В последния момент обаче Русия обяви, че отлага заседанието. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков обясни, че решението е взето, защото Вашингтон не възприемал сигналите на Москва и не се съобразявал с приоритетите й. Рябков призна, че е налице и ефектът от случващото се в Украйна и около нея.
Същото каза на пресконференция в Москва и началникът му Сергей Лавров. Според руския външен министър не е възможно да се обсъжда стратегическата стабилност, като се пренебрегва ставащото в Украйна. Лавров припомни и предложенията за взаимни гаранции за сигурност, които Русия изпрати в писмен вид на Съединените щати и останалите страни от НАТО през декември миналата година.
Вместо изтегляне на военната инфраструктура на НАТО на позициите от 1997 година Москва получи милитаризация на източния фланг. Вместо спиране на разширяването на Алианса на изток - потенциални нови членове в лицето на Швеция и Финландия.
Според първия ни събеседник днес изпълнението на руските искания на фона на продължаващия конфликт в Украйна е далеч по-трудно, отколкото преди година. Въпреки това Русия няма намерение да отстъпва, защото исканията й са от екзистенциално значение за нея, казва Иван Тимофеев - програмен директор на близкия до Министерството на външните работи аналитичен център "Руски съвет по международните въпроси".
Защо Русия реши да отложи планираните тази седмица в Кайро преговори със Съединените щати по Договора за стратегическите настъпателни оръжия?
"Причините бяха обяснени много ясно от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков. Разбрахме, че засега позициите на Русия и на Съединените щати по редица въпроси не съвпадат. Изглежда, че виждането на Съединените щати по въпроса за инспекциите не устройва Москва.
Може да се предположи, че санкциите също играят своята роля. Американците не искат да допуснат на своя територия лицата, които са под американски санкции или свързаните с тях лица. Естествено, този подход не устройва Москва, защото той нарушава духа и буквата на договора. В крайна сметка винаги може да се направи изключение от санкциите. В дадения случай не мисля, че е станала някаква трагедия, защото преговорите се отлагат, а не се отменят".
На пресконференция в Москва тази седмица министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че не е възможно да се обсъжда стратегическата стабилност, като се пренебрегва това, което става в Украйна. Означава ли това, че Русия иска да обвърже диалога по стратегическата стабилност със Съединените щати с евентуални мирни преговори за Украйна?
"Не виждам параметрите на подобна сделка. Не виждам връзка между решаването на украинския конфликт и консултациите по Договора за стратегическите настъпателни оръжия".
Какво всъщност иска да постигне Русия?
"Позицията на Русия по евроатлантическата сигурност беше огласена още през декември миналата година. Мисля, че тази позиция не се е променила, макар че реализирането й сега е много по-трудно с оглед на украинската криза. Помним, че тогава Западът отхвърли тези предложения като цяло, макар че беше готов да разговаря по отделни въпроси. Струва ми се, че това, че не се състоя пълноценен диалог по тези предложения беше един от катализаторите на “специалната военна операция” в Украйна. Т.е. ключовите проблеми на сигурността на Русия не бяха решени по дипломатически път".
Ще припомня на нашите слушатели, че през декември миналата година Русия поиска от Съединените щати и натовските държави да спре разширяването на НАТО на изток, натовската военна инфраструктура да се изтегли на позициите от 1997 г. и да не се разполагат в близост до границите на Русия оръжия, които застрашават сигурността й. Година по-късно виждаме милитаризиране на Украйна и на целия източен фланг на НАТО плюс Швеция и Финландия на прага на Алианса. Доколко актуални и изпълними са руските искания при това положение?
"Въпреки това остават актуални, защото не мисля, че възприемането на заплахата от страна на Москва се е променило. Иначе сте прав, че ситуацията съществено се влоши. НАТО се милитаризира. Оръжейните системи, които предизвикваха опасенията на Москва, ще се разполагат и вече се разполагат. Милитаризацията на Украйна вече е факт и всъщност се развива пълномащабен конфликт.
Сега изпълнението на исканията на Москва ще бъде значително по-трудно, ако изобщо е възможно. Но това не означава, че тези искания са отпаднали. Проблемът със сигурността остава. Стратегическият въпрос е как да се реши този проблем. Засега на Запад преобладава гледната точка, че ситуацията трябва да се реши на бойното поле. За това говорят и ръководителите на НАТО, и Европейският съюз, и американците. Изглежда, че в момента се разчита на изтощаването на Русия. В медиите можем да видим публикации, че Украйна ще победи всеки момент.
Това обаче е опасна илюзия, защото по всичко изглежда, че конфликтът ще продължава и че той е дългосрочен. Москва има сериозно намерение да реши фундаменталните проблеми със сигурността си и няма намерение да отстъпва. Независимо от санкциите и независимо от това, че този конфликт струва скъпо на Русия. Въпросът обаче е екзистенциален. Има рискове от ескалация, при която в конфликта може да се включат отделни натовски държави".
Може ли да се каже, че за Русия Украйна не е цел, а само средство за постигането на по-голяма цел като нова архитектура на европейската сигурност например?
"Бих казал, че може. От руска страна и на официално, и на експертно равнище от 2014 г. се говори, че украинският проблем не трябва да се разглежда изолирано от по-широката рамка на евроатлантическата сигурност. Украйна е важен и фундаментален въпрос, но в същото време един от многото въпроси. Това е резултат от кризата на евроатлантическата сигурност: ерозията на режима за контрол над оръжията, увеличаването на противоречията в сферата на сигурността и разширяването на НАТО. В крайна сметка украинският конфликт стана една от най-острите прояви на тази криза.
От самото начало на конфликта често се чува мнението, че първо трябва да решим проблема със структурата на нашите отношения и че това ще повлияе и на руско-украинските отношения. Засега обаче този подход е само добро намерение и не виждаме никакви действия в тази посока. Едва ли ще видим и в близко бъдеще".
На 14 ноември в Анкара се срещнаха директорите на ЦРУ Уилям Бърнс и на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин. В понеделник агенция "Новости" публикува интервю с Елизабет Руд, шарже д’афер на американското посолство в Москва, в което тя твърди, че Бърнс не е водил с Наришкин никакви преговори за Украйна. В сряда същата агенция "Новости" публикува интервю със самия Наришкин, който заяви, че "Украйна" е била една от най-често споменаваните думи на срещата в Анкара. Какви изводи можем да си направим за равнището на доверие между Москва и Вашингтон? И възможни ли са изобщо преговори при това положение?
"Равнището на доверие е почти нулево, но изглежда и Москва, и Вашингтон са заинтересовани от запазването на каналите за комуникация, за да се избегне нежелателна ескалация в нашите отношения. Постепенно виждаме увеличаване на американската помощ за Украйна и по-мащабни учения на Съединените щати. Във Вашингтон обаче се страхуват да не загубят контрол над ситуацията. От една страна имат желание да продължават да оказват натиск над Русия и да я изтощават. От друга страна нямат никакво желание да се излагат на риска от пълномащабен пряк конфликт".
Интервюто чуйте в звуковия файл.
