвания, които показват че морските треви са отговорни за 20% от въглеродната продуктивност на биосферата, като се включват и всички гори всички тревисти екосистеми, основната продуктивност идва от океаните и от фитопланктона.
Глобално погледнато, не говоря за Българското Черноморие, има дългосрочен процес на загуба на площи на морски треви, това се случва по различни причини в други морета, например случва в Северно и в Балтийско море имаме загуби на големи площи морски треви.
Опазването на тези екосистеми е важно заради това, че те поглъщат въглероден диоксид.
Уловеният въглероден диоксид от растенията трябва да бъде съхранен дългосрочно някъде, за да има някакъв ефект върху климата. Цикълът на едно растение във водата е 1 година, тоест едно листо, което улавя въглероден диоксид във водата, година по-късно е на плажа, където гние и освобождава въглероден диоксид отново в атмосферата.
Важното депо за въглероден диоксид в моретата са седиментите, които са под морските треви. Органичната материя в морските треви се погребва под слоеве от седименти в морското дъно и веднъж попаднала там, заради липсата на кислород, остава в дълбочина за векове или за хиляди години.
По този начин можем да кажем, че улавяме дългосрочно въглероден диоксид от атмосферата и допринасяме за глобалния цикъл на въглерода и стабилизирането на количествата въглероден диоксид в атмосферата. Разбира, се ако не унищожаваме механично пясъците на морското дъно.
Петя Чапевова и Яна Връбчева са химици в лабораторията по морска екология на Института по биоразнообразие. Те обясняват характера на тяхната работа, как се вземат пробите от морето за извършване на мониторинга на водата за биогенни елементи, кои елементи се изследват, какво става с резултатите, колко е солено Черно море, как влияе дъждът на морската вода, и как се е променила чистотата на водите му след влизането в експлоатация през 2015 г. на Пречиствателната станция, която работи целогодишно и пречиства по биологичен начин отпадните води от целия град Созопол Черноморец и село Равадиново.
Снимки: Ася Чанева
