Белгийският писател Димитри Ферхюлст се саморазправя с героите от детството си по безмилостен и комичен начин в романа си от 2006 година "Непрокопсаниците".
Като нежелано дете в семейство, в което се общува с насилие, на дванадесет години той е изоставен от майка си. "Вкъщи падаше голям бой – разказва писателят, – из хола хвърчаха чаши, въздухът беше наситен с агресия. Бяхме загубеняците на селото, боклуците, побойниците с ножовете."
В тази автофикция, въпреки брутално представената атмосфера на тотална мизерия и разпад, присъства много поезия и човешка топлота, без да се осъжда каквото и да е било, с пълната свобода да бъдеш себе и да бъдеш аутсайдер.
Скандалът в творбите на Ферхюлст го отвежда на два пъти до съдебната скамейка. Първия път обвиненията идват от родната му майка, която не харесва образа си на дебела, безчувствена жена в "Съседната стая".
Втория път Ферхюлст се изправя пред съда заради постановката си "Алст”, която пресъздава историята на двойка, умъртвила двете си деца. Според осъдените за убийството родители Ферхюлст стигнал твърде далеч в реализма си.
Днес Димитри Ферхюлст се нарежда сред най-големите писатели на Ниските земи. Творбите му са преведени на повече от двадесет езика и са отличени с множество литературни награди.
Преводът от нидерландски е на Мария Енчева.
Повече за неговите "Непрокопсаниците" научете от Милена Попова.
