С внушително патриотично шоу на Червения площад в Москва руският президент Владимир Путин обяви украинска територия, голяма почти колкото България, за част от Руската федерация. След насрочването на псевдореферендумите в Украйна западните съюзници реагираха на путиновите амбиции само на думи. Горчивата истина е, че нямат друг полезен ход. И ако помпозният концерт в Москва беше очаквано събитие, отговорът от Киев изненада - президентът Володимир Зеленски обяви, че Украйна подава молба за членство в НАТО, при това "по ускорена процедура". Във видео, разпространено в социалните мрежи, той показа молбата, подписана заедно с председателя на парламента Руслан Стефанчук и премиера Денис Шмигал.
"Ускорено приемане в НАТО може да означава много неща. Не е ясно дали Алиансът ще се съгласи да обсъжда членството на Украйна. Така че в момента не виждам пряко следствие за хода на бойните действия". Това коментира в интервю за "Събота 150" генерал-лейтенант Хайнрих Браус, до 2018 година зам.-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и планиране.
И подчерта, че процесът по приемането на една държава в НАТО е дълъг, има критерии за членство.
"И един такъв политически критерий е Алиансът да не бъде въвлечен във военен конфликт. Украйна не изпълнява това условие, а то е ключово за блока. Дори само обсъждането на възможността Украйна да влезе в НАТО би било прекалено голям политически жест към Путин. Не съм сигурен, че съюзниците искат това. Не съм сигурен, че Путин ще реагира на заявката на Зеленски с военна сила. По-скоро ще я използва за пропагандна цел и ще обясни на руснаците, че ето - Украйна все пак винаги е искала да се присъедини към НАТО и НАТО все пак се приближава до нашите граници".
Молбата на Украйна за ускорено приемане в НАТО последва цяла кавалкада от решения на Кремъл - частична мобилизация, псевдореферендуми в окупираните територии и последвалото анексиране. Защо Путин така се разбърза?
Путин се опитва да печели време. Украинската армия нанесе на руските сили тежък удар край Харков и в обозримо бъдеще няма да са в състояние да отговорят. Още повече че руската армия изпитва трудности и в югозападна Украйна, в района на Херсон. Толкова големи трудности, че се наложи Путин да забрани на командващите тамошните сили да напуснат района. На мобилизираните също им трябва време за обучение, преди да бъдат хвърлени в боя.
С анексирането на четирите украински области Путин освен че печели време, се опитва да размени ролите в конфликта - от агресор да се превърне в защитник на своя територия. Затова чухме предупреждение, че ако Украйна и "колективният Запад", както се изразява Путин, нападнат новата руска територия, Москва ще отговори с всички средства, с които разполага. Нещо, което Западът разбира като ядрена заплаха.
Казвате, Путин печели време. Вероятно за да нанесе нов военен удар. Съобщава се за струпване на руски сили край Ростов и Белгород, край границата с Украйна. Кога и къде очаквате Русия да удари?
Есен е и в Украйна скоро започва "калният" сезон, ако ми позволите така да се изразя. Ние, германците, добре знаем, колко голям проблем е това - в тази кал заседна вермахтът. Никакво придвижване на военни сили извън асфалтираните пътища не е възможно. Затова предполагам, че руснаците са концентрирали плановете си върху пролетта, а дотогава Путин иска така да подсили армията, че да може отново да нападне. Друга възможност, макар да не разполагам с конкретни данни, е отварянето на нов фронт. На север от Харков, в посока Суми. Това би разкъсало украинските сили, които са разположени предимно на изток. Не изключвам и опит за разширяване на войната с въздушни удари по цели на цялата територия на Украйна.
От Москва се чуват заплахи за нанасяне на ядрен удар. Реална ли е според Вас тази заплаха, или е само сплашване?
Бих направил разграничаването, че заплахите са реални, но целта им е сплашване. Прави впечатление, че освен Медведев, бившият президент и сега заместник-председател на Съвета за сигурност, никой друг не жонглира с ядрената заплаха - нито външният министър Лавров, нито заместникът му Рябков. Нито дори самият Путин! Ние, в Европа, и американците разбираме добре формулировката за използването на "всички налични оръжия" при нападение срещу територията на Русия. Очевидно става дума и за ядрени оръжия. Точно това е целта на Путин - да накара Западът да мисли върху стратегията си на поведение, защото Путин много добре знае, че ядрените оръжия са политически оръжия. Те оказват влияние върху политическите решения и върху чувствата на хората. Ядрените оръжия предизвикват страх. Путин може да използва ядрено оръжие на територията на Украйна, но и над Черно море, за да сплаши Запада. Но не мисля, че Путин ще посмее да заплаши страна членка на НАТО, защото е наясно, че ще изправи срещу себе си целия Алианс във война, която не може да спечели.
Три натовски държави граничат с Черно море. Какво трябва да разбираме под нанасяне на удар с "тактическо ядрено оръжие", каквато формулировка използва Кремъл?
Няма "тактически" ядрени оръжия. Всяко ядрено оръжие е оръжие от огромно политическо и стратегическо значение. Бомбите над Хирошима и Нагазаки не бяха тактически, а преследваха стратегическа цел, и я постигнаха - капитулацията на Япония. Наричат ги тактически, защото обикновено се имат предвид ракети с по-малък обсег от стратегическите междуконтинентални ракети, с които разполагат двете големи ядрени сили - Съединените щати и Русия. Но не забравяйте - притежават ги, за да сдържат един друг.
Под тактически ядрени оръжия се разбират ракети с малък или среден обсег между 500 и 2000 километра. Русия разполага с много такива ракети. Но нека не ни заблуждава изразът "тактически" - ядреното оръжие е ядрено оръжие и не бива да се използва - петте ядрени световни сили потвърдиха това споразумение малко преди руското нахлуване в Украйна. Ако Русия използва такова оръжие, ще наруши ядреното табу и ще предизвика ответен американски удар. Но може би по-важното за Путин е, че Китай ще обърне гръб на Русия. Това е равносилно на тотална и окончателна политическа изолация.
Вторият аспект, който споменахте и върху който разсъждават службите на Запад, е възможността Путин да нанесе демонстративен удар - не срещу конкретна държава, а над водите на Черно море. А може би в Арктика. И така да покаже на целия свят, че ядрената заплаха е реална. Но честно казано не вярвам Путин да го направи, защото най-малкото Съединените щати ще отговорят подобаващо.
Използването на ядрено оръжие е сложен процес, изисква време и подготовка. В състояние ли са западните разузнавателни служби своевременно да научат за такава подготовка и да издадат предупреждение?
Да. Но това не омаловажава опасността от използването им. Както при нас, така и в Русия, ядрените бойни глави и носителите им - междуконтиненталните и балистичните ракети и стратегическите бомбардировачи - се комплектоват чак когато американският или съответно руският президент издадат изрична заповед. А придвижването на ядрените бойни глави и носителите им може да се проследи. В днешно време разполагаме с изключително прецизни средства за проследяване. Така че Западът веднага ще разбере, ако има някакво движение. Това внася известно успокоение, още повече че Путин няма да изпусне възможността лично да нагнети допълнително напрежението с изговарянето на нови заплахи или пък с великодушното смекчаване на тона.
След като руският президент Путин явно е твърдо решен да ескалира, както видяхме от последните му решения - мобилизация, псевдореферендуми и анексиране на окупираните територии - как трябва да се държи Западът?
Много логичен въпрос. Всички заплахи, които чухме досега - за използването на ядрени или химически оръжия - не бива да се пренебрегват или омаловажават. Всяка заплаха, всяка стъпка на Москва, трябва внимателно и трезво да се анализира. Нямаме нужда от прибързани действия. В същото време путиновите заплахи не бива да ни разколебаят в подкрепата ни за Украйна.
А възможно ли е чрез анексирането Путин да се опитва да си осигури по-добра изходна позиция за евентуални бъдещи преговори? Вчера на Червения площад той все пак призова Украйна за това.
Не е изключено. Путин може и да е променил военните си цели, без да го е оповестил публично. Може би вече се е отказал да подчини цяла Украйна, но никой освен него да не го знае. Може би ще се задоволи с анексирането на четирите украински области - кой знае? Путин властва еднолично над публичното пространство в Русия и само той решава дали и как да промени стратегията си.
За момента обаче няма признаци за промяна и смятаме, че все още се придържа към първоначално обявената амбиция да унищожи Украйна. Въпреки това не изключвам рано или късно да предложи на Запада замразяването на украинския конфликт. Това обаче не означава, че веднага ще седне на масата за преговори. Помним какво стана в Абхазия и в Приднестровието. Няма да се учудя, ако и този път Путин заложи на изтощението на Запада, не на последно място заради сериозните икономически последици от войната за нашите икономики. Но не вярвам, че Западът ще падне в този капан - просто се случиха прекалено много неща.
