Eмисия новини
от 04.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Д-р Петър Шурулинков, орнитолог: Тази есен сме много доволни от редките находки на Дуранкулак

Голяма пъструшка
Снимка: Уикипедия

До последната третина на октомври специалисти и доброволци в два лагера в страната – Дуранкулак и край Драгоманското блато - слагат пръстени на птици, хванати в специални мрежи, които летят през двете области.

Чрез опръстеняването се проучват миграционните пътища на птиците и се прави мониторинг на пернатите. Приятен страничен ефект от тази дейност е, че младите доброволци, ангажирани в нея, стават бъдещи природозащитници. “България- БАН-София“ – това пише на всеки пръстен, а после следва индивидуален номер.

Червена чинка

“През тази есен на Дуранкулак имаме много интересни видове, включително седем нови вида, които предните три години не са ловени. Сред тях е Червената чинка, която е много рядък вид у нас (с по-малко от 100 двойки) и е нов колонизатор на нашата територия.

Също така попазнахме и Червеногушата бъбрица, която е рядък мигрант над България. От нея хванахме три броя. Хванахме и много нощни мигранти, като Голяма и средна пъструшка. Много доволни сме от редките находки“, разказва в ефира на “Нашият ден“ орнитологът д-р Петър Шурулинков.

Д-р Петър Шурулинков. Снимкa: (c) Любомила Кривошиева (Зелени Балкани)

Опръстеняването…

“Опръстеняването се провежда с вертикални мрежи, които са съвсем тънки и невидими за птиците, когато летят директно срещу тях. Мрежите се опъват между вертикални алуминиеви колове, могат да бъдат и от друг материал. Мрежите обикновено са дълги между 8 и 12 метра и високи около 2 метра и половина до 3, имат джобове.

Птицата навлиза в джоба и потъва, както се ловят рибите в морски мрежи. В джоба тя бива разплитана от сътрудник, който проверява мрежите на всеки едни час. Понякога при по-лоши климатични условия се проверяват и по-често, след което се поставят в малки платнени торбички и се отнасят в мястото на опръстеняване и там вече им се поставя индивидуален пръстен и се измерват и заснемат. Вижда се степента на охраненост, измерват се с  електронна везна и се освобождават“, разказва повече за самия метод той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


Снимки: Уикипедия, Любомила Кривошиева (Зелени Балкани)
По публикацията работи: Зоя Димитрова
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.