Как се пишат истории от далечна страна по време на пандемия? По скайп, зум и вайбър, разбира се. Преподавателят по туристически пиар доц. д-р Соня Алексиева е провела десетки часове интервюта с наши сънародници в Поднебесната империя, за да напише 400-те страници на "Китай през погледа на българите". И като логичен финал на разговорите с тях, споделя своите впечатления за азиатската държава, натрупани и раздипляни през пътешествия и приятелства.
Нямаше как да не я попитам за трудностите с общуването на хиляди километри. Въпреки тях, тя отвежда читателите в Азия чрез разказите на наши сънародници, свързани професионално, семейно или емоционално с далечната държава. Когато става дума за Китай думите никога не стигат, особено при подмолните камъни на „изгубените в превода“ на общуването.
Докато разговаряхме с доц. д-р Соня Алексиева за нейната книга "Китай през погледа на българите" се сетих за една конфуцианска поговорка "Ако искате една година просперитет, отглеждайте зърно, ако искате десет години просперитет, отглеждайте дървета, ако искате сто години просперитет, отглеждайте хора". А китайската страна си отглежда приятели.
Как – чуйте разговора с доц. д-р Соня Алексиева.
Снимки: личен архив на доц. д-р Соня Алексиева