За първи път от повече от 30 години оперният певец, прославил България из цяла Европа – Хари Драганов, посреща рождения си ден в родината. Защото избира да се върне в България.
Оперният бас-баритон Хари Драганов – 24 години солист на Женевската опера, с три специалности – концертиращ певец, оперен артист и режисьор постановчик, е гост на "Артефир":
"Така се случи, че в живота ми аз не съм пял в България, нямам официална изява у нас и това много ми тежи. Защото аз съм българин а всъщност пея в чужбина – по Европа, най-много в Женева. И точно това искам да поправя сега. Времето е дошло.
Имах много интересно развитие на моята кариера, което ми позволи да се запозная с невероятни хора, с много меломани. От ранна детска възраст имам съпричастие към църковната музика (аз предпочитам да я наричам "духовна") – тази музика ме завладя (Хор "Славяни"). Имам мечта да направя едно професионално място, където да се преподават всички църковни музики (духовни).
Не искам да употребявам думата "кариера", защото тя е малко претенциозна. Усещането за успешно извършен акт на това, което Бог ни е дал да го пренесем към хората, за мен не е кариера, а призвание.
Имал съм привилегията да работя с артисти като Гена Димитрова, Николай Гяуров. Изживяването е невероятно, защото те са прекрасни личности и ми дадоха красиви творчески моменти, научиха ме на много. От Гяуров научих как да звукоизвличам, така че и последният човек в залата да може да ме чуе силно и добре.
Навсякъде по света в моето изкуство, когато се каже "български оперен певец", все едно във футбола говорим за бразилци. Това сравнение много ми харесва, защото е абсолютно вярно. Няма почти нито един театър в Европа, където да няма поне един българин – вокален изпълнител или инструменталист! Ние имаме невероятното щастие да сме толкова надарени и талантливи в музиката, че ни тачат навсякъде. Тази визитка е може би най-ярката, която имаме извън България. Потомци на Орфей сме и го носим и трябва да го тачим.
Именно затова усилено желая да променя собствения си живот, за да мога да помогна, доколкото ми стигат силите, на нашата страна да запазим това, което имаме. Защото духовната музика, за която аз милея, определено е зародена по нашите земи. Има и научни доказателства за това – участвах в един невероятен проект по тракология на проф. Валерия Фол, където изследвахме акустиката на храмовете на траките. За мен беше невероятно интересно, завладяващо, изненадващо и удовлетворяващо. Изследванията доказаха, че тези хора преди толкова хилядолетия са строили своите храмове с определена музикална цел – правили са ги нарочно такива. Физическите признаци на това са различният вид на дялане на камъните вътре в тези помещения – в коридорите и предверията по един начин, а вътре – по различен начин. Акустичният подпис на тези помещения е невероятен – има едни вибрации, които се получават само при подаването дори не на глас, а само на вибрация, която помещението поема и започва да вибрира само, и то на най-различни тонове.
В нашата българска кръв ние сме исторически насочени и задължени да запазим духовната музика, защото тя идва от Орфей и ние сме нейни наследници. Аз съм потомък на Софроний Врачански – узнах за това преди доста години. Усещането е доста интересно – да узнаеш, че не си разпиляла се прашинка, а че имаш корен, и то важен корен в историята на твоя народ. Това повдига не само самочувствието, но и изискванията."
Хари Драганов подготвя концерт в България. "Може би за първи път в България желая да обединя в серия от концерти илюстрацията на това как духовната музика е еднакво влияеща. Съдържанието на тези концерти ще бъде с католическа и с православна музика. Влиянието върху публиката е без съмнение – аз съм го изживявал и правил такива неща, но не в България. Искам българската публика да си даде сметка, че имаме невероятно богатство на духовна музика, наследството, което трябва да уважаваме и пазим, а също и да се запознаем с това около нас.
Избрах да се върна в България – да остана, да действам, да предам всичко, което имам като багаж (знания и натрупан опит), да го споделя за развитието на всичко наше български."
Хари Драганов се обърна към слушателите на "Артефир": "Нека да отворим една врата към духовното, към човечността, която духовната музика изисква и изгражда у нас. Много бих искал опитът и музиката, която имам да дам, да бъде усещане за нещо благородно и божествено, което да ви докосне."
