Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Д-р Хумел-Шунич: Шенген не трябва да е инструмент за управление на миграцията

Снимка: архив

Миграционният натиск по границите на ЕС отново е осезаем и вкара темата в дневния ред на Брюксел. Но съвсем няма изгледи за скорошно споразумение за обща европейска миграционна политика. И една от причините е, че темата миграция обхваща много и различни политики: сигурност, икономика, човешки права, геополитика. След кризата от 2015 година разнобоят между 27-те страни-членки е само приспан, но не и преодолян. Отношението на европейците към бягащите от войната в Украйна вдъхна временна надежда, но тя отново беше помрачена при новата вълна мигранти от Африка и Близкия изток. Между Франция и Италия тлее конфликт заради спасените в Средиземно море, Унгария и Полша не са размислили за отношението си към солидарното разпределение на мигрантите, а Нидерландия и Австрия, и вероятно Швеция блокират разширяването на Шенгенското пространство именно заради миграционния натиск.

"Шенген трябва да се върне към първоначалната си идея, а не да се превръща в инструмент за управление на миграцията", категорично заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР д-р Мелита Хумел-Шунич, австрийски миграционен експерт, дългогодишен бивш говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

"Първоначално Шенгенското споразумение нямаше нищо общо с миграционната политика. Това беше споразумение за сигурност, за охрана и контрол на външните граници. Сега обаче отново има граничен контрол между Шенгенски държави, защото всички затварят границите си, за да държат нелегалните мигранти далеч", казва д-р Мелита Хумел-Шунич.

За очакваната нова вълна бежанци от Украйна тя коментира:

"Всеки европеец разбира защо бягат украинците. Войната е близо до нас. Но когато пристигат хора от далечни страни, където също има конфликти - от Еритрея, Северен Ирак или дори Сирия - готовността на европейците да ги приемат е много по-малка.

ЕС задейства Директивата за временна закрила, която предвижда бягащите от войната в Украйна автоматично да получат правата на бежанци. Тази Директива е резултат от опита ни от времето на югославските войни. Бягащите от война хора не преминават през обичайната тежка процедура и получават веднага, макар и временна закрила.

За останалите случаи по проверка и евентуално предоставяне на убежище европейските институции не са добре подготвени".

Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който в комисията отговаря за миграцията, алармира наскоро, че тази година през Средиземно море са регистрирани 90 хиляди нелегални мигранти или 50 процента повече в сравнение с миналата година. Същото важи и за така наречения "Балкански маршрут". И припомни, че вече две години отлежава решението, според него - пакет от мерки в така наречения миграционен пакт. Има и нови предложения. Това ли е решението, д-р Шунич?

"Запознах се с предложенията и бих казала, че това не е пакет от мерки, а по-скоро пакетче. В него страните-членки се разделят на желаещи да приемат бежанци и нежелаещи, които за сметка на това да отговарят за връщането на онези мигранти, които нямат право на закрила. Практиката обаче показа, че това не работи. Връщането в страните по произход не функционира.

Затова мисля, че трябва съвършено друг подход. Според мен процедурата по проверка и предоставяне или отказ на статут трябва да се извършва още на външната граница на ЕС. Пристигащите трябва да се настаняват в приемни центрове, където да се извършва бърза процедура не според националното законодателство на съответната държава, а според европейско законодателство.

Ето конкретен пример. В момента Гърция провежда процедурата според гръцките закони. Но Гърция не е в състояние да подържа толкова голям брой служители, които да поемат огромния миграционен натиск към Европа.

Ако обаче в Гърция има европейски приемателен център, в който работят служители от всички страни-членки на ЕС и които могат да разглеждат и решават молбите за закрила според европейско законодателство, тогава процесът ще е много по-бърз. Освен това ще решим и друг ключов проблем - ще разделим бежанците от икономическите мигранти, които в момента преминават през едни и същи тежки процедури".

Въпросът е - кой ще провежда процедурата - страните по външната граница като България, или служители на нова институция на ЕС?

"Моето предложение включва както национални, така и европейски служители. Условието е да има обща европейска процедура, за да се избегне натоварването на държавите, които са на външната граница на съюза. И в момента по външната граница работят смесени екипи, но те са неефективни, защото например в Гърция процедурата е според гръцкото законодателство и се води на гръцки език".

Ще има съпротива, нали знаете?

"Съпротива има и сега, никой не е доволен от сегашното положение. Опазването на външната граница в смисъл „пиле да не прехвръкне“, се превърна в рефлекс, който според мен ни води към задънена улица. Като европейска гражданка не искам да живея оградена от бодлива тел.

Външната граница на ЕС е по-дълга от Екватора! Чисто технически е невъзможно да се оградим така, че пиле да не може да прехвръкне. Продължаваме да се въртим в затворен кръг. Мине не мине месец и в Европа започваме да се караме за миграцията. Едни и същи хора повтарят едни и същи тези, и не нищо не се променя".

Как може да се организира смесената миграция, т.е. разделянето между трудовата миграция и бежанския поток от хора, търсещи убежище, д-р Шунич?

"И сега в ЕС напълно легално пристигат трудови мигранти. Всички страни-членки имат програми за привличане на граждани от трети страни за работа в различни сектори - медицина, земеделие и т.н. Но не те са проблемът, а нелегално пристигащите икономически мигранти. Тези хора се опитват да останат в Европа, като се стремят да получат статут на бежанци.

Две трети от тях нямат право на закрила и получават отказ. Тези хора всъщност не искат нищо друго, освен да работят в Европа. Те не искат бежански статут. Така че трябва да направим процедурата по проверка и предоставяне на статут по-бърза, така че още при влизане в Европа да се знае дали даден човек има право на закрила или не, и ако не - дали трудовият пазар има нужда от него като работна ръка. В противен случай хората с отхвърлени молби за статут ще продължат нелегално да се придвижват из Европа. Това е проблем както за ЕС, така и за самите хора".

Тези, които не са нито бежанци, нито гастарбайтери, ако позволите този термин, трябва да бъдат върнати в страните, от които произхождат. Някои европейски държави вече са сключили споразумения за връщане. Вие настоявате за споразумения на ниво ЕС. Не предпочитат ли обаче страните, от които в Европа пристигат нелегални мигранти, двустранни споразумения, за да си издействат някакви предимства?

"Точно това е проблемът. От една страна всички страни-членки обвиняват Брюксел, че няма напредък в изработването на обща миграционна политика. А в същото време не са съгласни да преотстъпят права на ЕС. Едва ли отделните страни-членки имат по-голяма тежест от ЕС в преговори със страните, от които идват най-много мигранти. ЕС има повече лостове, може да наложи ограничения в търговията, визовата политика и т.н.

Да не забравяме и един друг ефект - дидактическия. Какво става сега - ако един млад мъж например от Судан реши да дойде в Европа, трябва да плати огромна сума на каналджиите в Либия. След дълги перипетии и много пари успява да стигне до Европа. Започва мъчителна процедура за убежище, която продължава години. И накрая го връщат обратно, защото няма право на закрила.

Ако обаче процедурата е по-бърза и този млад мъж бъде върнат не след години, а след няколко месеца, за останалите в Судан, които обмислят да тръгнат към Европа, това ще има възпиращ ефект. Защото ще е ясно, че е безсмислено да изхарчат огромни суми и да рискуват живота си при нелегалното преминаване на Средиземно море или сухопътната граница".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.