Източниците на информация
"Разликата между сега и преди една година е огромна. Сега все по-трудно можем да разговаряме с хората, например близките на загиналите в Украйна руски войници. Или пък с нашите източници в Кремъл. Преди войната в Украйна на Кремъл му се налагаше да влиза в диалог с нас заради голямата аудитория, която имаме. Някои от източниците ни в Кремъл просто искат чрез нас да подминат официалната пропаганда в Русия и се съгласяват да ни дават информация. Сега, заради войната, не е така."
Какво е опозиция в Русия
"Аз например, не се считам за опозиционер, защото не съм опозиция на нищо друго, освен на неистината. Нашите източници – чиновници от администрацията, които добре познават как е организирана системата в Русия, те са на възраст около 40 години и обикновено разговарят с нас. Но в деня на нападението на Русия над Украйна, ние и всички останали медии в Русия получихме предупреждение от "министерство на цензурата" – то се казва по друг начин, но смисълът му е този, та ние получихме от тях предупреждение под заплахата да бъдем блокирани, че трябва да използваме само източници на Министерство на отбраната на Русия. Всичко останало те ще третират като "фейк новини", т.е. като лъжа. Ние отказахме да го направим, тъй като основното им искане, с което ние не бяхме съгласни, беше свързано с това, че става въпрос не за война, а някаква "специална военна операция". Ние не искахме да наричаме това така, дори и да ни блокират. В момента не може да работите в Русия като журналист и да наричате войната с истинското ѝ име. Някои вече платиха за това със свободата си. Малкото издания, които останаха да работят в Русия и които аз наричам "условно независими", просто защото те не са на пряко подчинение на Кремъл, но съдбата на тези издания изцяло зависи до каква степен те ще се придържат към правилата на играта. На техните страници няма да намерите думата война, както и новини какво става в Украйна всъщност."
Журналистите, които подкрепят режима на Путин – страх или вяра
"Погледнете най-гръмките и отвратителни хора, които крещят "Слава на войната" и не е трудно да намерите клипове в интернет, в които клипове преди 10 години тези същите хора, като Владимир Соловьов, той преди по-малко от 10 години казваше, че човекът, който започне война с Украйна, ще бъде най-големият военнопрестъпник в историята. Сега той е един от най-гръмките привърженици на същата тази война. Просто тогава, за него беше по-изгодно да казва онова, а сега му е по-изгодно да казва това. Не мога да кажа дали вярва или не, но той сега работи за Кремъл, защото това му е по-изгодно и това му носи материално богатство. Всичко е за пари. Затова е трудно да се каже колко от тях искрено вярват на онова, което казват, и колко го правят за пари. Аз съм работил като старши редактор, в "РИА Новости". Тогава работеха повече от 2000 човека там, от тях някъде 5-10% бяха искрени патриоти."
Какво е патриот в Русия в момента
"Аз съм патриот. Много бих искал да се върна в Родината си и да работя там. Обичам Русия, това е мястото, където са се родили родителите ми и аз. Но "патриот" не е много добро определение за хората в Русия сега. В момента може би е по-добре да наричаме голяма част от хората – "провластни хора", подкрепящи властта. За мен това е нещо противоположно на патриот. Аз съм руски журналист, пиша за руснаците, никога не съм имал амбицията да стана например американски журналист. В този смисъл за мен нищо не се е променило, защото аз продължавам да върша същото, което винаги съм правил – да търся истината. Аз не правя журналистика, за да сваля Путин или за да свърши войната по-бързо. Отдавна съм разбрал, че само журналистиката не е достатъчна, за да се промени нещо в Русия и да убедя хората каква е истината. Знам, че каквото и взривоопасно разкритие да направя, то няма да доведе до революция в Русия, затова просто пиша чернова на историята. Рано или късно войната ще свърши и тогава на руснаците ще им се наложи да се сблъскат с истината – защо започна тази война. Тогава ще им дам моите "чернови на историята" и ще им кажа – това го писах за вас, скъпи съотечественици, за да не може да се оправдаете, че никой не ви е предупредил и не сте знаели."
Защо руснаците вярват на Путин
"Не можем с точност да кажем колко точно му вярват и подкрепят войната, защото никой никога не ги е питал, дали подкрепят войната с точно тази дума – война. Тази дума в Русия е забранена. Има разлика между – подкрепяш ли войната в Украйна, или подкрепяш ли "специалната операция“. Може би само особено кръвожадни маргинали биха отговорили, че подкрепят войната в Украйна. На нормалния руснак, езикът му няма да се обърне и да каже такова нещо за страна, в която имат роднини и това са милиони руснаци. Затова, когато става въпрос колко руснаци подкрепят войната, трябва да знаем, че не можем да получим никакви обективни данни. Според независими социолози, които се опитват да направят проучване колко руснаци подкрепят войната, 95% въобще отказват да говорят на тази тема и въобще в допитванията им. Тоест, разполагаме само с данните на онези 5%, които по принцип са били съгласни да участват в допитванията. Но какъв показател е това и какво свидетелство за обществото е това?"
Частичната военна мобилизация
"Тя обърна представите на руснаците за така наречената "специална операция“.
До мобилизацията на 21 септември, войната за руснаците беше телевизионно шоу, което могат да изключат, когато пожелаят. От 21 септември, когато започна мобилизацията, войната влезе в домовете и в семействата на стотици хиляди руснаци, които до този момент, ако ги бяха питали подкрепят ли "специалната военна операция", 60% стабилно отговаряха – "да". Когато ги питаха подкрепят ли президента Путин, ако той реши да завърши "специалната операция", те също отговаряха с "да". Но сега тази война иска от тях по-еднозначни отговори. Ако са "за", значи те са съгласни мъжете в семействата им, тези, които издържат семействата им, да заминат и може би никога да не се върнат. Този въпрос поставя отношението към войната много по-остро за тях, но въпреки това някакви колосални промени ние не виждаме сред тях. Най-голямата грешка на Путин беше самата война, а следващата огромна беше мобилизацията в Русия. Но той не можеше да не прибегне до мобилизацията, защото тогава щеше бързо да загуби войната, а той не иска такъв сценарий за себе си."
"Вагнер" и Пригожин
"Когато говорим за руската опозиция, сигурно хората си представят някого като мен – журналист, на когото се налага да живее зад граница, защото е говорил срещу Путин. Но реалната опозиция на Путин не е "Медуза" или политиците, които Путин вкара в затвора или в емиграция. Ние не представляваме никаква опасност за Кремъл. Реалната опозиция в Русия сега са хора, които застъпват още по-силно позиции в полза на войната, отколкото самия Путин. Това е агресивно, гръмко говорещо малцинство, което обвинява Путин в предателство и в малодушие. Това са хора, които открито призовават за геноцид и говорят, че всички украинци трябва да бъдат избити, а децата им да бъдат прибрани от руснаци и да бъдат отгледани като руснаци. Такъв е Пригожин. Той иска да обедини около себе си такива хора – искрени военни престъпници, които искат истински геноцид. И ако мен могат да ме вкарат в затвора в Русия, то Пригожин и привържениците му не може да бъдат хвърлени в затвора. Това е обяснението, защо няма наказани за зверствата, които те вършат в Украйна. Хора като Пригожин и Кадиров вече градят политическото си бъдеще без Путин. Това са много богати хора, всеки от които има собствена армия, която се подчинява само на него самия, а не на Путин. Идеологията на частната военна компания "Вагнер" е построена точно на това да се противопоставят на корумпираната, зле оборудвана и зле воюваща армия на Путин. Т.е. Пригожин и Кадиров вече се позиционират като самия Путин, но по-ефективно действащ. Те организират властта си извън най-близкия кръг на Путин и не са от близките му приятели. Но има и по-опасни хора, които рядко или въобще не виждам по телевизията. Те вече кроят планове какво ще правят и как ще поделят властта в Русия, след Путин, те са истински опасните."
Колко голяма е опасността
"Най-голямата е опасността за самата Русия и руснаците от режима на "гаражните дядковци" – така ги наричаме, защото са прекарали младостта си през 70-те години и са си останали там. Те сега седят и си играят на отдавна завършили войни, които си мислят, че печелят днес. Това са хората около Путин – ултраконсервативни, отричащи всеки прогресивен прогрес, те са опозиция срещу всичко, те са хомофоби и отхвърлят постиженията на съвременния свят. Те не могат да допуснат, че Украйна, която уж толкова прилича на Русия, не е Русия, че хората там говорят руски, но мислят по друг начин – за тях това е Анатема. Те и Путин отричат възможността за съществуването на Украйна като самостоятелна държава. Това е причината за войната, а не неистините за традиционни ценности и други такива изтъквани причини.
В Русия няма традиционни ценности, нито пък е толкова религиозна, колкото се опитват да я изкарат. И ако в Русия ситуацията не само не се промени, но се втвърди още повече през тези хора, опасността е голяма.
Въпросът е колко далеч могат да стигнат фантазиите им и кое ще бъде по-силно – инстинктът им за самосъхранение или техните фантазии за някакъв полуизмислен свят, в който те са останали завинаги.
За щастие стратегическото ядрено оръжие не е просто да натиснеш едно копче. Това е сложен процес, в който са включени хиляди хора и сложна техника, и ако започнат подготовка за използване на такова оръжие, смятам, че американското разузнаване ще разбере навреме.
Въпросът е, че властта в Русия няма никога да се смени в резултат на революция. Тя не се смени и през 1991 година по този начин. Протестите бяха просто следствие на необратимото разцепване на елитите. По същия начин са нещата и сега. Всичко зависи от това до каква степен хората около Путин обичат собствения си живот, дали са готови всички те заедно с него да изгорят в огъня на ядрения апокалипсис. Едва ли! Защото всичко, което знаем за тях, е, че те са страхливи, алчни и егоистични хора. Да се надяваме, че тези техни качества или недостатъци ще ни спасят."
Подцениха ли ЕС и САЩ Путин
"От една страна, бих искал да отбележа, че през последните 8 години – от окупацията на Крим насам, и Европа, и Америка недооценяваха Путин, въпреки че през цялото време ние ги предупреждавахме – пишехме какво представлява Русия като страна и управляващия там режим. От друга страна, малко преди войната аз лично подготвях за публикуване статия, за това, че никакво нападение не може да има. Още е на компютъра ми като напомняне как аз и много експерти можем да сбъркаме.
Но вижте какво стана след Крим, всички продължиха да си вършат бизнеса както обикновено. Разбирам, че за западните лидери е трудно да променят тези отношения с Русия, когато наближават избори, например и шансовете да бъдеш преизбран зависят от това какви сметки за парно пристигат при избирателите. И Путин прекрасно разбираше това. Той презира всички европейски политици, които зависят от настроенията на избирателите си. И умело манипулираше с това основните купувачи на руски газ, нефт и т.н. Той прекрасно разбираше, че след окупирането на Крим, ще може да прави каквото си поиска. Но всички така или иначе ще продължат да купуват от Русия газ и петрол, е, може да направят някое критично изявление или някоя санкция да му наложат, която той ще заобиколи лесно, но ще купуват. Той знае, че всички западни лидери са мотивирани от същите като неговите егоистични подбуди и интереси. Че тези заявления срещу него са прах в очите. Това е усещане за неговата пълна безнаказаност, и ако изчака още малко, всичко ще е в негова полза. Сега той се притеснява от твърдата позиция на Европа и пропагандата му по телевизията говори, че Русия трябва да изчака зимата в Европа, където ще има масови протести, защото нямат газ, и срещу цени, и така европейските страни ще се откажат от поддръжката си за Украйна. Той говори, че трябва да се издържи тази война и в котела на тази война трябва да се хвърлят още дърва, да се бомбардират украинските домове и електроцентрали и задачата е да се разруши до такава степен Украйна, че там да не бъде възможно да се живее, а всички украинци, които не сме убили още, трябва да заминат за Европа като бежанци. Той разчита, че бежанската война на украинци в Европа, заедно с високите цени на газа, ще накарат Европа да спре да поддържа Украйна."
"Чуждестранен агент" и опасността от българските псевдонационалисти
"В демократичните страни не може да има такива закони за "чуждестранни агенти". Предполагам, че вашият лидер, внесъл такъв проектозакон, е прибегнал до аргументи, с които дава за пример американския.ъТова е тактика на манипулация. Ние имаме материали, посветени на това, защо американският закон няма нищо общо с това, което направиха в Русия и вероятно искат да направят в България. Иронията е в това, че и в Русия, а явно и в България, хората, които се обръщат към точно този американски опит, са политици – антизападни популисти. Затова и няма смисъл да се изследват техните аргументи. Защото като се обърнем назад, какво се случи в Русия, когато беше приет законът за "чуждестранните агенти" – първо, "Медуза" беше обявена за чуждестранен агент, Кремъл в лицето на официалния си представител Песков, казваше – не, този закон по никакъв начин не ограничава правата ви, това е просто необходимо, за да могат читателите да знаят кой ви финансира. Разбира се, сега е дори безсмислено да им напомняме за думите им, когато този същият закон забранява на хората да бъдат преподаватели в училища и университети, да издават книги и т.н. – т.е. това е пълно ограничаване на правата на хората – нещо, за което този закон беше измислен. Но няма смисъл да ги уличаваме в тези лъжи, защото да го правим има смисъл само ако те имат репутация. Надявам се такова нещо да не се случва в България."
Преводът от руски в ефир е на Владимир Бернер.
Снимки – Николета Атанасова. И от конференцията на АЕЖ "Нови фронтове в журналистиката", на която Алексей Ковальов е гост.
