Според Христова преди години МОН е предприело "доста непрактична и недалновидна образователна реформа, която предвижда форсирано покриване на общото образование до 10 клас", а пътят след това се стеснява в специализиран коридор.
"Тази реформа сякаш не е успешна, тази липса на гъвкавост."
Ученичката е на мнение, че на 15-16 години трудно се взема решение за професионална ориентация.
"Вярвам, че тази реформа не притиска само мен, а и много хора като мен. Някои вземат много категорично решение на 16, след това се озовават в един "затвор" от тяхното решение", обясни тя в интервю за БНР.
Катерина Христова уточни, че изборът на профил в българското средно образование впоследствие може да ограничи кандидатстването в различни университети в чужбина.
Затова има и подем на бизнеса с курсове и школи, които са извънкласни, смята зрелостничката.
"Проблемът с тази реформа е, че и тя беше направена на парче. Друга цел на тази реформа беше да се даде избор на учениците. Когато нямаше възможност за това профилиране, доста ученици мечтаеха. Въпросът е да се провери доколко това профилиране върши работа на учениците", коментира в предаването "Хоризонт до обед" философът Иван Господинов.
"Може да се прегрее с технологиите. Те сами по себе си не са панацея. Въпросът кога технологиите пречат на образованието е хубав въпрос, който да си задаваме с учителите, за да сме по-внимателни с употребата на технологиите", посочи Господинов преди международната конференция "Двете лица на технологиите – стрес и прогрес", организирана от платформата за видеоуроци Khan Academy.
Педагогиката прави една технология добра. Много е важно учащите посредством технологиите да придобият усещането за добър учител, изтъкна от своя страна Розалина Лъскова, изпълнителен директор на "Образование без раници".
Образователните технологии не трябва да са самоцел, смята самият Салман Кан, основател на платформата "Кан Академи".
"Човешкият елемент винаги ще бъде много важен."
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.
