Кой има полза от колективното унижение на българските журналисти при опита на Костадин Костадинов да изгони журналисти от пресконференцията в БТА и каква "Арена с гладиатори" бяха българските телевизии в деня на изборите, а и след него, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева, комуникационен специалист.
Продукт на какво е случилото се с журналисти в БТА
"Продукт на дългогодишно търпение както на зрителите, така и на медиите към на практика нетърпими неща, които се случват ред очите ни. Продукт на едно абсолютно безобразно, понякога положително отношение на унижението, на което ги подлагат политиците. Ще припомня случката с "мисирките", защото "мисирката" не е измислен от мен и от вас термин, тя беше произнесена дума по отношение на журналистите от бившия премиер Бойко Борисов. Същият премиер си позволяваше да раздава медийни изявления, пътувайки в джип и качвайки онзи, който му е удобен. Всъщност, първия път, когато Борисов се опита да изгони по същия начин журналисти от пресконференция, бяха журналисти от същите медии, които и Костадинов се опита да изгони от БТА в сряда. Това са и същите медии, които пречеха на ДПС и кръга около Пеевски. Всички те "лягат и стават" с името на "Дневник" и "Капитал", т.е. получава се една много интересна картина, в която Борисов, Пеевски и Костадинов не харесват едни и същи медии – едни и същи медии им пречат, едни и същи медии не заслужават да бъдат в тяхното обкръжение и да им задават въпроси. В същото време тези тримата харесват едни и същи медии, част от тях, личните медии на Пеевски, които пък толерираха Борисов. Това даваше основание за съмнения, че Борисов и Пеевски работят в синхрон. Защо обаче в тази незавидна компания се подреди и Костадин Костадинов, това може би ще дойде в потвърждение на убеждението, че в предишния парламент ГЕРБ и "Възраждане" работеха заедно и в синхрон. Това, разбира се, се вижда и публично през гласуванията им в НС – в над 80% от важните гласувания те гласуваха заедно. Така че това, което виждаме, предефинирано през медиите, са негласните коалиции, които по един или друг начин управляват страната ни."
Позицията на СЕМ
"За съжаление СЕМ в новия си състав на практика е доброто старо "нищо", което дълги години наред изгуби всякакъв контрол върху медиите и така стана безполезен регулатор. Аз оттам и не очаквах съществена реакция. Изненада ме липсата на реакция сред политиците. Такава среда си изградихме. Тук няма невинни – от политиците, през медийните собственици, та до гражданите, които гледаха пасивно. Вижте какво се случи с избора на генерален директор на БНТ – СЕМ го оставиха да управлява, като просто не изберат нов. Срещу това протестираха само от БОЕЦ и още няколко граждански организации. Няма невинни, защото обществото ни допусна медиите да бъдат концентрирани в ръцете на хора, дори на един човек, чиито интереси очевидно не бяха в интерес на обществото. Това са частно-корпоративни, дори криминални интереси, с които трябва да се занимава прокуратурата. А като опряхме до прокуратурата, цялата неподреденост на българския обществен живот, в това число и медийни, опира до неработещата правосъдна система. Защото, ако през годините бяха наказани всички практики на пране на пари, на неплащане на данъци, ако имаше разследвания, които да не опират в стената на прокуратурата, може би и медийната среда в България щеше да е по-различна."
Чуждестранните агенти на "Възраждане"
"Абсурдно предложение, защото този тип закони са копиране на поведението на руското правителство в последните няколко години. Точно същият закон бе приет от Руската Дума, който закон изключително нагло и лъжливо се твърди от "Възраждане", че го има в САЩ, но това не е вярно. Това е мракобесен закон, който се опитват да въведат у нас "Възраждане", който в Русия доведе до това, че там няма медии. Такива закони водят до ликвидиране на медиите."
Колективното унижение на българските медии
"Това започна минимум през 2006-2007 година – първият период, когато започна голямото изкупуване на медии у нас от групировката около Делян Пеевски. Тогава с различни аргументи, повечето несъстоятелни, се позволи монополизирането на ефира. Когато имаш голям монополист на пазара, той започва да диктува правилата – заплати, свобода на изразяване. Достатъчно беше да уволнят 10-15 журналисти – имена и останалите започнаха да се автоцензурират. Постепенно това се случи и в големите медии. Помните ли как големите продуцентски къщи принуждаваха медиите да сключват тристранни договори, в резултат на което медиите бяха източвани от външните им собственици. Ние допуснахме нашата среда да бъде опорочена чрез предаването на ефира в ръце, които в някакъв момент започнаха да контролират не просто ефира, не просто съдържанието, а поведението на хората, които работеха в телевизиите. Последваха уволненията – изчезнаха Анна Цолова, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова. Помните ли как в студиото сочеха празното място на стола на Анна Цолова и размахваха назидателно пръст към всички останали журналисти – това беше сигнал, че и "на вас може да се случи същото". Този страх в журналистите няма да бъде изкоренен за един ден. Тези, които отказаха да се страхуват, минаха в алтернативни варианти, но не е същото, както гласът ти да звучи посланието в национален ефир. Тези послания не достигат до достатъчно широк кръг критично настроени хора, които да се възмутят от лъжата и корупцията."
